Европейският континент не минава през най-добрите си времена. С пандемия, война, предстояща климатична катастрофа и икономическа турбуленция е все по-трудно да се намери човек, особено след оттеглянето на бившия германски канцлер Ангела Меркел от политиката, който да е способен да се справи с всичко.

Преди време зададохме следния въпрос: Кой ще влезе в обувките на Меркел? — но все още нямаме отговор. Миналата година „Политико“ определи за най-влиятелен човек в Европа тогавашния италиански премиер Марио Драги. Той беше описан като човекът, който ще разбие френско-германската доминация, но не успя да се задържи на власт и беше заменен от крайнодясната  и противоречива Джорджия Мелони, чийто поглед е обърнат на изток.

Френско-германските отношения са в най-ниската си точка от години. Френският президент Еманюел Макрон, въпреки че си осигури втори мандат, загуби мнозинство в парламента и е обзет от проблеми у дома. Германският канцлер Олаф Шолц изглежда прави всичко възможно да не бъде европейски лидер, съсредоточавайки енергията си върху поддържането на раздробената си коалиция и посещенията си в Китай. В Брюксел председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен изглежда е обвързала съдбата си с Вашингтон за сметка на отчуждаването от собствените си колеги, сред които председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. А от другата страна на Ламанша, в Обединеното кралство, силни политически сътресения смущават стабилността.

Което ни довежда до това кой всъщност намери място в списъка POLITICO 28 — 2023. Класацията е разделена на три категории — изпълнители с формалната власт да свършат нещата, разрушители, готови да обърнат статуквото, и мечтатели, които представляват идеи, движещи европейската сила и политика.

Тазгодишното издание на POLITICO 28 не включва нито един изпълнителен лидер от Берлин, Лондон, Париж или Брюксел. Повечето от лицата са показали сила и влияние в отговор на кризите, пред които е изправен континентът. Сред тях им екоминистри и банкери, занимаващи се с последиците от войната в Украйна; бюрократи с огромно влияние (и малка отчетност); крайнодесни лидери, военнолюбци и мрачни дипломати – всички те оформят Европа.

А на върха на класацията е политик, който предефинира какво означава да си европеец.

НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИЯТ ЧОВЕК В ЕВРОПА:

Володимир Зеленски

Европеецът

Европа се променя и прави преоценка на стратегическите си взаимоотношения, отбраната, политиките за търговия, присъединяване и енергийната сигурност. Най-общо казано, това е преосмисляне на това, какво означава да си европеец, а то до голяма степен се дължи на украинският комик и актьор, превърнал се в президент.

Не за първи път Украйна е атакувана от Русия. Причината този път нещата да са различни е заради Володимир Зеленски – фигура, на която Европа не само се довери, но се възхищава и следва. Европейските лидери тичат до Киев за снимка с тържествено изглеждащия 44-годишен мъж в неговата вече емблематична маслиненозелена тениска. Да стоят до него е начинът, по който политиците копнеят да бъдат видени.

Зеленски успя да убеди останалата част от Европа, че нейното бъдеще е свързано с това на Украйна – идея, в която малцина вярваха преди инвазията на Русия през февруари. Комуникационните му умения са ключови. Неговата риторика излага с остри думи злонамереността на руския режим, срещу който се бори, разсейвайки голяма част от вярата на Европа,особено в Берлин и Париж, че Москва може да бъде партньор.

Използването на социалните медии, традиционните медии и западните културни институции (като наградите Грами или филмовия фестивал в Кан) пренесоха войната към Запада по косвен начин. Зеленски убежди лидерите и обществеността, че неговата битка е и тяхна. Това му дава властта да накара Европа да прави това, което той иска.

Ако иска оръжия, той ги получава, дори ако това означава промяна на германската политика да не ги продава. Ако иска санкции, той ги получава, дори ако за Европа това означава енергийна криза и тежка зима с високи цени на газа. Независимо дали става въпрос за семена, камиони за превоз на зърно от Украйна или нулеви тарифи, заявките се подписват бързо. Той дори успя да направи пробив относно присъединяването на страната към ЕС, което беше замразено от 2013 г.

Лидерството на Зеленски означава, че каквито и вътрешни проблеми да е имала Украйна – широко разпространена корупция, слаба икономика, социални разделения между говорещите украински и руски език, те се пренебрегват. Репутацията му на просто говорещ военен президент, който води битка, е всичко, което Западът вижда в момента.

Докато Зеленски е жив, той ще продължи да движи Европа в желаната от него посока.

ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ:

1. Робърт Хабек

Истинският канцлер

Когато Русия нахлу в Украйна през февруари, веднага изникна въпросът: Какво ще направи Европа? За да си отговорят хората погледнаха към Германия, най-голямата и най-мощна държава в ЕС. Но не към германския канцлер Олаф Шолц, а към Робърт Хабек. 53-годишният министър на икономиката и климата беше в основата на решението на ЕС за санкционирането на Русия. Той се зае с трудната задача да разбере как Германия може да намери достатъчно алтернативни енергийни доставки, за да издържи зимата, като същевременно се стреми да намали емисиите си до нетната нула.

