Европейските лидери не постигнаха съгласие за повишаващите се цени на енергията, което възпрепятства постигане на заключения по въпроса на завършилия рано тази сутрин Европейски съвет. Лидерите са единодушни в отношението си към Русия.
Разногласия на тема енергетика
Двете главни различия бяха да бъде ли включена ядрената енергия в таксономията на устойчивите инвестиции и около системата за търговия с емисии. Самият председател на Европейския съвет Шарл Мишел призна, че е имало противоречия между ръководителите.
Според „Политико“ Чехия и Полша са поискали изключения от тази система. Те са на мнение, че поскъпването на разрешителните за търговия с емисии са довели до покачването на цените на тока в целия Европейски съюз. Тези твърдения обаче били отхвърлени от доста страни.
След приключването на срещата полският премиер Матеуш Моравецки написа в Туитър, че системата не работи и има нужда от реформа, в резултат на което страната му не може да допусне приемането на празни заключения.
Същевременно страни като Германия, Австрия и Люксембург не са се съгласили въпросът за таксономията да бъде включен в крайния документ. България е сред държавите, които подкрепят идеята на Франция ядрената енергия да бъде обявена за „зелена“ с всички произтичащи от това последици, включително в сферата на инвестициите.
Санкциите срещу Русия
Политическите лидери се договориха за удължаване с шест месеца на икономическите санкции срещу Русия. Това обяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Европейските лидери бяха единодушни в позицията към Русия в случай, че тя отново нападне Украйна. Те предупредиха, че ЕС ще наложи нови и по-тежки санкции.
„Повтаряме призива си към Русия да деескалира напрежението и да се въздържа от агресия. Бихме желали да сме в ситуация, в която отношенията са добри, но това до голяма степен зависи от избора, който направи Москва. Ако Русия предприеме действия срещу Украйна, Евросъюзът ще трябва да наложи санкции, които ще имат огромна цена“, заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Според дипломати става дума за мерки срещу руски олигарси, забрана за трансакции между ЕС и руски частни банки, както и изключването на тези банки от системата SWIFT.
Канцлерът на ФРГ Олаф Шолц се обяви против обвързването на сертифицирането на „Северен поток 2“ с усилията за деескалация на кризата в Украйна.
„Газопроводът е проект на частния сектор“, каза той след срещата на върха в Брюксел.
Според латвийския премиер Кришянис Каринш напрежението по руско-украинската граница, струпването на мигранти по границата между Беларус и ЕС, изкуствено високите цени на руския природен газ са свързани. Опасенията са, че Русия може да интегрира в своята военна система Беларус, която граничи с три държави от ЕС – Полша, Литва и Латвия.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
