Два военни хеликоптера нарушават спокойствието на предградията на Стокхолм в късната ноемврийска сутрин, прелитайки над частен дом в заспалия квартал Кил по време на шумна акция срещу шведска двойка, обвинена в шпионаж в полза на Русия.
„Не можах да повярвам, когато видях как полицията се струпа в къщата им“, разказва съсед на арестуваната стокхолмска двойка пред „Politico“. „Шумът от хеликоптерите събуди цялата улица, а ние просто стояхме на алеите си и наблюдавахме действието“.
Грохотът на хеликоптерите в тъмнината беше последният знак, че шпионските игри на европейските държави с Русия с високи залози все повече се играят на открито.
При акцията беше задържана двойка в края на 50-те години, която сега е обвинена, че е предала поверителна търговска информация на руското военно разузнаване ГРУ. Те отричат обвиненията.
Същата седмица в Стокхолм
започна внимателно следено съдебно дело, в което участват двама братя, обвинени в предаване на служебни тайни от шведските служби за сигурност на ГРУ. Oбвинения, които те също отричат.
И двете дела привлякоха вниманието на националните медии и разтърсиха шведските граждани.
И в съседна Норвегия,
мъж, за когото се смята, че е офицер от ГРУ, беше арестуван наскоро на път за колеж, където е работил под фалшива самоличност като бразилски академик.
В Нидерландия също наскоро беше разкрит руски агент под дълбоко прикритие, като националните новинарски агенции също се нахвърлиха върху подробностите от разкритието.
Всички тези случаи сочат промяна в начина, по който европейските държави провеждат контраразузнавателни операции: по-малко замитане на случаите под килима и повече шумно разкриване и преследване, отбелязват експертите.
Изглежда целта е да се предупредят европейските граждани за заплахите, пред които са изправени, като същевременно се изтъкне ролята на Москва, за да бъде по-трудно на руския президент Владимир Путин да отрича действията на разузнавателните си служби, докато бруталната инвазия в Украйна навлиза в десетия си месец.
„Европа приключи с фините сигнали към Русия“, казва Каролина Анджелис, бивш анализатор в шведската разузнавателна служба, която по-късно основава консултантска фирма в областта на сигурността.
Естония е водеща по отношение на осъдителните присъди
Неотдавнашен доклад на изследователи от шведската Агенция за отбранителни изследвания, в който се разглеждат съдебните дела около подкрепяния от държавата шпионаж в Европа през десетилетието до 2021 г., установи, че на трите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва, се падат почти две трети от присъдите. Само Естония е отговорна за половината от общия брой.
Според оценката на изследователите това има малко общо с това, че балтийските държави са цел на разузнаването. По-скоро това е ясна индикация за желанието им да демонстрират колко реална е заплахата от шпионаж (предимно от страна на Русия, но и в по-малка степен от Китай), като същевременно демонстрират способността си да залавят и осъждат шпиони.
Сред високопоставените естонски съдебни дела е това на естонския войник Денис Мецавас, който беше наречен предател от ръководителя на отбранителните сили на балтийската държава на пресконференция през 2018 г.
През десетилетието, обхванато от шведския доклад, изглежда, че Русия по-специално шпионира по-агресивно своите европейски съседи. Според Майкъл Йонсон, един от авторите на доклада, това е подхранило дебат сред държавите, към които е насочен, за това колко открито трябва да се справят с опитите за шпионаж на Москва.
Концепцията за по-видима контраразузнавателна стратегия е започнала да се утвърждава, смята Йонсон. Неотдавнашните арести в Норвегия и Швеция – както и осъждането на шведски консултант за шпионаж в полза на руснаците през 2021 г. – се разглеждат най-добре в този контекст, добавя той.
Добавете към уравнението и това, че в момента Скандинавия е гореща точка в областта на сигурността: Швеция и Финландия са нащрек за опити за наблюдение или проваляне на присъединяването на двете страни към НАТО, докато Норвегия е особено загрижена за целостта на своята петролна и газова инфраструктура след неотдавнашния саботаж на газопровода „Северен поток“ под Балтийско море.
Също така в Норвегия в момента се провеждат редица съдебни процеси срещу руснаци, обвинени, че са летели с оборудвани с камери дронове над скандинавската страна в нарушение на норвежки закон, който изрично забранява на руснаците да правят това.
„Нашето тълкуване е, че постепенно все повече европейски служби за сигурност стигат до заключението, че „естонският подход“ е правилният път“, казва Йонсон.
Когато скритото се превръща в публичен театър
Трите неотдавнашни случая на предполагаем шпионаж в Швеция включват някои колоритни подробности.
През 2020 г. 47-годишен шведски консултант беше задържан, след като предаде търговски тайни от производителя на автомобили Volvo и производителя на камиони Scania на офицер от ГРУ в ресторант в центъра на Стокхолм. В Швеция самоличността на заподозрените не се разкрива, за да се защити личното им пространство.
Снимки на предаването, на които агентът получава плик с пари, са разпространени в местните медии – което кара офицера от ГРУ, който има дипломатически имунитет, скоро след това тихо да напусне Швеция. В края на 2021 г. агентът е осъден на три години затвор.
Въпреки че по онова време подобна ситуация се смяташе за рядкост, последвалото сравнително скоро след това изслушване на двама братя, обвинени в шпионаж, може би променя това схващане.
Съдебният процес срещу братята, който започна на 25 ноември и се очаква да приключи по-късно този месец, е съсредоточен върху обвиненията, че по-големият брат е откраднал файлове от работодателите си, две шведски разузнавателни агенции, за да ги предаде на по-малкия си брат, който от своя страна ги е предал на ГРУ в замяна на пари в брой.
В документите, публикувани преди процеса, подробно се описва как полицията е наблюдавала как по-малкият брат изхвърля твърд диск в обществена кофа за боклук, след като брат му е бил арестуван, и как следователите претърсват депозитните кутии на по-големия брат в местна банка в търсене на доказателства.
Неотдавнашното претърсване на къщата в покрайнините на Стокхолм също може да завърши с широко наблюдаван съдебен процес.
Задържаният мъж, руснак, който се е преместил в Швеция през 90-те години на миналия век и е приел шведско гражданство, остава в ареста, а съпругата му, също рускиня, приела шведско гражданство, е освободена. Полицията посочва, че тя продължава да бъде заподозряна по случая.
„Това е мащабно разследване, което ще продължи доста дълго време“, заяви пред репортери шведският прокурор Хенрик Олин.
В дома на заподозрените – голяма, новопостроена самостоятелна къща – пресният сняг е запълнил следите на полицаите, които неотдавна са зареждали по алеята. Прозорците, които полицаите са счупили, когато са влезли, са били запечатани с пластмасови плоскости.
Съседката каза, че винаги е намирала двойката за много приятна, макар че изглежда са искали да се държат настрана.
„Бяха много любезни, никога не сме подозирали нищо“, каза тя.
„Но може би това е идеята“.
Тестът е публикуван в „Politico“. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
