Заев се подиграва на България и предлага съюз на Гърция, а ние всички се смеем с него и на него … плачът обикновено идва по-късно и неочаквано!
Първо беше Киро Глигоров, а ние бяхме лидери в Европа и на Балканите относно възможността за присъединяване към НАТО и Европейския съюз. След това станахме просто лидери на Балканите. След това Глигоров си отиде, дойдоха други, така че ние не бяхме лидери, но бяхме най-напредналите в реформите. Тогава дойдоха и трети, за да получим най-голяма подкрепа за присъединяване, но тук „окаяните гърци“ не ни дават, така че ще се борим с тях докрай. Ето защо направихме „Скопие 2014“, за да им покажем кои сме ние. По този начин целият свят наистина разбра кои сме, станахме за подигравка не само на големите и силни държави (те дори не ни забелязват, подминават ни), но и на някои малки и изгубени държави, потънали в престъпност и корупцията, но с повече здрав разум в проявите си на световната политическа сцена. Тяхната престъпност беше прикрита и скрита повече или по-малко умело, но нашата беше видима. По площадите и улиците бяха разпръснати и откраднати поне един милиард евро, за да остане това безнаказано и до днес.
След това дойде Заев и проблемът с Гърция беше решен майсторски с помощта на Европейския съюз и с отстъпки, за които и най-свободомислещият и ненационалистически настроен македонец не можеше дори да си помисли. За онези другите, националисти или патриоти, не говоря. Можете да ги чуете как всяка сутрин плачат по програмите на македонските телевизии. Плачат до небесата за изгубената „идентичност“ и изгубеното македонско битие – толкова старо и архаично, най-старото и най-ценното на Балканите или в света, или поне до Индия.
Сега ни се случва България. Държавата, която първа ни призна и ни подаде наистина братска ръка в най-тежка за Македония криза през последните тридесет години. Не приехме признаването. Искахме България специално да ни признае езика и националната идентичност – нещо, което не поискахме от никого другиго. Нашето тогавашно, а и сегашното ръководство знаеше много добре, за какво става въпрос. Искахме да се признае нещо, които никой не би приел. Ако Македония и Словения са двете единствени европейски държави без своя средновековна история (Д. Малески), тогава исканията на Македония са поставени в чекмеджето на „невъзможните начинания“.
Ако в настояването на Груевски за македонска античност някои от нас видяха злонамереност, т.е. перфидно усилие Македония по някакъв начин да бъде елинизирана, да станем елини „славофони“, изгубили езика и познанието за себе си някъде по пътеките на историческите сътресения, то настояването на Заев за „македонската идентичност“ на Гоце Делчев и на цялото TMOРO / ВМОРО / ВМРО е мъглявина, която, освен за липсата на познания по въпроса, говори за неговия умствен и психически капацитет.
Впрочем, той може лесно да научи това. Не, далече съм от мисълта, че нашият премиер е „недоносен“, но мисля, че се надценява, че може да ни убеди в нещо, за което никой по света няма да му повярва, освен, разбира се, някои от чуждестранните „учени и специалисти“, стабилно платени с нашите пари. Такъв е и случаят с онзи измислен институт в Любляна, но това хитруване му е позволено – във всяка борба залъгването на неприятеля е точка към победата. Не успяха, защото „институтът“ отдавна се провали като група на измамници и продажници на собствения авторитет, какъвто така или иначе нямаха. Но всичко това са невинни детски игри за задържане на политическата сцена, игри, които всеки може да разчете.
Но сега вече не е така. В Гърция на конференцията „Делфи“ Заев влезе в игра с дълготрайни последствия. Проблемът с България не е „смешен и несъществуващ“, а за разрешаването му потърси помощта на Гърция и, разбира се, на кого другиго, освен на Кипър. Това е все едно да искаш помощ от Сърбия, а да се присъедини и Додик от Република Сръбска, за да помогнат за разрешаването на ситуацията. Разбира се, тук винаги е и Русия. Путин винаги заявява ясно и открито, че писмеността на славянския свят е дошла от „македонската земя“, нападайки директно българските позиции по отношение на езика и писмеността.
