Бъдещето на Полша в Европейския съюз е несигурно заради съдебните реформи, циментиращи властта на управляващите консерватори, които ги доведоха до тежък конфликт с Европейската комисия.
Тази позиция заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск вчера, от Варшава пред полски и чужди журналисти. Туск е във Варшава като свидетел в делото за самолетната катастрофа през 2010 година, в която загинаха предишният президент на страната Лех Качински и още 95 висши полски политици.
Над европейското бъдеще на Полша днес има въпросителен знак, каза Туск, който осем години беше министър-председател на Полша до 2014 г. Истински разбирам емоциите на поляцит и тяхната тревога за полската съдебна власт, за съдилищата и за бъдещето на Полша в ЕС.
В края на юли Европейската комисия обяви, че Полша има един месец да отмени последните съдебни реформи, срещу които поляците протестират от доста време и с хилядни демонстрации.
Брюксел също се произнесе категорично против пакета от четири закона, които полският парламент прие през юли. Те позволяват властови контрол върху състава на съвета, който управлява магистратурата и новите правомощия за назначаване на върховните съдии и председателите на обикновени съдилища.
Европейският съюз обяви, че ще бъде задействана процедурата по Договора за ЕС за „ограничаване на членските права“, в случая – на Полша.
Туск, който е поляк, е от полската дясноцентристката „Гражданска платформа“ (сега в опозиция).
Управляващата „Право и справедливост“ на Ярослав Качински, брат-близнак на покойния Лех Качински, е националистическа и евроскептична формация.
Управляващите, начело с Качински, задействаха промените, които засягат структурата и функционирането на съдебната система. Аргументът им бе полското общество иска промяната, смята съдебната власт за корумпирана и повлияна от комунистическите практики.
Отговорът на опозицията, опозиционните експерти и критиците от Брюксел срещу силно промените в съдебния закон е, че ставащото е грубо посегателство върху независимостта на правосъдието. Защото т.нар.реформа поставя съдебната власт в пряка политическа зависимост от изпълнителната власт.
Европейската комисия смята, че, ако Варшава не се откаже от „реформите“, в Брюксел може да бъде събрано необходимото мнозинство от 4/5 от гласовете на държавите-членки в Съвета на министрите, за да бъде задействана процедура по член 7 от Лисабонския договор за отнемане на правото на глас на Полша.
Задействането на процедурата за ограничаване на членските права в ЕС е най-тежката възможна санкция за държава членка. Такава санкция досега ЕС никога не е налагал.
Задействането на инструмента член 7 за санкциониране бе обявено като опция още на 19 юни от първия зам.председател на Комисията Франс Тимерманс след редовното седмично заседание на Колегиума на комисарите.
Качински демонстративно омаловажи предупреждението. Каза, че това е просто психологически натиск и Брюксел никога не може да постигне единодушието между 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС, което е необходимо, за да стане санкцията реалност.
Стартът на процедурата изисква квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите, което е несигурно, но, според Тимерманс, не е изключено.
Реалното задействане обаче на мярката изисква единодушие, което по-вероятно няма как да стане. Сигурната тежка дума против ще е от Вишеградската четворка. Унгария ще е категорична, Виктор Орбан вече го каза. Едва ли ще е различно поведението и на Чехия, и на Словакия, които системно действат силно единно във „фракцията“ на Четворката в ЕС.
Именно тази група има демонстративно заявяваните симпатии на САЩ и лично на Доналд Тръмп, включително чрез специални заявки за подпомагане с цел максимална енергийна газова еманципация от Москва и Газпром. И преди, и след Брекзит, Лондон нееднократно е давал знаци за специална добронамереност към групата, особено към Полша на Качински.
