Сашко е намерен!
Извънредни емисии и повсеместна народна радост. Девет дни телевизионните новини започваха, а често и свършваха със сводки по издирването на изчезналия петокласник. След дълго чакания хепиенд социалните мрежи се напълниха със стария футболен възглас: „Господ е българин!”.
Каква е истината за изгубването на детето, едва ли някога ще стане ясно, и не това е най-важното. За последните 20 години са били разкрити 24 000 инцидента като този със Сашко.
Не се сещам обаче за друг подобен случай, чрез който медиите така успешно да са отклонявали общественото внимание от случващото се в страната за сметка на обилната и често истерично поднесена информация по издирването на едно дете. Медиите превърнаха акцията по търсенето на Сашко в някаква кръстоска между трилър и филм на ужасите. И всички с нетърпение чакаха следващия епизод.
Целта да бъде зомбирана публиката беше постигната! Вторачени в малкия екран, зрителите девет дни бяха с притъпено внимание за всичко важно, което стана в държавата. Докато екстрасенси гадаеха къде е детето, а прокуратурата се чудеше дали да разпитва майка му в чужбина, беше гласувано връщането на хартиената бюлетина. За никого не е тайна – хартията е доказано средство за спекулации по време на изборния вот.
Но това не са важни неща, важно е какво дават по телевизията, а там дават бащата на Сашко, който обещава цели 100 000 лева за откриването му. Е, намери се набързо детето и хартиената бюлетина мина без особен народен гняв.
Да живее хепиендът! Следващия път от медиите за разсейване на масата няма да бъде употребено изчезнало дете, нещо друго ще е, но резултатът ще е същият – удобно приспан народ.
И така, докато не дойде времето, в което дори глупакът ще започне да се пита: „Абе мене за будала ли ме вземат!”.
Влади ХРИСТОВ