Да търсиш съюз с Гърция и подкрепа от Кипър срещу България е политическа неспособност от първа класа. Знам, че сме много добри в някакви „политически игри“, но и българите не са глупави. Били са някога. Последният българин, който се съюзи с Гърция за Македония, беше българският цар Фердинанд и знаем как завърши това. Да не се забравя, че за коректността на договора е трябвало да отсъди руският цар Николай, но днес тук е Путин. Сега работата пак отива натам, но ги няма Сърбия и Черна гора. Не са членове на ЕС, а чакат в засада работата да приключи и да участват в разпределянето на плячката.
Заев се подиграва в Атина, но той е смешният, на него се смеят всички останали, а най-много българите. Те преглътнаха горчивия хап от гърците около своето присъединяване към Съюза и сега им е лесно… сега е наш ред.
Да, Гърция ще ни помогне, но Заев има задачи пред себе си. Трябва върху всички паметници из Македония от античния период да постави видими и големи табели, че те са елинистично наследство на Македония. Това ще го видят всички гости. Наистина, Груевски е в Будапеща, но духът му витае им скопските и македонските площади и само чака момента да се съгласим с „нашето елинистично наследство“. Не се гърцизирахме петстотин години при Византия, не сме се гърцизирали петстотин години при Турция, но сега като свободна и независима Македония сме поели необратимо по този път… а Заев е слепият водач. Груйо ще излезе най-големият гъркоман в македонската история.
Проблемът с България съществува и не е смешен. Смешен е Заев със своите езикови каламбури, с които по някакъв начин печели симпатиите ни, но не може да реши проблема. Постига някакъв ефект, но това е тук, на македонска територия, което е относително лесно. Ние македонците сме обзети от неясна „любов“, претворена в психическа зависимост от сърбите, и не можем да оценим реално нито силата на България, нито изискването за консенсус в ЕС.
Нека бъдем наясно: всички може да обещават всичко. Знам, че Заев не вярва на никого, но нека не ни кара да се срамуваме от него и от смешните му изказвания. Никой, буквално никой няма да притисне България или който и да е друг член на ЕС. Това би било край на Евросъюза, а Македония е прекалено ниска цена за подобно нещо. А и България и българите не са онова, което бяха само преди десетина години. Това Заев го знае по-добре от нас.
Пред македонския премиер има няколко възможности: 1. Да обнови всички груевистки паметници в пълния им блясък и да кажем, че те са елинистичното ни наследство, на нас елинските славофони, с което ще получат безрезервната подкрепа на Мицотакис и на цяла Гърция.; 2. Да изпълни ангажимента си за запазването на паметниците с табели за „елинската“ ИМ идентичност, без да пречи на нас, македонците, но подкрепата на Гърция ще бъде хладка и учтива. 3. Да си стегне цървулите и да отиде в София за дълги и трудни преговори, да вземе онова, което може да се вземе от „простите българи“, но добре подготвен и с реалистични искания. И, разбира се, 4. Да се прави на ударен, да обикаля из Европа и света и да се жали от сега вече „окаяните българи“ за тяхната неотстъпчивост. Този последен вариант вече всички го видяха с Гърция в главната роля. Този джокер го ползваха всички: и Глигоров, и Бранко, и Любчо, а най-много Груйо… затова я докарахме дотук!
Разбира се, каквото и да прави, перспективите му за политическо оцеляване са малки, той изгуби много време. Ако не подпише с българите, той ще падне, защото не ни е вкарал в ЕС, ако подпише, рискува да бъде осъден от „патриотите“ като предател, така че ще трябва да разчита на всякакъв вид чужда помощ, за да оцелее. Работата е докаран дотам, че не вярвам, че българите ще му помогнат, независимо какво ще подпишие. Твърде много ги манипулираше и затрудняваше.
И накрая, наистина ли Заев смята, че българите са такива идиоти, че да разрешат междуправителствена сесия и след това да му наложат вето 3 пъти по 35. Кой малоумник в България би си позволил да налага 105 пъти вето, ако може да го направи само веднъж … Самите те са наясно, че трябва да се положат дипломатически усилия за да го обяснят.
Заев се подиграва на България и предлага съюз на Гърция, а ние всички се смеем с него и на него … плачът обикновено идва по-късно и неочаквано!
Анализът на македонския журналист и етнчески българин Владимир Перев е публикуван в портала zoo.mk. Поводът е подкрепата, която премиерът Зоран Заев поиска от Атина в спора със София
