Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 той е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател. Има множество научни публикации в областта на икономиката и финансите, както и за обвързаността между корупционната среда и пазара на труда.
Вчера „Продължаваме промяната“ и БСП обсъждаха бюджета. и двете партии предлагат увеличаване на разходите за по-уязвимите граждани. Има ли пари за подобно нещо в бюджета?
Ако успеят да се спестят пари ще има. Това е въпрос на приоритети.
От два месеца в един глас служебно правителство, президент и ГЕРБ ни обясняват как няма пари в бюджета и сме взели твърде много заеми. Къде е истината – нискозадлъжнели ли сме или високозадлъжнели?
Това, с което разполагам са данните към момента и те сочат, че към края на октомври бюджетът е точно нула, на баланс. 20 милиона, което всъщност се закръгля към нула спрямо българската икономика. Следователно досега през годината всичко, което е било взимано като заем не е било за да се финансира бюджетен дефицит, а е било за да се извършват плащания за стар дълг или да събере резерв за предстоящи плащания на дълг в началото на 2023 година. Доколкото знам, по последни данни за задлъжнялостта, отношението дълг към БВП не се увеличава, а по-скоро намалява.
Защо при тази картина да има продънен бюджет за мен не е ясно, освен ако колегите не знаят нещо повече от мен относно, какво предстои от тук до края на годината. Но това все още е във властта на финансовия министър, така че при най малкото желание няма изобщо да има смисъл да говорим за тези неща. Ако говорим за бюджет за 2023, все още не е предложен такъв. Към момента статуквото е да се продължи с бюджета за 2022 с леки промени, което означава че със сигурност няма да има увеличаване на задлъжнялостта, защото икономиката е станала доста по-голяма. Ако пък ще се приема нов бюджет за 2023, то изцяло във властта на колегите от ГЕРБ, които ще участват гласуването в парламента и са най-голямата парламентарна група, е да не допуснат подобно нещо.
Може ли да се вземе още външен дълг, с цел подобряване живота на гражданите?
Животът на гражданите се подобрява тогава, когато произвеждат повече. Когато се произвеждат повече блага, които се потребяват, тогава животът е по-добър. Вземането на дълг не произвежда повече блага. Може да си ги внесем от вътре, но това е ден до пладне. Така беше в последните години на социализма, които много бързо забравихме, когато се взимаха огромни държавни дългове, за да се внасят потребителски стоки, които провалящата се вътре икономика вече не беше в състояние да произвежда. Не смятам, че това е рецепта за подобряване на живота на българите, защото това винаги е за кратко.
Какъв бюджет бихте препоръчали на депутатите – по пестелив към хората или по-щедър към хората, но за сметка на още заеми ако се налага?
Виждаме, че когато необосновано започне да се говори за вземане на огромни дългове и се споменават някакви числа от сорта на 16 милиарда, световният капиталов пазар който и без това има къде да търси привлекателни лихви ни показа, колко е цената на това. Много бързо ни го показа и ще продължи да ни го показва. Така че не не бих препоръчал никому да отстоява подобна политика, да подобрява живота на хората чрез вземането на заем. Вземането на заем не може да подобри живота на хората. То може само да пренесе за пореден път в българската история, да се жертва едно бъдеще, за да има малко повече сега. Защото след като пуснем казанчето, това което сме имали изчезва, но бъдещето вече е заложено. Подобно нещо се е случвало много пъти и не препоръчвам да продължава да се случва.
Защо според Вас, политическата криза в България не предизвика икономически трусове, а напротив икономиката се развива учудващо добре.
Аз лично смятам, че политическата криза има своите икономически последици. Смятам, че икономиката щеше да се развива още по-добре, ако я нямаше политическата криза.
Още актуални интервюта – четете тук
