Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.
Г-н Кънев, одобрявате ли идеята в името на еврозоната държавата да налива пари в частни банки и има ли други подобни случаи в Европа?
Доколкото съм запознат, по принцип държавата се намесва в спасяването на банки когато те са системни и когато е заплашена самата банкова система и това се е случвало през кризата от 2009 година. Това са много редки ситуации, дори се промени цялото законодателство така, че последните, които да плащат, да бъда данъкоплатците, а първи да бъдат акционерите. Сега виждаме, че това не се случва и акционерите не можаха да попълнят капитала. С благородния мотив, че трябва да влезем в еврозоната, при положение, че този проблем, стои от много време пред тази банка, едва ли могат да се оправдаят действията на държавата, още повече, че не се анализират причините, заради които се стигна до тази ситуация.
Другата голяма тема е защо държавата е придобила акциите на тази цена, а не, примерно, на справедлива пазарна цена спрямо ситуацията в банката, при което със сигурност щеше да има много по-голямо участие от тези, ако не се лъжа, към 20%, които придобива в момента. Така че въпросите стоят много сериозно и се съмнявам, че ще е достатъчно това обяснение, което се дава, че, така да се каже, целта оправдава средствата. Още повече, че по публична информация това е третото спасяване на тази банка за около десетина години. Затова притесненията са основателни.
Защо стана така, че Българската банка за развитие придоби по 5 лева акции, които на борсата се продават по 2,5 лева?
Защото се използвали някаква договорена оценка на банката. За да се определи съотношението, по което се продават едни акции, трябва да се направи пазарна оценка. Тя, разделена на броя на акциите, дава пазарната цена на акциите и увеличението на капитала става въз основа на тази цена. Разликата между реалната цена и номиналната цена е премията, която държавата плаща до т. нар. пазарна цена. Друг е въпросът обаче как се определя тази пазарна цена – дали е точно борсовата цена и защо държавата точно по този начин е реагирала. Всичко това е въпрос на бъдещ анализ.
От това, което казахте, следва ли, че ако ББР беше изкупила акциите на реалната цена, българските данъкоплатци чрез нея щяха да са мажоритарни собственици на Първа инвестиционна банка?
Това също зависи от пазарната цена. Ако примерно струва 100 единици и трябва да налее 60 единици, естествено е, че държавата трябваше да вземе мажоритарния пакет, съответно и данъкоплатците. Но при положение, че така е оценена, трябва да се види какъв е уставът и дали може с тези 20% да се влияе на решенията в тази банка. По принцип най-важните решение в акционерните дружества се вземат от мнозинства от 2/3, а държавата има по-малко от 1/3. Така че много се притеснявам, че дори да сложат човек в борда, какъвто е анонсът на финансовия министър, нещата ще си продължат по старому. Знае се, че в тази банка има много олигархични интереси и дълбоко се съмнявам, че ще има реален контрол за тези пари.
Тази седмица излезе доклад на ЕЦБ. Разчитате ли в него някакви политически или икономически знаци, които да ни кажат нещо за влизането ни или не в чакалнята на еврозоната?
Това, което всъщност е важно да се отбележи е, че анализите за състоянието на държавата не са добри. Перспективите се влошават, смята се, че България, Хърватска и още една-две държави тежко ще понесат кризата. От друга страна продължават проблемите с правосъдието, което е основна тема за ЕК, а това е абсолютна част от нашия общ профил и характеристика, с които трябва да влезем в чакалнята на еврозоната. От тази гледна точка това може да не е непременно технически критерий в момента, но то при всички положения влияе върху решението на страните членки на еврозоната, когато гласуват дали да ни допуснат. Така че ние тук можем да разглеждаме макропараметрите отделно от всички останали неща, но нещата са съвкупни, гледат се цялостно и на тази база не мога да кажа, че България в момента трябва да бъде спокойна за приемането си в чакалнята на еврозоната.
В крайна сметка каква е вашата оценка? Заслужаваме ли да влезем в еврозоната? Извън техническите критерии, които изпълнихме, отговаряме ли и на политическите? Успяхме ли да убедим Запада, че сме достатъчно зряла демокрация и икономика?
По никакъв начин не може да сме ги убедили. Факт е, че след толкова време на членство в ЕС продължаваме: първо – да сме с механизъм за наблюдение на правната ни система; второ – да не сме приети в Шенген и продължава да има страни против; трето – да имаме да решаваме проблеми с банките и виждаме какви способи се налагат – да се решава проблемът реално от държавата. Впрочем трябва да добавя към моя анализ за банката, че ЕК трябва първо да одобри това увеличение на капитала, защо то представлява на практика държавна подкрепа за една банка.
Така че много сигнали има, които показват, че нямаме устойчива икономика, а това се дължи на факта, че нямаме устойчива демокрация, тъй като има изключително голяма намеса на държавата в икономиката. Тя по пряк начин влияе върху стопанските решения и този факт се знае от всички, които анализират бизнес климата в България.
Да разбираме ли, че Вашата прогноза не е оптимистична?
Не е. Първо, защото процесът по влизането в еврозоната сигурно ще се проточи повече от 2 години. В момента очаквам, че все пак има вероятност да ни приемат в чакалнята на еврозоната заедно с Хърватска до края на юли, но когато точно ще стане самото приемане в еврозоната? Мисля, че ще отнеме повече от две години, защото се съмнявам, че страна, която има надзорен механизъм и не е приета в Шенген, може да бъде приета в еврозоната. Това значи, че задължително първо трябва първо да се поправи правосъдната система и да влезем в Шенген. Едва това можем да се надяваме да влезем в еврозоната.
