Изправен пред потенциално враждебна американска администрация, турският президент Реджеп Тайип Ердоган се опитва да излезе от изолация, като поправи отношенията с ЕС, който отправя остри критики за войнствената външна политика на Анкара, коментират световните агенции.
Връзките между Анкара и Брюксел вървят надолу с темп, който не е наблюдаван откакто Турция официално започна преговори за присъединяване към блока през 2005 г., процес, който сега е замразен.
И докато Ердоган говори за обръщане на „нова страница“ европейските критики са доста. Съвсем наскоро Брюксел започна да изготвя и списък със санкции заради действията на Турция за търсене на природен газ в Източното Средиземноморие, което предизвика високо напрежение между военни кораби на Турция и Гърция миналата година.
Преките военни намеси на Ердоган в сирийските и либийските конфликти предизвикаха тревога в Европа, а откровената му подкрепа за Азербайджан в шестседмичната война в Нагорни Карабах озадачи съюзниците на Армения от Запада.
Заплахите на Ердоган да изпрати милиони сирийски и други бежанци, които Турция е приютила, към Европа, ако блокът не успее да осигури повече финансиране, са постоянна заплаха.
Отделно от това Ердоган влезе в конфликт с френския президент Еманюел Макрон, когото атакува заради отношението му към мюсюлманите, на което Европа реагира, посочвайки мрачната практика на Турция за правата на човека.
Някои смятат, че тази нерешена ситуация е неустойчива за Ердоган.
„Анкара не може да си позволи ескалация както със САЩ, така и с Европа, особено с толкова крехка икономика“, каза европейски дипломат пред Франс прес.
Търсене на приятели
„Ердоган търси приятели навсякъде“, каза Илке Тойгур, анализатор в Германския институт по международни въпроси и въпросите на сигурността и Кралския институт Елкано.
За тази цел Ердоган проведе миналата седмица среща с посланици на ЕС – определена като „положителна“ от някои от участвалите. В същото времео външният министър Мевлют Чавушоглу ще посети Брюксел в четвъртък. Макрон и Ердоган също са разменили писма, които според Чавушоглу биха могли да помогнат за рестартиране на отношенията им.
Подготовка за Байдън
Победата на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън над Доналд Тръмп, който някога нарече турския лидер „добър приятел“, изглежда е поне частично отговорна за промяната в тона на Ердоган.
„Победата на Байдън размеси картите. Турция очаква следващата администрация на САЩ да е по-малко склонна да прощава“, каза европейският дипломат.
Някои назначения от Байдън вероятно ще привлекат вниманието на Анкара, например назначаването на Брет Макгърк в Съвета за национална сигурност, където той ще контролира Близкия изток и Африка. Макгърк е откровен критик на политиката на Турция по отношение на Сирия, където САЩ подкрепят кюрдското движение, което Анкара обвинява за нападения на своята територия и ще изиграе важна роля за формирането на отношенията на Вашингтон с Ердоган.
„Този привиден призив за сближаване с ЕС може да се тълкува като подготовка“ за Байдън, каза Синем Адар, сътрудник в Центъра за приложни изследвания на Турция в Берлин.
Ердоган някога е бил част от избрана група лидери, които биха могли да наберат Тръмп директно по телефона, но Адар каза, че загубата на тази привилегия с Байдън не е единственият фактор зад опита за сближаване с Брюксел.
Той е изправен пред „нарастващ вътрешен натиск поради икономически проблеми, засилени от COVID-19“ и „намаляващ дял на гласовете“ за неговата управляваща партия и нейните националистически младши партньори, каза Адар.
Демонстрация на добра воля
Ердоган може да демонстрира добрата си воля, като облекчи натиска върху политическите си опоненти, някои от които са изправени на съд.
„Турция трябва да смени скоростите, за да бъде приет като достоверен от съюза, всеки сигнал от Анкара за промяна по отношение на върховенството на закона и правата на човека“, каза Адар пред Франс прес.
Анализаторът Илке Тойгур заяви, че досега не е имало „конкретни действия в спорни области“, които могат да се приемат като демонстрация на добра воля.
Според нея страните могат да намерят контактни точки за управлението на нелегалната миграция, тъй като това е „въпрос от изключителна важност за стабилността на ЕС“. Анкара също се надява да актуализира Митническия съюз, въпреки че Тойгур заяви, че блокът вероятно ще бъде „по-взискателен“ на този фронт.
