Има една значителна група от хора в обществото, която непрекъснато ни навежда на мисълта, че за да бъдеш патриот, непременно трябва да си кон с капаци. Представители на тази група строго бдят в България да се празнуват само „български празници“.
Всъщност, ние винаги сме празнували и български, и европейски, и световни празници. Част от тях сме оцветили в национални краски, друга част наистина са преимуществено български – и като такива са възникнали, а трети са придобити от близо и далеч вследствие на естествения исторически процес на културно взаимодействие с другите народи по света. Рождество Христово, Възкресение Христово, Богоявление … да споменем само най-значимите – са празници, които сме оцветили в българската национална традиция, макар че ги споделяме с всички християни по света. Нова година празнуваме с целия цивилизован свят. Денят на старобългарската писменост – 24 май празнуваме като изконно български празник, но заедно с други народи, на които сме предали наследството на светите братя Кирил и Методи, на светите техни ученици Климент, Наум, Ангеларий. Празнуваме 24 май с цяла Европа, защото Свети Кирил и Методий са обявени за покровители на Европа.
„Нямаме нищо общо нито с Хелоуин, нито със Св. Валентин“, ръмжат блюстителите на национална чистота в празничния календар на българите. Когато един народ живее заедно с много други народи – обменя с тях културата си. За 24 май – големия принос на българите към световната култура – вече споменахме.
Аз лично нямам слабост към празници като Хелоуин, но мисля, че техният смисъл трябва да се разяснява – особено на децата и юношите, защото те го празнуват с удоволствие. И това удоволствие е естествено – карнавалното отношение към света е най-характерно за най-младите. А Хелоуин е карнавал – първо ирландски, след това американски, но също и на много други народи, които на Вси светии „пускат“ духовете на злото за да им се надсмеят и да ги затворят благополучно в тяхната преизподня за следващите 364 дни в годината. Езически празник, окултурен в християнската традиция като празник на Вси светии.
Разликата между Св. Трифон и Св. Валентин е, че единият е „дошъл“ по нашите земи много по-рано от другия. Това не е достатъчно основание да прогоним втория от празничното ни общуване. Ако Св. Валентин е ден на любовта – не ни пречи, мисля, още един ден да посветим на любовта, най-малкото защото много ни се събра от омразата – или на мен така ми се струва. Ако „полеем“ любовта с чаша хубаво вино – какво по-хубаво от това…
Човек трябва да тачи своите традиции и празниците, наследени от предците си и да бъде с отворени очи и сърце към традицията и празниците на другите. Ако имаме силна и спокойна българска идентичност – нищо чуждо не може да ни навреди. Още повече, че балансът между чуждо и свое се променя в полза на „своето“ с извечното общуване между хората, народите и тяхната култура.
Честит празник на виното и на любовта – хубаво вървят заедно, стига да не прекаляваме с едното от двете.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