Докато журналистите се занимаваха с пакетите от санкции на ЕС или енергийните планове, въпросът, който всички задаваха, беше: Какво каза Хабек? Зеленият политик засенчи шефа си като човек, ръководещ най-голямата икономика в Европа през множеството кризи, предизвикани от войната. Неговата харизма и пряка връзка с хората, понякога чрез емоционални видеоклипове, обясняващи дилемите му на обикновен език, спомогнаха за укрепването на репутацията му на най-популярния политик в Германия.

Подходът на Хабек смекчи част от непопулярните решения, които той трябваше да вземе – да разчита повече на въглищата, спасявайки вносителите на газ и забавяйки спирането на ядрената енергия в страната. Той умело избегна критиката, насочена към германското правителство заради привидно плашещата му позиция по отношение на войната в Украйна. Гневът на европейските страни срещу германския спешен фонд от 200 милиарда евро за субсидиране на цените на газа падна директно върху Шолц, както и сдържаността на Берлин да въоръжава Украйна. Докато Хабек е общителен и артикулиран, Шолц остава настрана и се чувства неудобно.

До момента всичко показва, че докато германците  и европейците остават в режим на криза, те ще продължат да разчитат Хабек да ги измъкне от нея.

2. Кристин Лагарт

Огнеборецът

На Кристин Лагард не й предстои нищо лесно. Докато Европа е изправена пред мрачната перспектива за рецесия и двуцифрена инфлация, решенията, взети от Европейската централна банка под нейно ръководство, ще определят дали континентът може да се измъкне от икономическите си проблеми.

Европа се огъва под тежестта на последствията от пандемията и войната в Украйна. Нарастващата инфлация застрашава бизнеса и гражданите. Лагард вече повиши лихвените проценти – със закъснение, а според някои ще го направи отново. Рискът е, че ако прекали, тя ще постави европейската икономика на колене. Плахостта, от друга страна, може да подкопае доверието в централната банка.

Бивш френски министър на финансите и управляващ директор на Международния валутен фонд, 66-годишната Лагард, е свикнала да бъде под светлината на прожекторите. Критикувана заради липсата на опит в централната банка, тя балансира с изострени политически инстинкти и готовност да общува с широката общественост.

Следващите месеци ще изискват от нея да покаже способности както във финансите, така и в политиката. Докато се опитва да предпази Европа от бърза инфлация или дълбока рецесия (или и двете), Лагард ще трябва да се ориентира в политическите и икономически тънкости на еврозоната и да внимава, политиките ѝ да повдигат цялата валутна зона, без да позволяват на никоя страна да затъне.

3. Кристофър Каволи

Генералът

Може да няма друг човек извън Украйна, по-отговорен за това Киев да спечели войната срещу Москва от Кристофър Каволи. Генералът, назначен за върховен съюзнически главнокомандващ на НАТО и командващ силите на САЩ в Европа тази година, има за задача да гарантира, че Украйна получава цялата военна, финансова и логистична подкрепа, от която се нуждае, за да продължи да воюва. Каволи започна едва през юли, но вече предложи промени на начина, по който Западът обучава и оборудва армията на Украйна. Неговият план е да създаде нова командна операция от 300 души, базирана във Висбаден, Германия, чиято работа ще бъде да отговаря на военните нужди и искания на Украйна и която ще докладва директно на него.

Каволи се появява в момент, когато има съживяване на военния съюз, за който френският президент Еманюел Макрон каза, че страда от „мозъчна смърт“. Войната даде на НАТО нова цел и с удвояването на усилията на Европа за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, трансатлантическите отношения се задълбочиха. Каволи ще отговаря и за присъединяването на Швеция и Финландия към алианса. След като прекара последните четири години в Германия, Каволи ръководи най-големите военни учения, провеждани от НАТО. Профилът му изглежда много подходящ за работата. Владее френски, италиански и руски и има магистърска степен по русистика в Йейл.

4. Реджеп Тайип Ердоган

Уайлд картата

На чия страна е Ердоган? Отговорът не винаги е ясен. Привидно, турският президент ръководи страна членка на НАТО и кандидатка за членство в ЕС. В действителност отношенията му със Запада често са транзакционни в най-добрия случай и враждебни в най-лошия. Той обвини Германия в „нацистки практики“ и редовно заплашва да „отвори вратите“ за мигрантите към Европа, въпреки че блокът плаща на Турция милиарди евро, за да ги държи там.

Отношенията му с Москва са доказателство за двойнствената му политика. Русия и Турция веднъж воюваха в Сирия, но след нахлуването в Украйна 68-годишният Ердоган до голяма степен се представя като неутрален, дори обвинява Запада в „провокация“ срещу Русия. В същото време Турция изигра ключова роля в осигуряването на украински износ на зърно през Черно море. Освен това Ердоган явно иска да играе модератор в случай на споразумение между Москва и Киев.

Съществува и статутът на Кипър (който Турция частично окупира през 70-те години на миналия век) – въпрос който Ердоган не желае да разреши. Той става все по-враждебен към Гърция, друга членка на НАТО, намеквайки за нахлуване, ако Атина продължи струпването на военни в близост до турската граница. Въпреки че това е малко вероятна перспектива, напрежението в източното Средиземноморие се нажежава, тъй като ЕС проучва алтернативни доставки на газ и спорните, богати на газ води около Кипър, изкушават и двете страни.

