София – Синеморец за 10 часа – не пътуване, а поклонническо шествие

Поредицата от почивни дни предизвика огромни задръствания в цялата страна вчера, на Разпети петък, когато повечето българи тръгнаха за родните си места. Пътуващи се оплакаха, че трафикът е довел до абсурдно дълги пътувания, катастрофи и спирания. В тази връзка рекламистът и бивш кандидат-депутат от „Демократична България“ Мартин Димитров публикува своя „магистрален пътепис“ във Фейсбук профила си.

Ето и пълния текст:

Разпети петък. За по-недисциплинираните миряни това е и краен срок за подаване на данъчна декларация, ако не искат да бъдат разпнати на кръста на НАП.

След повече от година пандемично запрещение, нацията е стегнала бохчите. Благодарение на неръкотворната Му ваксинационна програма и под закрилата на Св. Костадин – покровител на ваксинираните с първа доза „Астра Зенека“ – ние се чувстваме напълно здрави и абсолютно подготвени да потеглим по също така неръкотворните Му магистрали, да ме прощавате за тавтологията.

Кметица-светица Йорданка е създала божествена, или поне близка до божествена организация на трафика, която позволява бързо и безпроблемно излизане от София. За има-няма половин вечност красивият мегаполис остава в огледалото за обратно виждане, а ние баааавно, баааавно започваме да се придвижваме в посока Филипополис.

Слоу драйвинга ни позволява да се насладим на всеки един аспект от делото Му: нови, бляскави мантинели, светлоотразители и маркировка, каквато няма никъде другаде по земното кълбо. Един мирянин така се прехласна, че се джасна в предния мирянин, което създаде допълнително забавяне. Но, какво значение има забавянето, моля ви: това не е пътуване, това е поклонническо магистрално пътешествие, няма за къде да бързаме.

Три часа и нещо минаха неусетно и Филипополис остана наше дясно. Малко след този величествен град скоростта на придвижване падна под пешеходната такава. У миряните започна да се трупа напрежение и природна нужда, мнозина напуснаха колите си и опишкаха мантинелите Му. Малки дечица, тип бебета, но и по-големи и най-вероятно все още непокръстени, почнаха да акат. Хора излизаха и започваха да се разхождат по аварийната лента, въпреки риска оттам да мине я „Panamera“, я „Q7“.

После спряхме. Това спиране изглеждаше да е като завинаги, поради което в главите ни започнаха да се търкалят въпроси от сорта на: „Ще стигнем ли Чирпан до сряда?“. Погледите блуждаеха и сякаш красотата на положения лично от Него асфалт започна да избледнява.

Времето малко ми се размива, но някъде в този момент до нас достигна вестта, че апостоли са организирали жив щит пред обителта Му. Докато Той, затворен в скромната си министерска магерница, взима премъдри и безпогрешни решения, много млади хора, нахлузили тениски с лика Му, обикалят храма Му в Банкя.

След още три часа и половина стигнахме Чирпан. Земя като една човешка длан, дрън-дрън. То няма стигане, бе! Колко е тая човешка длан, тя като на момче от фитнес тая човешка длан – шест часа и половина от София до Чирпан. Яворов е роден в Чирпан, което няма нищо общо с пътешествието, ама поне да има един образователен факт в този статус.

Имам чувството, че ако бяхме взели самолета до Бургас, на Бургас Христо Иванов ни чакаше с неговата лодка, пък да се качим на лодката, пъра-пъра с лодката, да ни стовари на Росенец, пък оттам да изкачим нанагорното на Росенец и по пътя пеш да тръгнем за Синеморец, пак по-бързо щяхме да стигнем.

Десет часа и малко. Като видях табелата на Синеморец се чувствах така, както се е чувствал Руал Амундсен, когато е стигнал Южния Полюс.

Магистрали, магистрали, магистрали. Ясно е, че вчера пътуваха ужасно много хора, ама аз друго си мисля. От жп-инфраструктура по-малко ли се краде, та там нищо не се разви като хората?

Когато се хвалиш толкова много с нещо като магистралите и пътищата, би било чудесно то да е перфектно. А не да е, както казва нашият голям съвременник Иван Червенков: HUBAVO E, NO NE E GOTOVO.