Вчера в центъра на столицата се проведе шествие – т.нар. „черен марш“, в памет на всички жертви на Covid-19 от началото на пандемията. В тази връзка преди няколко дни името на страната ни се появи в проучване на Вашингтонския университет, което поставя България на второ място по „свръхсмъртност“ на глава от населението. Проучването е проведено в 191 държави и територии, и ни слага редом до държави от третия свят като Боливия, Есватини и Лесото. Сред първите пет по този показател е и РС Македония, но това не е учудващо, като се има предвид историческата и демографската й обвързаност с България.
Освен в челните места на тази унизителна класация България е известна и като страната в ЕС с най-малко ваксинирани – 30% от населението. На фона на 57% средно за света, и 75% средно за ЕС, този процент е притеснително нисък. Много далеч от първенци по ваксинации като Малта с 88,4%, или Испания с 84,1% напълно ваксинирано население.
Истината е, че много хора в България загубиха живота си, а вината се хвърля върху здравната система. До голяма степен основателно. Няма никакво съмнение, че лекарите се провалиха, а за съжаление провалът беше зрелищен. Народът измираше, въпреки апаратурата и парите, които се отпускаха за лечение на болните.
От това може да се направи следният извод: управлението на здравната ни система и компетентността на лекарите явно не са на ниво. От години е известно, че здравната ни система не е организирана, за да лекува болни. Тя е много по-ориентирана към печалбата – да се взимат повече пари от НЗОК, чрез отпускане на повече здравни пътеки. Леглата и болниците имат за цел да усвояват пари и не са структурирани да лекуват ефективно хората. Положителният резултат от лечението не е приоритет. За съжаление, в реална ситуация като една пандемия това започва силно да личи. Повечето болници се оказаха безпомощни и безполезни в справянето с такова тежко предизвикателство. Нямаше никаква организация. Започнаха ясно да личат гнилите основи на здравната ни система, които вече не можеха да се замитат под килима.
Но провалът на лекарите е само половината от проблема. Втората половина е глупостта на нашия народ, който всеотдайно прегърна антиваксърските идеи и пропаганда. Още преди две години по-опитни наблюдатели твърдяха, че това е е Кремълска пропаганда. Днес вече ясно се вижда, че наистина е такава, понеже 90% от самоотвержените антиваксъри днес са отявлени путинисти, които са прехвърлили усилията си в тази много по-важна за момента посока. Изведнъж темата за войната в Украйна стана много по-важна от всичко свързано с ковид, ваксини, смъртност и т.н.
Ако някой се пита защо им е на руснаците да всяват съмнение във ваксините, отговорът е прост – за да бъдат разделени европейските общества и да се дискредитира демократичния ред в Европа. И наистина се постигна разделение, но докато на запад само 30% се хванаха на тази пропаганда, при нас бяха 70% от хората. Оказа се, че сме силно податливи на хибридна атака, което е много опасно, особено в ситуация като днешната. Критичното мислене на българина явно не работи като това на средния европеец.
Много пъти обвиняваха политиците, че са виновни за здравната криза и високата смъртност, но точно в този случай те носят по-малка вина от всички останали. Може да се поспори дали мерките, които предприемаха са били адекватни, но дори мудно и ненавременно, те направиха каквото се изискваше от тях – осигуриха пари за лечение и за медиците на първа линия, набавиха лекарства и апаратура, вложиха се доста усилия в информационни кампании. Но професорите, лекарите и директорите на болници, които оглавяваха борбата с пандемията, очевидно не можаха да се справят с нея.
Не се справиха и българските граждани, които не пожелаха да се ваксинират. Резултатът от това към днешна дата е 36 084 починали от Covid-19. Това е равносилно на един град с размерите на Монтана за две години да изчезне от лицето на България. Няма как това да не бъде наречено публичен и зрелищен провал на нашето общество.