5. Кая Калас

 

Урсула фон дер Лайен не назова имена, когато каза: „Трябваше да слушаме тези, които познават Путин“. Но председателят на ЕК вероятно е имала предвид Кая Калас. Малко европейски лидери са били толкова силни, артикулирани и последователни в излагането на заплахите, отправени от авторитарния режим в Кремъл, като естонския премиер. Във време, в което западноевропейските страни преосмислят стратегията си за Русия, инвазията в Украйна потвърди подхода на Естония към Москва.

45-годишната Калас отдавна е наясно със заплахата, която Русия представлява, включително за енергийната сигурност. Така че, когато кранчетата спряха, Естония беше готова. По време на дебата за санкциите, естонският лидер, чиято майка била депортирана в Сибир от СССР, бе един от най-шумните и ефективни гласове. Година преди Москва да нахлуе в Украйна, тя вече призоваваше за санкции срещу руски служители заради нарушения на човешките права, като отравянето на опозиционния лидер Алексей Навални. Тя е настроена негативно и по отношение на Китай. Откакто встъпи в длъжност през 2021 г., Калас увеличи разходите за отбрана, като гарантира, че Естония е една от малкото европейски държави, надхвърлящи ангажимента на НАТО за разходи от 2% от БВП.

Възможността да каже „Нали ви казах“ даде на Калас по-голямо влияние в Брюксел,  и в световен мащаб. Отличен комуникатор, тя очертава европейската геополитика в сурови, морални термини, прилагайки патос, който дори лидери като германския Олаф Шолц имитират.

6. Денис Редоне

Насилникът

Като първият главен служител по правоприлагането на търговията в блока, брадатият бюрократ с очила насърчава за по-силна  позиция на ЕС по отношение на външната търговия. Успехът на този подход ще зависи до голяма степен от това дали Редоне е в състояние да помогне на блока.

Той е дългогодишен ветеран от Брюксел, който си проправи път до редиците на търговския отдел на ЕС. Работата на французина е да гарантира, че търговските споразумения на блока се спазват докрай. Когато компаниите от ЕС нямат подходящ достъп до чужди пазари, Редоне се грижи това да се промени. По същия начин, когато търговските партньори на ЕС нарушат обещанията си относно трудовите права или целите в областта на климата, той е този, който ще реши кога и как да привлече мерки за търговска защита, които Брюксел е в процес на въвеждане.

Националността му едва ли е случайна. Франция изразходва значителен политически капитал за смекчаване на обновената търговска програма на ЕС, повишаване на екологичните стандарти в търговските сделки и включване на разпоредби за налагане на санкции, когато страните не ги спазват. Залозите са големи. Докато ЕС предприема усилия да разнообрази веригите си за доставки, негови пратеници преговарят с Индонезия, Бразилия, Австралия и Индия. Ако Редоне е твърде предпазлив, търговската офанзива на Брюксел рискува да се провали. Ако е прекалено агресивен, ЕС може да отблъсне партньорите си, точно когато се нуждае от тях повече от всякога.

7. Марин Льо Пен

Ветеранът

Години наред френската популистка беше аутсайдер, който се опитваше да разбие „републиканския фронт“ – неофициално споразумение между френските гласоподаватели да загърбят различията си, за да държат крайнодесните извън властта. Вече не! 54-годишната Льо Пен ръководи успешната трансформация на партия, която се намираше в периферията на властта, към партия, която сега е  в коридорите на властта.

Тази година „Национален фронт“ стана третата по големина група във френския парламент. Това означава получаване на по-голям достъп до ресурси и аудитория за бъдещи кампании. Льо Пен може и да загуби президентските избори от Еманюел Макрон, но добави 3 милиона гласа повече от последния път, когато се кандидатира през 2017 г., и не изключва четвърта кампания през 2027 г. Льо Пен също така трансформира политическия и културен пейзаж на Франция, премествайки го решително надясно.

Новооткритата значимост на Льо Пен й дава по-голяма възможност да настоява за промените, които иска – независимо дали това е възстановяване на вътрешните граници на ЕС, поставяне на европейското право на вторичен статут, забрана на хиджаб на обществени места или въвеждане на мораториум върху законната имиграция.

8. Айя Калная

Ченгето

Айя Калная е изправена пред трудна задача:  Frontex, която се грижи за сигурността на граници е най-противоречивата агенция в ЕС. 53-годишната латвийска бивша полицайка пое организацията като временен изпълнителен директор, след като нейният предшественик подаде оставка. Доклад на агенцията на ЕС за борба с измамите установи, че служители на Frontex са знаели за мигранти, които са били връщани обратно в международни води и са го прикрили. Тези обвинения, заедно с вътрешни доклади за тормоз и неправомерно поведение, неотчетени срещи с лобисти и одит, който установи, че агенцията „не е достатъчно ефективна“, добавиха усещането, че Frontex просто не работи.

И все пак, лидерите на ЕС очевидно имат нужда агенцията да работи, тъй като броят на нелегалните мигранти, идващи в блока, достигна най-високото си ниво от 2016 г. насам. Бюджетът на агенцията беше увеличен с повече от 500% а работната сила ще се разшири с до 10 000 души през следващите години. Загдачата, която Калная трябва да разреши, е как да изпълни основното задължение на Frontex за осигуряване на сигурността на границите на Европа, като същевременно гарантира основни човешки права и прозрачност. Предизвикателството е лицемерна мигрантска политика на Европа: обещанието за спазване на правата на човека и международното право, но и същевременно затрудняване на пристигането на имигрантите в Европа.

