Борислав Миланов е Областен координатор на СДС за Източна България (1994-2000). Член на предизборния щаб на Петър Стоянов 1996 година. Народен представител в 43-тото Народно събрание и заместник- председател на парламентарната група на Реформаторския блок
Бях в Предизборния щаб на президента Стоянов за президентските избори през 1996 г. и след това останах като част от екипа му и през първите месеци от встъпването му в длъжност на 22 януари 1997 г. Точно тогава беше пикът на протестите срещу правителството на БСП. Хиляди хора в цялата страна протестираха и искаха БСП да си отиде от властта, защото икономиката бе напълно провалена, инфлацията беше почти 400%, а магазините бяха празни.
Избирането на Петър Стоянов за президент обаче вдъхна нова надежда. Хората го обичаха, спомням си като минавахме по улицата как му се радваха и виждаха в него единственият гарант за промяна. Всъщност той действаше като Президент още преди официалното си встъпване в длъжност. Спомням си, как по време на събитията на 10 януари 1997 г. и щурмът на Парламента, без да се е заклел още като президент, той поиска незабавна среща с тогавашния началник на генералния щаб на армията ген.Тотомиров и изиска от него, категоричното обещание, че армията няма да се меси, при никакъв случай, защото може да стане гражданска война. Тогава Президентът беше единствената власт, защото Парламентът вече не работеше, а правителството беше в оставка.
Така се случи, че на 4 февруари 1997г. бях в Президентството и усещах, че всички са много напрегнати, защото на този ден изтичаше седемдневният срок, в който съгласно Конституцията, БСП трябваше или да състави кабинет или да се откаже от ново правителство. Беше си драматично. Знаехме, че Президентът е твърдо решен, да не допусне БСП да съставят отново кабинет, защото се страхуваше, че така протестите ще продължат и може да се стигне до кървави сблъсъци. Тогава хората бяха наистина решени на всичко, целият народ се беше вдигнал и имаше невероятна енергия. Предишният ден Президентът ни беше събрал и ни каза, че ще направи всичко възможно, да разреши тази тежка политическа криза. Каза, че се страхува, че ако се стигне до сблъсъци и недай Боже кръв, ще трябва да забравим и за НАТО и за ЕС. Всъщност, това беше смисълът на неговия мандат- да обърне рязко посоката на България на Запад, да скъса с имиджа на най-близък съветски сателит и да се приобщим към заявилите вече европейската си ориентация Чехия, Полша и Унгария. И сега като се замисля, ако не беше тази негова категоричност, кой знае дали България щеше да стане навреме член на НАТО и ЕС. Сега е лесно- всички са натовци и европейци, но тогава изобщо не беше така и Петър Стоянов еднолично поведе битката.
Като говоря за мандата на БСП, си спомням, че малко преди това, западните посланици бяха поканили Президента в резиденцията на холандския посланик и са му казали, макар и възпитано, че той като юрист е длъжен да даде мандат на БСП да съставят ново правителство. Президентът им казал, че ще направи точно обратното, т.е всичко възможно, това да не се случи. По-късно, когато Президентът връчваше орден на американската посланичка, Ейвис Боулън преди окончателното й напускане, тя изрично го поздрави, че в онзи, най-тежък за България момент той е бил прав и е взел най-доброто решение. Мисля, че това е историческата заслуга на Петър Стоянов, защото с твърдото си поведение, накара БСП да се откаже от мандата и така спаси България.
Спомням си как на 4 февруари, малко преди обед на Дондуков 2, дойдоха Георги Първанов и Николай Добрев, между другото, вече се говореше, че те са съставили правителство. Бяха канили Красимир Ангарски за финансов министър, но той отказал- Ангарски го каза и в едно интервю за вашия вестник преди една-две години.България е малка и такава слухове никога не могат да се скрият.
В този ден залата, в която Президентът прие представителите на БСП, беше пълна с хора. Всички журналисти бяха там, а и почти целият екип на Президента- всички искаха да присъстват на историческото събитие. И така на 4 февруари, Първанов и Добрев, връчиха на Петър Стоянов една папка, той я взе, прочете какво има вътре и я върна. Не можах да чуя точно думите, които им каза, но веднага след това, стана ясно, какво точно се е случило. Президентът беше отказал на БСП да съставят ново правителство. Мога да си представя под какво напрежение беше той, а и ние бяхме изключително напрегнати, защото знаехме ,че конституцията го задължава да вземе тази папка и да я внесе за гласуване в Народното събрание. Но тъй като там БСП имаха мнозинство от 125 души, новият им кабинет със сигурност щеше да се гласува.
Мисля, че Президентът предварително е обмислил всички тези възможности, защото веднага след това свика Консултативния съвет за национална сигурност. И там, с помощта на останалите участници, е успял да убеди БСП да не съставят ново правителство. Спомням си, как Президентът слезе долу с мегафон и каза на хилядите хора, че ще има нови избори и те го понесоха на ръце- радостта беше неописуема. Хората си отдъхнаха.
Много пъти са ме питали, след това, вярно ли е, че БСП са дошли с две папки, едната с готово правителство, а другата с отказ от мандата. Направо се чудя, на тази лъжа повтаряна толкова пъти през годините. Та нали, ако имаше две папки Президентът щеше веднага да вземе папката с отказа и политическата криза щеше да бъде разрешена още в 12 часа на обяд на 4 февруари. Тогава нямаше нужда да свиква Консултативен съвет и да обявява, че сме излезли от кризата чак в 6 часа вечерта.
Истината е една: БСП искаше да състави ново правителство и само твърдостта на президента Стоянов им попречи. Ако той беше взел прословутата папка с новия кабинет, политическия сценарий в България можеше да се развие по съвсем друг начин. В крайна сметка БСП се отказа от мандата по време на Консултативния съвет, но до него нямаше да се стигне, без категоричен натиск и умелата намеса на Президента. Тогава той действаше като държавник, а не просто като президент и юрист. И хората трябва да знаят това.
Само след няколко дни поиска от служебния кабинет да подаде молбата за членство в НАТО, а след това доведе и президента Клинтън, за да ни подкрепи. Затова като слушам днес за заслугите на различни български политици за евроатлантическата интеграция на България ми става малко смешно, защото знам кой проправи пътя за това.
Не бива да се забравят и заслугите на правителството на Иван Костов, но по отношение външнополитическата ориентация на България, Петър Стоянов има основната заслуга. Чудя се и на още нещо- как хората, а и много журналисти повтарят глупостта, че президентът у нас бил само формална фигура и нямал правомощия.
Събитията от 4 февруари 1997 г. показват точно обратното- как в момент на голяма криза, един Президент може да промени курса на държавата и бъдещето на нацията.
