Най-важният документ, свързан с независимостта и съхраняван от Държавна агенция „Архиви“ е самият Манифест за провъзгласяването ѝ, подписан от цар Фердинанд. Това разказа историкът и ръководител на държавния архив доц. д-р Михаил Груев, по повод 22 септември – Денят на българската независимост.
„Обикновено, когато говорим за независимостта и за самия манифест, се разбира неговият тържествен вариант. Той обаче е изработен година – година и половина по-късно, след самото събитие. Скрепен е с печатите на министрите от кабинета на Малинов“, припомни историкът.
Той подчерта, че този тържествен вариант на важния за историята ни документ е поръчан от специално от цар Фердинанд на един от най-известните приложни художници тогава – Харалампи Тачев, който го изготвя повече от година. Документът датира някъде от края на 1909 г. „Малко известно е, че оригиналният манифест е написан от министър-председателя Александър Малинов „на коляно“ във влака от Русе за Търново. Някои казват, че това е станало на гара Две могили, където влакът е имал по-дълъг престой. Дали това е така, Малинов не е отбелязал в спомените си“, разказа още доц. Груев.
Листът с първоначалния оригинален текст също се съхранява в архива, а на него може да се видят още поправките и подчертаванията, с които цар Фердинанд е поставил логически акценти на речта си, която да произнесе. Те са със син и червен молив, а накрая текстът завършва с „Да живее свободна и независима България“ и „Да живее българският народ“.
„Този първи вариант на манифеста Малинов пише във влака, а Фердинанд прочита на самата церемония в църквата „Св. Четиридесет Мъченици“ във Велико Търново. След това всички официални лица се качват на хълма Царевец, който по това време всъщност е пасище за търновските кози. Там Малинов чете още веднъж този текст на манифеста“, припомни още ръководителят ДА „Архиви“.
„Независимостта не е само тази церемония, това е една сложна дипломатическа игра, в която българската дипломация и кабинетът на Малинов участват. Имаме абсолютен дипломатически успех с умелото използване на международната конюнктура, използвайки Младотурската революция в Османската империя от юли 1908 г., използвайки анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. На практика България успява да оползотвори този момент, така да се каже да извоюва своята независимост“, разказа още историкът.
Той отговори и на често задавания му въпрос за финансовата цена на независимостта:
„Финансовата цена се урежда с едно двустранно споразумение между България и Османската империя, с посредничеството на Русия. От своя страна Русия решава да капитализира момента и много успешно го прави, защото за нея е ясно, че със или без нея независимостта ще случи. По-добре е да се случи с нейното активно акушерство. По това време нейните намерения са да включи България в този голям съюз, започнал да се формира – бъдещата Антанта. Всъщност Русия предлага една сделка, тройна операция – тя да опрости на Османската империя репарационния дълг от Руско-турската война от 1877-78 г. и да го трансформира. Претенцията на Цариград е България да изплати Източнорумелийския дълг, който не е изплащан от Съединението до 1908 г. Всъщност така става една тройна операция, при която България се задължава да плати на Русия 82 млн. златни франка, тогава това е конвертируемата валута, платими обаче за срок от 75 години. България прави първа вноска в тази операция, но след това започват войните. През Първата световна война България се озовава с Русия в два враждуващи и воюващи групировки, след това пък идва Октомврийската революция в Русия, а Ленин заявява, че е за мир и без репарации и контрибуции. Всъщност имаме платени някъде около 14 млн. златни франка, толкова е абсолютната цена на българската независимост“. /По съвременни цени това прави 418 600 000 лева – бел. ред./
Това е само паричната цена, припомня доц. Груев, тъй като политическата цена е неизмерима.По думите му това историческо събитие поражда страх у другите балкански столици.
„За всички тях е ясно, че това е следващата стъпка към реализацията на българската национална програма, която включва първо Съединението, след това Независимостта, а на следващ дневен ред и подялбата на османското наследство на Балканите. Това естествено притеснява и Великите сили, и балканските държави. Като изключим Османската империя, която е страна по всичко това, останалите по-скоро наблюдават с интерес, завист и свито сърце това, което се случва. Важен момент е и реверансът, който се прави към руската и румънската страна в Преамбюла на Манифеста“, посочи още той.
Той припомни също, че през социалистическия период у нас този празник е стигматизиран от режима като „монархически и роялистки“.
Повечето страни в света отбелязват своя Ден на независимостта като национален празник. За първи път след падането на комунизма с указ на президента Петър Стоянов 22-ри септември бе обявен за национален празник на България.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
