Най-силното земетресение на Балканите и в континентална Европа за последните 150 години е регистрирано през 1904 в село Крупник, община Симитли.
На 4 април 1904 година районът е разтърсен от два мощни труса от 7,8 и 7,2 по скалата на Рихтер.
Жертвите били малко, защото по това време високо строителство не е имало. Разрушени били само малките кирпичени къщички. Разказите за промените в релефа след земетресението са смразяващи.
В Крупник има сеизмологична станция. Казват ни, че земетресенията в района са по няколко на ден, повечето твърде слаби, за да бъдат усетени. За земетресението от 1904 година в станцията ни разказват, че е било вертикално и хоризонтално.
По време на земетръсите в района са се получили процепи в отделни отсечки до 100-150 метра. По разкази на възрастни хора, сочени от доцент Крум Чивиев, водите на Струма при северния вход на Кресненския пролом са попаднали в появили се пропасти и в продължение на около 20 минути речното дъно останало сухо.
Трусовете в района на село Крупник и Кресна продължават да са чести и днес, за щастие – със слаба сила. И силно земетресение няма.
Специална станция измерва сеизмичната активност в селото денонощно.
„България, Турция и Гърция се намират между Африканската и Европейската плочи. Африканската се подхлъзва под европейската и се получават тези земетресения. Апаратурата е доста чувствителна, американска. Усети се слабо и земетресението в Турция – като следа“, разказва Иван Гайдов, дежурен в сеизмичната станция в село Крупник.
„Можем да очакваме трус от максимум 8 по Рихтер в района около Кресна и около Шабла“, заяви преди години Емил Ботев, шеф на секция „Сеизмология“ в БАН.
Според него това са двете най-опасни от сеизмична гледна точка зони у нас.
Още любопитни новини – четете тук
