На извъредно заседание на Народното събрание днес депутатите приеха няколко важи неща. Народните представители решиха да има 33% данък върху свръхпечалбите си да плащат нефтените компании. На второ четене и със 179 гласа „за“ промените в Закона за корпоративно подоходно облагане станаха факт.
Мярката е временна и се въвежда според европейска директива. Тя е насочена към подпомагане на най-уязвимите групи, засегнати от високите цени на горивата.
Така се въвежда т. нар. „солидарна вноска“ от дружествата, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, начело с „Лукойл Нефтохим“.
Предвижда се за невнесената в срок временна „солидарна вноска“ да се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Парите ще влизат във фонда за енергийна сигурност до 30 юни, но могат да се правят и аваносови вноски. По данни на Финансовото министерство мярката ще обхване 32 дружества, но половината от тях не са обявили такива печалби и допълнителното облагане няма да ги засегне. Само от „Лукойл Нефтохим“, правителството очаква да вземе над 70 млн. лв. след облагането.
Забраната за износ на преработени нефтопродукти
от руски петрол не бе одобрена на първо четене от бюджетната комисия в парламента. Тя бе предложена от ДПС, като преди това получи одобрението на депутатите от енергийната комисия.
Депутатът Йордан Цонев обясни, че между двете четения ще се наложи доработване на текстовете, тъй като трябва да са в унисон с влязлото от днес ембарго и изключението до 2024 г., което България има.
„Една от основните задачи на този законопроект е да спре реекспорта и да започне да се облага и да се гарантират вземанията по отношение на ДДС и акцизите
Депутатите от БСП и от „Възраждане“,с типичния си наратив да защитават всичко руско, остро се противопоставиха на предложените текстове. Според тях това единствено ще доведе до затваряне на рафинерията в Бургас, от което ще пострада хазната.
Компенсацията над 200 лева за мегаватчас
ще бъде за всички небитови потребители, присъединени към мрежите на ниско, средно и високо напрежение. Депутатите гласуваха редакция в свое решение от началото на ноември, с което възложиха на Министерския съвет (МС) да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия.
Предложението за промяната бе направено от Драгомир Стойнев („БСП за България“) и бе прието със 164 гласа „за“, 1 „против“ и 4 „въздържал се“. Така отпадна текстът на Владислав Панев („Демократична България“) относно условията за получаване на компенсации, защото, според вносителя, те са „кумулативни“ и са „непостижими“.
Като отстраняване на недоглеждане Драгомир Стойнев определи решението на парламента да гласува отпадане на вече приетото предложение на Панев. По думите му това се налага, за да не се блокират помощите за училища, детски ясли, градини, социални заведения, общините.
В първоначално приетото предложение приехме редица критерии на Владислав Панев, които се оказа, че кумулативно нито едно голямо предприятие не може да изпълни. Сега отпаднаха тези критерии. Всички потребители на свободния пазар ще получат компенсация на цените на електроенергия над 200 лв., заяви Делян Добрев от ГЕРБ-СДС.
От Министерството на енергетиката са алармирали със свое писмо депутатите, че може да се блокират всички помощи. Проблемът става сериозен, докато не получим и разрешение от ЕК, което може да отнеме между 4 и 6 месеца. Затова Драгомир Стойнев предложи помощта да бъде 200 лв. за мегаватчас за всички небитови потребители.
„За нас, разбира се, от левицата, са важни, тези студени месеци – знаете, че
голяма част от общините говорят и за дървени ваканции,
тъй като са притеснени от високите цени на ел. енергията – така че ясли, детски градини наистина да бъдат спокойни“, каза още Стойнев.
По време на второто заседание на временната парламентарна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства около подписването на меморандума между България и компанията Джемкорп възникнаха спорове на
висок тон между депутатите.
Единственият, който се яви, за да бъде изслушан беше бившият енергиен министър Александър Николов, докато съпредседателите на Продължаваме промяната Асен Василев и Кирил Петков, както и бившият съветник на Петков-Лена Бориславова не се явиха.
Десислава Трифонова от ГЕРБ попита кои са собствениците на Джемкорп и IP3 Corporation. Бившият енергиен министър Александър Николов заяви, че собственик на Джемкорп е Атанас Бостанджиев.
Десислава Трифонова от ГЕРБ изрази отношение от името на ПГ на ГЕРБ.
„Беше разочароващо, защото не получихме нова информация. Не разбрахме кой е собственик на тези две компании. За нас е абсолютно недопустимо, че не са извършени никакви проверки. Много е разочароващо, че не получихме отговори с документи“, каза тя.
Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ посочи, че става дума за необвързащ меморандум за разбирателство.
„В двете заседания стана ясно, че към този момент меморандумът е вече прекратен. Има внесени официални писма от двете компании за отказ от претенции, уточни се, че няма установени последици след подписването на меморандума“, обясни той.
Парламентът прие единодушно на две четения изменения в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Вносител на предложението е Министерският съвет. Промяната се отнася към работата на Държавна агенция технически операции (ДАТО) и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Депутатите приеха на първо четене
два законопроекта за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) – на Манол Генов от „БСП за България“ и на Младен Шишков (ГЕРБ-СДС). Двата законопроекта предлагат да се отложи влизането в сила на изменения в определени членове, отнасящи се до застрояване на незастроени територии.
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за българския жестов език. Измененията бяха гласувани единодушно със 146 гласа „за“. С измененията се уреждат пропуски и се прецизират разпоредби, свързани със заплащаните услуги за превод по Закона за българския жестов език.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
