Предсрочните парламентарни избори в България на 2 октомври бяха оспорвани и основните свободи бяха спазени, въпреки че обвиненията в купуване на гласове и натиск върху избирателите повлияха отрицателно на част от процеса. Това се посочва в съобщение на Съвета на Европа, което цитира изявление на международните наблюдатели от Парламентарната асамблея на организацията, които проследиха предсрочните избори за Народно събрание у нас.
Отбелязва се, че изборите са били спокойни, преминали са гладко, били са добре организирани, предизборната кампания е била свободна, но избирателите са били уморени заради трите вота миналата година. Допълва се, че тонът на кампанията е бил негативен и са били разменяни обвинения в корупция и злоупотреби.
Според наблюдателите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е необходим политически компромис, за да се осигури дългосрочна стабилност в България. Тяхната оценка сочи, че отговорността на новоизбраните народни представители е да направят всичко възможно, за да си върнат доверието на избирателите, които вчера не са показали висока активност.
Наблюдателите са на мнение, че българските медии не проверяват думите и действията партиите. Изводът е, че така избирателят бива лишен от възможност да оцени кандидатите за властта.
Допълва се, че българските медии водят оживени дебати със свобода на изразяването, но концентрацията на медийна собственост и тесните връзки между някои медии и политически партии намаляват плурализма и общественото доверие в работата на журналистите. Отчита се, че делата, заведени срещу независими разследващи медии, водят до автоцензура.
Новинарските емисии в най-гледаното време следяха служебното правителство и президента, чиито критични изявления често поставяха в неравностойно положение партиите, които те обвиняваха за настоящите социално-икономически проблеми, въпреки че някои телевизии направиха допълнителни проверки, допълват наблюдателите.
Повтарящите се твърдения за купуване на гласове, натиск върху служителите на бюджетна заплата и зависимостта на избирателите от местни работодатели в икономически уязвими общности пораждат опасения за способността на гражданите да направят своя избор без страх от възмездие. Изборното законодателство не разглежда достатъчно въпроса с участието на висши държавни служители в политически кампании, а подобни случаи повдигат опасения за злоупотреба с бюджет и осигуряването на равни условия, се посочва в изявлението.
Тяхната оценка сочи още, че мнозинството от българските избиратели имат доверие в машините за гласуване, макар с тях да се създават затруднения за някои по-възрастните.
Според представителите на ПАСЕ българското изборно законодателство съдържа правила, несъвместими с международните изисквания, както и двусмислени разпоредби и недостатъци, които влияят отрицателно на изборния процес. Остава да бъдат разгледани няколко дългогодишни проблема, включително за пасивните и активните избирателни права, забраната за предизборна кампания на езици, различни от българския, и ограниченията на възможността за оспорване на изборните резултати, поясняват наблюдателите.
Още новини от деня – четете тук.
