Френският президент Еманюел Макрон обича да говори за Европа. И в сряда, когато ще направи обръщение към Европейския парламент в Страсбург в началото на шестмесечното председателство на Франция на Съвета на ЕС – само няколко месеца преди очакванията да се кандидатира за втори мандат, той ще има още една възможност да се изкаже.
Но най-големите еврохитове на Макрон вече са добре познати, почти всеки в брюкселския бюрократ може да предвиди опорните му точки: повече интеграция, повече европейска автономия за всичко – от отбраната до веригите за доставки, по-хлабави фискални правила.
Само „Политико” може да представи онова, което Макрон няма да разкрие за своя европейски дневен ред.
1. „Добро утро! Ще започна на английски език. Всъщност, какво пък, ще направя цялото изказване на английски! Защо изобщо все още използваме френски език в ЕС?“
Английският е лингва франка на ЕС от години и Брекзит не промени това. Но правителството на Макрон не се отказва без борба, въпреки че самият президент свободно говори английски език, което (необичайно за френски политик) прави с удоволствие и на обществени места.
По време на своето председателство на Съвета Париж настоява всички ключови срещи да се провеждат на френски език (с наличен превод). Бележките, протоколите и изявленията също трябва да бъдат първо на френски език. Париж настоява, че насърчава многоезичието, но много други членове на ЕС не виждат много „мулти“, а само beaucoup de français (много френски – бел. ред.). Ако все пак прибегнат до френския език, това може да е, за да обвинят Макрон в политика на омилостивяване.
2. „Нека ускорим присъединяването на целите Западни Балкани към ЕС! Хей, може би, ако наистина се постараем дори ще успеем да го направим, преди да се кандидатирам за преизбиране през април!“
Ентусиазмът на Макрон по отношение на ЕС не се простира върху скорошно приемане на нови членове. Разширяването на ЕС е непопулярно във Франция (според последното проучване на Евробарометър само 30 % от французите са „за“) и темата често се използва от десните опоненти на Макрон, за да повдигнат въпроса за внасянето на беззаконие и организирана престъпност в блока.
Въпреки че Европейската комисия и повечето членки на ЕС твърдят, че Албания и Северна Македония са осъществили всички демократични реформи, необходими за започване на преговорите за членство, процесът все още не е започнал, напоследък най-вече заради блокадата от страна на България, което доста устройва Париж. Не очаквайте Макрон да се потруди през първите месеци на своето председателство на Съвета да задвижи нещата.
3. „Голям поздрав за моя приятел Виктор Орбан, толкова разумен човек!“
Макрон няма много общо с унгарския министър-председател – „ужасното дете” сред лидерите на ЕС, който е подложен на обстрел заради подкопаването на свободата на печата, независимите институции и правата на ЛГБТ+. Орбан, освен това, е развил приятелски връзки със съперници на Макрон като крайнодясната лидерка Марин льо Пен.
В същото време Макрон не може да си позволи да разгневи Орбан – един от най-волевите и дългогодишни лидери на ЕС, ако иска да постигне нещо по време на френското председателство на Съвета.
Засега Макрон играе ролята на прагматик с унгарския премиер. По време на посещението си в Будапеща миналия месец Макрон заяви, че не вярва, че ще има напредък по въпросите на върховенството на закона в Унгария преди парламентарните избори в страната през април.
4. „Франция подкрепя 100% плана на Европейската комисия за ограничаване на емисиите на парникови газове. Няма да е лесно, но ако искаме да постигнем целите си, трябва да повишим данъците върху транспорта и горивата за отопление.“
В началото на президентския мандат Макрон беше разтърсен от протестното движение на „жълтите жилетки“, за което повишаването на данъка върху горивата беше като ускорител, изсипан върху огъня на сметището на личната му непопулярност. Макар че много от протестиращите заявиха, че искат правителството да предприеме действия по отношение на изменението на климата, те не харесваха Макрон или начина, по който той го прави. Това накара Париж и други столици на ЕС да бъдат много предпазливи по отношение на всяка политика в областта на климата, която дори може да бъде представена като увеличаване на разходите за бедните потребители и средната класа.
Така че стремежът на ЕС да разшири своята система за ценообразуване на въглеродните емисии, така че да обхване същите горива, които предизвикаха тези протести, е голям проблем за Макрон, дори когато Франция ръководи разговорите по въпроса по време на своето председателство на Съвета на ЕС.
5. „Хайде, депутати, нека да подготвим още едно предложение за нарушаването на човешките права в Китай!“
Макрон е големият защитник на европейската стратегическа автономия – изграждането на ЕС като фактор, който може да действа самостоятелно на световната сцена. Затова той няма желание да се присъединява към по-настъпателната позиция на Вашингтон срещу Пекин, макар че политическите настроения в Европа се изостриха, след като Китай наложи санкции на членове на ЕП и се скара с Литва заради Тайван.
В началото на януари Макрон изпрати свой дипломатически съветник в Китай за „стратегически диалог“, а спортното му министерство настоя, че някой от правителството ще присъства на Зимните олимпийски игри в Пекин следващия месец.
6. „Какво ще кажете да се обадим на нашите австралийски и други приятели и да сключим някои търговски сделки?!“
Търговските споразумения все още са крайно непопулярни във Франция, а президентските избори наближават. Макар че Макрон призова Европа да разчита по-малко на азиатските вериги за доставки и да е смятан у дома за привърженик на свободния пазар, той не подкрепи идеята за нови търговски споразумения, които да разнообразят възможностите на ЕС.
