Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Към момента един министър от ИТН е депозирал оставката си – Гроздан Караджов, има заявка, че Радостин Василев ще го направи днес. Дали обаче, предвид генезиса и действията на ИТН, е възможно техните министри съзнателно да не подадат оставките си, за да удължат това, което Трифонов нарече “агония”?
Ако трябва да анализирам на базата на генезиса и дейността на “Има такъв народ” досега, на практика всичко е възможно. Всякакви странни сценарии са абсолютно възможни и не бих ги изключил. Това, че тези министри са заявили, че подават оставките си, е някакъв признак на политическа логика. Оттам нататък, ще видим какво следва. Все пак очаквам и другите министри в един или друг момент да подадат своите оставки.
Изправени сме пред интересни сценарии – например при гласуване на оставките в парламента, да има невъзможност да бъдат избрани нови министри на тяхно място, без да е паднало правителството и да имаме министри в оставка в правителство, което не е паднало, но на практика няма мнозинство, за да прокара каквито и да е било собствени решения. Изправени сме пред тежка конституционна ситуация. Ще има доста интересни моменти от тук нататък. Бих описал ситуацията като политическа криза.
Как според Вас е по-редно да се излезе от тази политическа криза – дали с нови избори, или да се направи опит за работа с плаващи мнозинства?
Новите избори са може би най-кошмарният вариант. Първо, те ще хвърлят страната в тежка несигурност. Помним, че миналата година проучванията на общественото мнение бяха доста далеч от крайните резултати. Един Господ знае какви биха били резултатите от едни нови избори към момента. Най-вероятно това, което би се случило, е да нараснат гласовете за отровено популистки партии, може би в парламенти биха влезли някои нови играчи, което би направило съставянето на правителство в един следващ парламент още по-трудно.
Представете си парламент, в който влизат ГЕРБ, “Продължаваме промяната”, “Възраждане” с малко по-голямо представителство, може би нови играчи като Стефан Янев – ако успее да влезе. Отново ще има огромна раздробеност, защото голяма част от партиите в настоящия парламент ще намерят място и в новия. Така, без да правя точни прогнози – това е невъзможно, ще изглежда горе-долу новото Народно събрание. Всички проблеми, за които говорим сега, а вероятно и някои допълнителни, ще бъдат налице и тогава.
Изборите нито ще решат нещо, нито ще открият някаква нова и още по-малко по-добра перспектива. От тази гледна точка, по-добре е да се търсят варианти в този парламент. Ако Кирил Петков успее да събере подкрепа за малцинствено управление на базата на убеждаване от индивидуални депутати или групи, това не би бил лош вариант. Трябва да кажа, че ще е доста труден за реализация.
Друг вариант, изглежда, е “Има такъв народ” да работят с ГЕРБ и ДПС за създаване на алтернативно мнозинство. Тези три партии имат 118 гласа – трябват им два-три гласа, за да сформират реално мнозинство. Тези гласове могат да дойдат или от “Възраждане”, или от някоя друга парламентарна група. Това е възможен вариант. Ако той се реализира обаче, парадоксът на цялата ситуация би лъснал със страшна сила, защото ИТН дойдоха на власт едва ли не като партия на протеста, като партия, която ще разгражда модела “ГЕРБ-ДПС”, а накрая ще се окаже, че всичко, което са правили дотук е, за да върнат ГЕРБ и ДПС на власт.
Говори се за конституционна криза още от първите предсрочни избори миналата година. Имаме ли сега такава?
Имаше временно затишие на политическата криза от миналата година, когато проведохме три парламентарни избора, два от тях извънредни. Ако се стигне до нови предсрочни избори, а и дори да не се стигне, можем да интерпретираме това, което се случва сега, като продължение на този кризисен период.
Самата Конституция досега не е имала някакъв особен проблем, не е била поставяна под въпрос. Хубавото на цялата тази ситуация е, че като цяло политическите играчи спазват правилата и опитват да сформират управление, а когато не успеят, се стига до избори. Не бих казал, че имаме конституционна криза – моделът, който Конституцията задава, се следва.
Конституцията ни може би има слабости, като една от тях е това, че тя не предвижда толкова често извънредни избори. Проблемът е, че по време на такива извънредни избори, имаме ситуации със служебни правителства. Когато имаме служебни правителства, ставаме президентска република – с ограничени правомощия и за кратко време, но при натрупване на множество служебни правителства, конституционната логика започва да се изкривява. В този смисъл, би било добре да се избягват служебни правителства и страната да не се оставя в положение да няма действащ парламент, особено като се вземат предвид различните кризи, войната в Украйна и т.н. Това е един конституционен момент, който бих желал да подчертая.
Очаквате ли парламентът да приеме оставките на министрите на ИТН и след това да гласува нови министри?
Според мен няма да има проблем при гласуването на оставките на министрите от ИТН, проблемът ще дойде при гласуването на нови министри. Тогава ще се разбере дали формулата за правителство на малцинството, за която говори Петков, ще работи. Ако не могат да изберат нови министри на мястото на тези, които са подали оставка, това ще означава, че те не могат да разчитат на парламентарна подкрепа и в някакъв период правителството ще падне.
Вариантите по Конституция са два – или опозицията ще поиска вот на недоверие и ще успее да го прокара, или в някакъв момент министър-председателят и управляващите, по своя преценка, ще решат, че не могат да изпълняват своите функции и ще подадат оставка. Това са двата варианта. Има и трети – по-екзотичен вариант, с търсене вот на доверие, но това е по-скоро конституционна екзотика.
Смятате ли, че актуализацията на бюджета може да представлява проблем, дали някой ще посмее да не подкрепи социалните мерки?
Това ще бъде тест. Тестовете са два – единият е какво ще стане с министрите, вторият е какво ще стане с бюджета. Ако правителството не успее да прокара актуализацията, ще е съвсем ясно, че няма парламентарна подкрепа. Тогава може да се стигне до приемане на някои мерки с по-широк консенсус, които да се приемат преди разпускане на Народното събрание и преминаване на избори.
Още актуални интервюта – четете тук.