9. Бьорн Зайберт

Събеседникът

Ръководителят на кабинета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен е ключът към близките отношения между Брюксел и Вашингтон. 41-годишният германски държавен служител работи в тясно сътрудничество с представители на Белия дом още преди нахлуването на Русия в Украйна. Той помогна за разработването на пакета от санкции, които ЕС налага на Москва.

Зайберт е новоизпечен еврократ, пристигнал в Брюксел едва през 2019 г. от германското министерство на отбраната. По време на пристигането му, трансатлантическите отношения не бяха добри. Бившия президент Доналд Тръмп и увещанията му към Европа да харчи повече за отбрана разстроиха нервите на целия континент. Продължителните спорове относно тарифите за стоманата, споровете между Airbus и Boeing и неспособността да се намери споразумение за защита на поверителността на данните допринесоха за чувството на раздор. Но когато руските войски започнаха да се събират на украинската граница, и двете страни се сдобриха, като Зайберт пое лидерството от европейската страна.

Критиците на Зайберт го описват като център на малка клика от помощници и съветници около фон дер Лайен, които не приемат информация от другаде, включително от комисарите на своя шеф. И макар тесните му връзки с Вашингтон да подхранват трансатлантическите отношения, те са малцинство в сравнение с останалата част от Брюксел, които смятат, че Европа трябва да разчита по-малко на САЩ и да се вслушва повече представителите и служителите на ЕС.

МЕЧТАТЕЛИТЕ:

1. Сана Марин

Партийният лидер

Необходим е особен вид политическа проницателност, за да се спре десетилетия на външнополитически прецедент, унизително наречен на името на собствената ти страна. Но при Сана Марин, Финландия вече не може да бъде обвинявана във „финландизация“. Министър-председателят най-накрая скъса с поддържането на стратегическа дистанция между Русия и НАТО и реши, заедно с Швеция, да се присъедини към западния военен съюз. По този начин Марин се изправя срещу заплахите на Кремъл и ще наблюдава вероятната милитаризация на източната граница на страната.

Показателно е обаче, че не ролята на Марин в препозиционирането на отбранителната позиция на страната е тази, която привлече международно внимание. Като 36-годишна жена, Марин остава рядкост сред политическата класа, все още населена предимно от възрастни мъже.

Социалдемократката, която стана един от най-младите лидери в света, когато дойде на власт през 2019 г., умело преведе страната си през пандемията, посвети Финландия на най-амбициозната климатична цел в света и се справи с опасностите от близката война. В резултат на нападението на Русия срещу Украйна, тя се превърна в един от най-шумните европейски гласове, призоваващи за преосмисляне на сигурността на континента. „Трябва да признаем колко наивни бяхме по отношение на Русия“, каза тя пред Европейския парламент.

Но голяма част от репортажите за Марин бяха посветени на тривиалности, като дълбоко ѝ деколте или видеоклип, на който танцува на парти. Тя бе принудена да съжалява за поведение, което е нормално за всяка 30 годишна жена. Но критиките срещу нея са придружени от подкрепа в социалните медии, на хора, публикуващи снимки или видеоклипове, на които танцуват, облечени със спортни якета с деколте. В известен смисъл дори в неволите си Марин е начело.

2. Никола Стърджън

Рецидивистът

Никола Стърджън иска втори шанс. Първият министър на Шотландия подаде петиция за повторение на гласуването за независимост на Шотландия през октомври следващата година. Референдумът, ако се проведе, ще бъде само девет години след последния път, когато шотландците гласуваха (и решиха с голяма разлика да останат в Обединеното кралство). Аргументът на Стърджън е, че Брекзит напълно е променил контекста, като е изтеглил Шотландия неволно от ЕС. Проблемът е да се включи Лондон, тъй като Върховният съд отхвърли предложението на Стърджън да проведе ново гласуване без благословията на Уестминстър.

Стърджън, която пое поста през 2014 г., все повече залага наследството си върху осигуряването на шотландска независимост и ще продължи да опитва. Ако не й бъде предоставен глас, тя възнамерява да представи парламентарните избори, насрочени за 2024 г., като референдум. Надеждата е, че една убедителна победа ще окаже  натиск върху Лондон да отстъпи.

Като стратегия това не е без рискове. Първо, няма гаранция, че партията на Стърджън ще получи достатъчно гласове, за да може да претендира за мандат. След това има много вероятната възможност Уестминстър да отхвърли всякакви искания за независимост. Но докато възможността за още един вот виси във въздуха, очаквайте напрежението между Лондон и Единбург да расте.

3. Ерик Хуанг

Посланикът

Европейската фронтова линия на титаничната битка между САЩ и Китай минава през Вилнюс, а срещу Пекин е 49-годишният тайвански дипломат Ерик Хуанг. Хуанг ръководи „представителството“ на Тайван в литовската столица, най-близкото нещо, което островът има до посолство. То отвори врати миналата година и предизвика драматични разногласия между Китай и ЕС, заради решението на литовското правителство да му позволи да се нарича „тайванско“ представителство. Използването на това име обиди Пекин, който настоява, че островът е част от Китай и предпочита вместо него да се използва „Тайпе“. Китай бързо наложи търговско ембарго на малката балтийска нация.

