Черупка от раковина, открита по време на разкопките на пещера с праисторически стенни рисунки във Франция, е най-старият известен музикален инструмент – и все още работи, съобщава Евронюз.
Голямата черупка е открита през 1931 г. по време на откриването на пещера във френските Пиренеи и се предполагаше, че е била церемониална чаша за пиене.
След като десетилетия наред е седяла в музей, изследователи хвърлили нов поглед и определили, че е била модифицирана преди хиляди години, за да се превърне в духов инструмент. Те поканили музикант на френски рог да се опита да засвири и той успял, издавайки дълбок, тъжен звук като алармена сирена от далечното минало.
Археолозите
от университета в Тулуза изчисляват, че е на около 18 000 години. Те публикуваха своите открития в списание „Science Advances“.
„Чувайки го за първи път, за мен това беше голяма емоция – и голям стрес“, каза археологът Карол Фриц.
Тя се страхувала, че свиренето на 30-сантиметровата черупка може да я повреди, но не станало. Сирената издавала ясни ноти – си, си точно като музкален инструмент.
Черупките от раковини
се използвали широко в музикалните и церемониални традиции, включително в древна Гърция, Япония, Индия и Перу. Инструментът от черупка, намерен в пещерата Марсулас, сега е най-старият известен пример.
Преди това инструмент от раковина, намерен в Сирия, бе датиран на около 6 000 години, казва друг археолог от Тулуза Жил Тосело. Последното откритие е направено след неотдавнашен опис в Природонаучния музей в Тулуза.
Изследователите забелязали някои необичайни дупки в черупката. От решаващо значение било, че върхът на черупката бил отчупен, създавайки дупка, достатъчно голяма, за да може да се духа през нея.
Изследване под микроскоп разкрива, че отворът е резултат от човешка дейност, а не случайно счупване, според Тосело.
С поставянето на малка медицинска камера те открили, че във вътрешната камера на черупката е внимателно пробита друга дупка. Те също така открили следи от червен пигмент върху раковината, съответстващ на декоративен модел, открит на стената на пещерата Марсулас.
„Това откритие и музикален инструмент ни напомня, че животът им е бил много по-богат и по-сложен от боравене с обикновени каменни сечива и лов на едър дивеч“.
Това каза Маргарет Конки, археолог от Калифорнийския университет в Бъркли, която не е участвала в изследването.
Пещерата Марсулас
не се намира близо до океан, така че праисторическите хора трябва да са се движили широко или да са използвали търговски мрежи, за да получат черупката, казаха Конки и изследователите.
„Това, което прави черупките от раковини толкова интересни, е, че образуваната от природата спираловидна кухина напълно успешно резонира музикално“.
Това споделя Расул Мортеза, композитор в Монреал, който е изучавал акустика на раковините и не е участвал в статията. Използвайки 3D реплика, археолозите планират да продължат да изучават гамата от разкрития на рога.