Нежеланието на Франция да сключи нови споразумения вече разтревожи либералните държави от ЕС, особено след като Европейската комисия води преговори за нови търговски пактове с Чили, Нова Зеландия и Австралия. А други сделки, като например тази с държавите от южноамериканския блок Меркосур, все още чакат да бъдат ратифицирани. Търговските преговори с Австралия са особено напрегнати, тъй като Париж все още е ядосан на Канбера за отказа от голямата сделка за подводници миналата година.
В момента Макрон се стреми да прокара механизми за търговска защита, които налагат санкции на държави, участващи, според ЕС, в нелоялна търговия и са по-популярни сред избирателите в страната.
7. „Тази реч е посветена на президентството – моето президентство! И аз ще използвам това пред ЕС, за да ми помогне да получа още един мандат!“
Макрон настоява, че няма да използва председателството на Франция на ЕС като лост за националната си предизборна кампания. Но президентските избори ще се проведат точно по средата на председателството на Франция на Съвета на ЕС. А приоритетите, които Макрон е избрал да прокарва в Брюксел – миграция, социална защита, изменение на климата, борба с големите технологии, очевидно са насочени към националния електорат.
В знак на това, че речта в сряда е предназначена и за вътрешната аудитория, Макрон я представи предварително в седмичното политическо списание на Франция „Journal du Dimanche”. Съперниците му също я разглеждат като национално събитие: Крайнодесният кандидат Ерик Земур реши да произнесе реч за Европа в същия ден.
8. „Обещавам, че 2022 г. ще бъде годината, в която най-накрая ще премахнем от пазара на ЕС този злокачествен препарат срещу плевели глифозат.“
В началото на своя президентски мандат Макрон предприе голям кръстоносен поход срещу глифозата – препарат за унищожаване на плевели, който е в центъра на глобална битка за това дали причинява рак. Още през 2017 г. той обеща да спре употребата му в рамките на три години. Но под натиска на големите земеделски групи, които твърдяха, че няма как да го заменят, Макрон в крайна сметка се отказа.
За да излезе сух от тази история, сега търси изход от ЕС. Правителството му се опитва да наложи идеята, че действията по отношение на пестицидите трябва да идват директно от Брюксел. „Трябва да действаме по тези въпроси на ниво ЕС“, каза той в интервю миналия месец.
Способността на Макрон да постигне резултати по отношение на глифозата и други вредни пестициди сега до голяма степен зависи от способността на френския министър на земеделието Жулиен Денорманди да успее да накара достатъчно държави от ЕС да се присъединят към линията на Париж.
9. „Какво, по дяволите, трябва да се случи, за да се събудите вие, мои приятели европейци, и да видите, че Америка е дезертира и ако не получим истинска стратегическа автономия по отношение на военната мощ, ще бъдем нарязани на парчета на новата глобална шахматна дъска?“
Дори човекът, който заяви, че НАТО преживява „мозъчна смърт“, не може да бъде толкова откровен публично, когато става въпрос за разочарованието му. Но не е трудно да си представим, че точно това си мисли той след годините на Тръмп, провала с изтеглянето от Афганистан и отстраняването на Франция от САЩ в Тихия океан със скандала с подводницата и AUKUS.
10. „Конференция за бъдещето на Европа? Иска ми се тя вече да е в миналото! Вижте, не всички мои идеи могат да бъдат гениални.“
Макрон се застъпва за идеята за провеждане на консултации с гражданите на ЕС чрез Конференция за бъдещето на Европа – предложение, възприето от Европейската комисия и други институции на ЕС с различна степен на ентусиазъм.
Но проектът беше засегнат от редица неуспехи. Първоначално той беше съпътстван от безкрайни битки за лидерство и липса на интерес от страна на правителствата на ЕС. След това пандемията наложи отмяната на много лични „граждански дискусии“, предназначени да генерират идеи за реформиране на ЕС. Въпреки че окончателните резултати все още не са известни, проектът като цяло се оказа много по-малко грандиозен, отколкото Макрон си представяше.
11. „Европа ще предприеме бързи действия, за да се откаже от правата върху интелектуалната собственост за всички ваксини, лечения и диагностика на COVID-19.“
В продължение на много месеци Индия и Южна Африка водеха кампания в Световната търговска организация (СТО) за освобождаване от защитата върху интелектуалната собственост (ИС) поради пандемията. Подобно освобождаване би означавало, че по-бедните страни биха могли да произвеждат свободно патентовани ваксини срещу коронавирус, без да се притесняват, че ще нарушат защитата на интелектуалната собственост.
Но на всяко заседание на СТО страните, които са за освобождаване от задължения, се сблъскват с опозицията на ЕС, както и на Обединеното кралство и Швейцария. Франция, със своя силен фармацевтичен сектор, включително в областта на разработването на ваксини, има основание да защити своята индустрия.
През есента, в навечерието на конференцията на министрите, която в крайна сметка беше отменена заради пандемията, Европа като че ли намекна за смекчаване на позицията си. Тази среща все още не е пренасрочена, а последната позиция на ЕС е, че „целта трябва да бъде да се търси консенсус за пътя напред“ по отношение на интелектуалната собственост. Като се има предвид, че и други страни са твърдо против освобождаването, не изглежда нещата да се променят скоро.
12. „И накрая, защо изобщо изнасям тази реч тук, в Страсбург? Какъв е смисълът от цялото това ходене насам-натам от Брюксел? Нека направим всичко там. Vive la Belgique!“
Макрон се представя за реформатор на ЕС, но има едно нещо, което той настоява да не се променя: официалното седалище на Европейския парламент в Страсбург. След като Парламентът преустанови месечните си поклонения във френския град заради пандемията, правителството на Макрон настояваше усилено за повторното им провеждане. Неговият министър по въпросите на ЕС дори предложи Парламентът да увеличи присъствието си в Страсбург, като закупи допълнителна сграда там. Quelle audace! (Каква дързост – бел. ред.)
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