В отговор на Хуанг е изпратен чек от 200 милиона долара, за да компенсира всички загубени приходи. Тайван, който е световен лидер в производството на микрочипове, ще инвестира в литовската полупроводникова, лазерна и биотехнологична индустрия. Сега Хуанг се опитва да привлече и други европейски държави. ЕС беше по-предпазлив в отношенията си с Пекин, отколкото с Вашингтон, но с ескалацията в Литва Хуанг се надява това да се промени. „Искам да насърча всички европейски страни да установят своето присъствие в Тайван“, каза дипломатът.

Може и да успее. Европа вече изготвя законодателство, имащо за цел да възпре Китай да се заяжда отново със страните от ЕС, и като се има предвид собственият стремеж на Европа да разработва микрочипове, помощта на Тайван няма да остане пропусната.

4. Елке Ван ден Бранд

Автофобът

Елке Ван ден Бранд, министър на транспорта на Белгия, показва как дори и най-неразрешимите взаимоотношения – Брюксел и неговата любов към автомобилите – могат да бъдат разбити. Това е единствената мисия на 42-годишния екополитик, откакто дойде на власт през 2019 г. и засега успява.

Ван ден Бранд е опитен политик, който сменя местата си между парламентите на Фландрия и Брюксел от 2009 г. насам. Тя е известна със своята компетентност, ясна комуникация, и с това, че ходи на работа с колело, преди да стане модерно. Откакто е на поста, облагородила, горист парк в края на Брюксел, главни пътни артерии като Rue de La Loi, Rue Belliard и Avenue Louise, и ги е направила по-удобни за велосипеди. Тя намали ограничението на скоростта до 30 километра в час в повечето части на Брюксел, а тази година прие план, с който ще намали трафика в центъра с 24% до 2030 г. Обсъждат се и други предложения, като обществения транспорт да стане безплатен за възрастни и млади хора, както и въвеждането на нови трамвайни линии.

Предизвикателствата, пред които е изправена, са трънливи. Правенето на Брюксел по-приятелски настроен към велосипедистите неизбежно доведе до сблъсъци с шофьорите на автомобили, които определят нейната политика като „автофобия“.

5. Пап Ндиайе

Посредникът

Пап Ндиайе не е от типа хора, предизвикващи противоречия при назначаването му за френски министър на образованието. Той е академик, който е завършил най-престижните училища във Франция и е работил в музей. Но неговият опит (афро-американски изследвания) и неговата раса (чернокожи) незабавно го вкараха в яростен дебат за расизма, универсализма, меритокрацията и в крайна сметка френската идентичност.

Сега Ндиайе има незавидната задача да умиротворява политици и интелектуалци – мнозина в правителството на френския президент Еманюел Макрон, които вярват, че  политическите движения се фокусират върху расовите и религиозните малцинства които заплашват свободата на словото и рискуват по-нататъшно социално разделение. Неговата работа, както пише Le Monde, е да помирява нацията. Той определено има профил за това.

„Аз съм чист продукт на републиканската меритокрация, която се основава на нашите училища“, каза Ндиайе скоро след назначаването си.

Неговото спокойно поведение и безстрастен стил помогнаха да успокоят мнозина, които се опасяват, че назначаването му ще хвърли Франция в културна война.

6. Франс Тимерманс

Зеленият гигант

Франс Тимерманс е изправен пред много трудно предизвикателство: защита на Европейския зелен пакт – усилията на Комисията да намали емисиите на ЕС до нетната нула до 2050 г. Докато войната в Украйна принуждава Европа да преосмисли енергийната си стратегия, последствията вероятно ще окажат голямо влияние върху способността на континента да постига целите си. В дългосрочен план експертите казват, че инвестициите в зелени технологии и възобновяеми енергийни източници ще се ускорят. Но в краткосрочен план самият Тимерманс призна, че засега въглищата остават, но отчаянието на Европа може да означава повече инвестиции в газови проекти.

След това има заплаха от връщане назад в селскостопанския сектор. Индустрията твърди, че планът на ЕС за намаляване на употребата на пестициди, прилагане на сеитбооборот и преминаване към органично земеделие трябва да бъде отложен поради кризата. Което ни връща към Тимерманс. 61-годишният полиглот вероятно ще бъде изправен пред продължителна атака от страна на националните столици, индустрията, профсъюзите и дори собствените си колеги в Комисията, за да смекчат, забавят или зачеркнат всякакви разпоредби от Зелената сделка. Може да му се наложи да защитава пакта и от гражданите на Европа, които, правилно или не, го обвиняват за високите цени на електроенергията и храните.

7. Тиери Бретон

Независимият

Войната в Украйна не беше добра реклама за способността на Европа да се издържа сама. Но това не попречи на Тиери Бретон да удвои усилията си за повече „европейски суверенитет“. Формално бившият френски технологичен директор е европейски комисар за вътрешния пазар. На практика той е най-големият защитник Европа да преразгледа от кои страни зависи, и като цяло да разчита по-малко на тях.

Това застъпничество доведе до неравномерни резултати. Войната подчерта зависимостта на ЕС от руския петрол и газ, от китайската търговия и от САЩ. Мнозина вярват, че последното е добро нещо, но Бретон, по-харизматичен от повечето си колеги, продължава да настоява Европа да разшири своите възможности, за да се конкурира на световната сцена. Каквото и да е — ваксини, зелен преход, технологично регулиране, космос, интелектуална собственост, отбрана, чуждестранни субсидии — Бретон е замесен.

Успехът досега е смесен. 67-годишният Бретон постигна напредък в амбицията си да попречи на европейските данни да напуснат континента, но планът Европа да се превърне в център за производство на чипове едва сега започва. И докато мисленето на ЕС за Китай се промени, Бретон превърна САЩ в мишена.

Идеите му вероятно ще се радват на попоулярност, тъй като най-големият конфликт в Европа след Втората световна война подтиква континента да преосмисли своите взаимоотношения и своите зависимости.

8. Сиета ван Кеймпема

Обратният удар

Не много хора извън Холандия са чували за Сиета ван Кеймпема. Но би било добре да започнат да й обръщат внимание. Като лице на Farmers Defense Force – синдикат, протестиращ срещу плана на Холандия за намаляване на замърсяването и въглеродните емисии тя вече поиска скалпа на един министър от правителството. И по пътя, по който върви, вероятно ще има още.

Ван Кеимпема и нейните съюзници са загрижени, че усилията на Холандия за опазване на околната среда ще навредят на техния поминък, особено практиката да използват химически торове, които отделят азотни оксиди, които са замърсители. Докато правителството я вижда като разбойник, развалящ плановете му, мнозинството от холандците смятат, че тя представлява фермерите, които се бунтуват срещу  правителство, което има намерение да унищожи живота им.

Ван Кеймпема интернационализира борбата си, като отнесе жалбите си в Брюксел. Там намери охотна публика в лицето на европейския комисар по земеделието Януш Войчеховски. По-нататък в чужбина тя успя да накара десни последователи като Марин льо Пен и Доналд Тръмп да подкрепят нейната кауза.

Колкото и упорито политиците да се опитват да представят преминаването към зелена икономика като възможност, Ван Кеймпема напомня, че екологичният преход също ще създава губещи, които ще се борят със зъби и нокти срещу мерките, които заплашват поминъка и начина им на живот.

9. Владимир Путин

Губещият

Мечтата на Владимир Путин за Велика Русия едва ли ще се осъществи. Пълномащабното му нападение срещу Украйна започна да се разпада почти толкова бързо, колкото започна. Въпреки че руският президент се придържа към определението си за конфликта – „специална военна операция“, целяща да прочисти Украйна от „нацистите“, войските, които за кратко застрашиха Киев, едва се задържат в източната част на страната. Решението му да мобилизира стотици хиляди нови войници накара мъже на военна възраст да напускат страната. Междувременно украинската армия – подкрепена от териториални придобивки, западни доставки на оръжия и пленено руско оборудване – продължава да удържа натиска.

Путин отдавна копнее да възстанови Русия до статута на великата сила, която беше през съветския период. Вместо това неговото нахлуване даде на страната му треторазряден статут. Тя е неспособна да преодолее противник, когото подценяваше и презираше. Под санкциите на Запада, износът й на петрол намалява, а съюзниците й все повече се отдръпват. Русия прибягна до фалшиви референдуми и заплаха с ядрени оръжия, за да се опита да окаже натиск върху Запада да позволи на Путин да изглежда победител.

Други биха намалили загубите си и биха се оттеглили, но упоритостта на Путин означава, че войната вероятно ще се проточи. Европа това ще продължи да страда от необуздана инфлация, главоломни цени на енергията, недостиг на торове и газ, които ще окажат натиск върху икономиката и политическата система. Но неспособността на Путин да реализира мечтата си не означава, че той няма да продължи да бъде кошмар за своите съседи.

РАЗРУШИТЕЛИТЕ:

1. Джорджия Мелони

Лидерката

Новият премиер на Италия Джорджия Мелони някога се застъпваше за изтеглянето на Италия от еврозоната и се противопоставяше на санкциите срещу Москва, след като Русия нахлу в Крим през 2014 г. Но тези дни тя полага усилия да убеди Европа и Запада, че е голям фен на НАТО, поддържа твърда линия към Кремъл и по никакъв начин не иска да напусне ЕС . Обръщайки се към фашистките корени на своята партия преди изборите през септември, тя публикува видео отричащо идеологията на френски, английски и испански (Мелония говори и трите езика свободно). Вместо това тя сравни политическите си възгледи с „британските тори, САЩ Републиканците и израелският Ликуд.

Но когато еврократите не гледат, Мелони се задейства – критикувайки имиграцията, „пропагандата на пола“ и политическата коректност. Тя оприличи лесния достъп до аборт като част от „културата на смъртта“, издаде предупреждения за „ислямизацията на Европа“ и нарече поддръжниците на Black Lives Matter „варвари“

Това, което прави 45-годишната Мелони различна от другите евроскептици, е ясният път, който тя е очертала към почтеността на масовия поток, особено в Брюксел. От 2020 г. Мелони е президент на Европейските консерватори и реформисти (ECR), общоевропейска партия-чадър, основана от тогавашния министър-председател на Британската консервативна партия Дейвид Камерън. Това я прави естествен съюзник с правителствата в Полша и Чехия, и двете членове на групата. Тя също е исторически близка с унгарския Виктор Орбан, чиято партия Фидес се нуждае от съюзници.

Мелони и нейните спътници поддържат възглед на по-слаби централни институции и по-силни национални правителства. Те вече имат потенциала да повлияят на европейската политика, ако не по друг начин, то като блокират санкционирането на Полша и Унгария.

2. Виктор Орбан

Вътрешният враг

Виктор Орбан изглежда пречупи Брюксел. Просто вижте какво се случи, след като той заклейми нациите със „смесена раса“ и се зарече, че страната му никога няма да стане такава. Въпреки че ЕС проповядва „европейски ценности“, Орбан се зае да задушава пресата, подкопава съдебната система, манипулира демокрацията в Унгария и въвежда анти-ЛГБТК+ закони.

След 12 години на власт и удобно, макар и съмнително, преизбиране през април, 59-годишният унгарски премиер очевидно иска даостане на власт. Но европейските служители не знаят как да се справят със страна, която представлява само 2% от населението на ЕС и по-малко от 1% от неговия БВП, и въпреки това Орбан успява да създаде доста неудобства. Тояги, моркови, заплахи, съдебни дела, порицания – всяка мярка изглежда не е ефективна, правейки десния лидер още повече смел.

Неподчинението на Орбан не спира до границите на Унгария. Корпоративната данъчна реформа, миграцията, бюджетът на ЕС, върховенството на закона – списъкът с брюкселски инициативи, които премиерът поддържа, е дълъг. Това е модел, който стана особено зловещ сега, когато има война в Европа и Орбан все още не е избрал ясно страна, смекчавайки санкциите срещу Москва – и поставяйки под въпрос дали изобщо трябва да останат в сила. Докато ЕС се стреми да удвои подкрепата си за Киев,  ще трябва да има предвид, че каквото и да прави Брюксел, има риск да бъде отменено от Будапеща.

3. Кийр Стармър

Премиерът в сянка

Лидерът на Лейбъристката партия на Обединеното кралство е готов да бъде сред многото лявоцентристки лидери на Запад като Джо Байдън, Антъни Албанезе, Олаф Шолц, чиято липса на блясък изглежда им е печели гласове. Изчисленият умерен подход на Стармър има за цел да си върне местата, които лейбъристите загубиха през 2019 г., и да открадне някои от избирателите на торите, останали разочаровани от тяхната партия.

На фона на кризата с разходите за живот Стармър говори за ипотеки, отопление на домове и осигуряване на храна – за разлика от данъчните облекчения на бившия премиер Лиз Тръс за богатите, които бързо бяха отменени. Стармър вероятно ще се възползва да балансира счетоводството на Обединеното кралство.

Скромният му произход и кариера на адвокат по правата на човека ще контрастират рязко с тези на основният му опонент Риши Сунак, бивш изпълнителен директор на Goldman Sachs, женен за едно от най-богатите семейства в Индия.

4. Жан-Люк Меланшон

Френската съпротива

Жан-Люк Меланшон възроди френската левица. Пет години след като Еманюел Макрон разби Социалистическата партия, набор от леви партии се превърна във втората най-голяма сила в парламента. Успехът им се дължи в не малка степен на лидера на коалицията, чиято възвишена реторика, емоционална сила и леви идеи, бяха в рязък контраст с президентската про-бизнес платформа.

Меланшон, избухлива фигура с вид на частен детектив (обича да носи бежов тренчкот), умело комбинира традиционната лява школа за големи разходи и екологичния активизъм, който привлича по-младите избиратели, а отхвърля по-малко популярни принципи, като евроскептицизма.

Успехът му дава влияние върху законодателния дневен ред на Макрон и създава платформа за левицата да се състезава отново за президентския пост през 2027 г. Присъствието на левицата в парламента помогна за приемането на пакет от 20 милиарда евро за облекчаване на инфлацията.

„Трябва да спрат да избират марионетни законодатели, които вдигат ръце като домашни любимци всеки път, когато правителството ги помоли да направят бюджетни съкращения“, каза Меланшон пред репортери през май. Има всички признаци, че той планира редовно да показва зъбите си.

5. Алберто Нунес Фейхоо

Прагматикът

Лидерът на испанската опозиция залага на гражданската политика. кромният му работнически произход, опит и избягването на конфронтации са част от причините, заради която той получи 98% от гласовете на дясноцентристката Народна партия. Той нарича себе си „старомоден и скучен“, като подчертава, че политиката не е свързана с личностите, а с „управлението на проблемите на хората, защитавайки общото ни благополучие“.

Фейхоо, който ръководи родния си регион Галисия от 2009 г., съживи партията, откакто стана неин лидер през април. Той сложи край на вътрешните разделения и я доведе до стабилна преднина пред действащите социалисти. Той спечели абсолютно мнозинство във важния регион Андалусия през юни.

61-годишният Фейхоо води кампания като обединител във време, когато политическият пейзаж на Испания е до голяма степен разделен. Той се стреми да отклони консерваторите от крайнодясната партия Vox и да ухажва центристи, които преди това са гласували за социалистите или либералната партия Ciudadanos. Той критикува социалистите, че се отказват от националистите в Каталуния и региона на баските, за да запазят подкрепата си за многопартийното коалиционно правителство, и се насочва към консервативните в спорния дебат в Испания за фашисткото ѝ минало.

Заради икономическа криза, която вероятно ще навреди на премиера Педро Санчес,  Европа вероятно ще чува много повече от Фейхо.

6. Карлос Таварес

Гаечният ключ

Дали бъдещето е в електрическите автомобили? Отговорът ще бъде решен отчасти от Карлос Таварес, главен изпълнителен директор на Stellantis, шестият по големина производител на автомобили в света. Той бе създаден миналата година чрез сливането на Fiat Chrysler и PSA Group, която притежава марки като Peugeot и Citroën. Въпреки че компанията заяви, че иска да направи пълен преход към производство на електрически автомобили до 2030 г., 64-годишният португалски ветеран от индустрията изглежда скептичен. „Електрификацията е технология, избрана от политиците, а не от индустрията“, каза той в началото на тази година.

Таварес създаде форум за мобилност , за да помогне за разрешаването на електрическите предизвикателства на европейските производители на автомобили. Но е ясно, че инициативата, която се очаква да се проведе в началото на следващата година, ще разкрие много за желанието и способността на Европа да направи следващата стъпка към начина, по който хората се придвижват.

7. Илва Йохансон

Защитникът

На хартия да отговаряш за вътрешните работи на ЕС е тясно и ограничено. Националните столици ревниво пазят миграцията и сигурността, като не дават много свобода на действие на Брюксел. Но Илва Йохансон не само намери ниша за себе си в технологичната политика, но се оказа с повече влияние от комисарите, специално упълномощени да работят в тази ниша.

Акциите на Йохансон се повишиха заради битката, която тя пое. Тя иска технологичните компании да проверяват своите платформи за обидни материали като детска порнография и тероризъм. И тя иска Европол, правоприлагащата агенция на ЕС, да подобри обработката на съдържанието и да се превърнат цифрова бойна сила.

Нейните планове са атакувани като натрапчиви. Тя работи, за да гарантира, че правоприлагащите органи разполагат с необходимите инструменти за разбиване на криптирането, когато е необходимо, и се опитва да преодолее поне дузина съдебни дела, които забраняват на правителства и компании да задържат лични данни. Но Йохансон умело преформулира дебата, за да накара критиците ѝ да изглеждат така, сякаш защитават хищници. т на децата, малтретираните деца, които са обект на незаконно съдържание.“

Малцина биха разпознали Йохансон извън Брюксел или родната й Швеция, но тя се превърна в емблема за начина, по който брюкселските бюрократи могат да намерят път  към властта. Нейният стил – груб, упорит, съсредоточен – гарантира, че 58-годишната жена ще бъде страхотен противник за всеки, който се противопоставя на нейните законодателни планове.

8. Кириакос Мицотакис

Опетненият щит

Нарушаване на правата на човека, задушаване на пресата, шпионски скандали. Това изглежда е част от наследството на Кириакос Мицотакис, дясноцентристкия син на бивш министър-председател, завършил Харвард, който се рекламира като умерен и аутсайдер, въпреки родословието си.

Вашингтон го обича. Гърция харчи повече за отбрана като дял от БВП дори от самите Съединени щати, 54-годишният Мицотакис е критичен към Москва и изпрати военно оборудване в Украйна, за да подпомогне нейните военни усилия. Той стана първият гръцки премиер, който говори на съвместно заседание на САЩ Конгрес.

По отношение на правата обаче Брюксел не успя да го накара да спре незаконното изтласкване на мигранти обратно в международни води. Вместо това председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен похвали Гърция за усилията й по границите си наричайки я „щитът“ на Европа. Междувременно резултатите на правителството по отношение на свободата на печата продължават да падат рязко, а годишният доклад на ЕС за върховенството на закона повтори опасенията,за нарастващото насилие срещу журналисти и селективното финансиране на медиите от държавата.

С поглед към избори догодина, Мицотакис е нетърпелив остави обвиненията, че правителството му е шпионирало незаконно политически опоненти и критични журналисти зад гърба си. Проучванията показват, че шпионският скандал не е навредил много на Мицотакис и неговата партия Нова демокрация все още има солидна преднина пред всички останали. Очаквайте гласовете, които говорят за върховенството на закона в Гърция, да станат още по-силни.

9. Сергей Лавров

Тъмният дипломат

Колкото и Брюксел да не е склонен да го признае, не всички гледат на войната в Украйна като на битка между доброто и злото. Дори когато Москва е със статут на парий на Запад, Кремъл продължава да има подкрепа от различни правителства. Това до голяма степен се дължи на външния министър на Русия, ветеранът Сергей Лавров, който се възползва от статута на Русия като гигантски износител на храни и енергия, за да се увери, че Москва няма да бъде толкова изолирана, колкото Европа и Съединените щати искат.

Докато голяма част от Запада вярва, че моралните аргументи срещу Русия са открити и затворени, те подценяват Лавров, който изигра важна роля в това, гласовете за осъждане на Русия на форуми като ООН да включват неудобен брой въздържали се. Със сложни пропагандни инструменти на свое разположение, 72-годишният Лавров и неговата армия от дипломати успешно овладяха глобалния апетит за газ и зърно и се възползваха максимално от сложните отношения на Запада с неговите бивши колонии, използвайки всяка възможност да представят Европа в не добра светлина.

В много части на света Европа е на заден план, опитвайки се да се защити в Африка и Азия от лъжата на Лавров, че високите цени на храните и недостигът на торове не се дължат на инвазията на Русия в Украйна, а на западните санкции. Докато Лавров е наоколо, Европа ще се бори да събере общ фронт срещу агресията на Кремъл.

Текстът е публикуван в „Политико“, преводът е на редакцията.

Още актуални анализи – четете тук