Ако сравним условията за пенсиониране във Франция с тези в други страни в Европа, ще се окаже, че французите няма от какво толкова да се оплакват.
Президентът Еманюел Макрон иска да увеличи пенсионната възраст във Франция от 62 на 64 години. В много страни хората не разбират вълненията на французите. В Германия например от догодина пенсионната възраст вече ще е 67 години.
„Винаги е трудно да се сравняват пенсионни системи, защото те са много комплексни и твърде различни“, казва Улрих Бекер от Института за социално право и социална политика „Макс Планк“. И въпреки това го прави – сравнява ги в рамките на т.нар. „карта на пенсиите“.
Това, срещу което сега се бунтуват във Франция, е най-ранната възраст, на която работещите могат да се пенсионират с пълен размер на пенсията си – при изискването за трудов стаж от 41,5 години, които сега се повишават до 43. В Германия това е възможно при навършване на 63 години, в бъдеще на 65 – но на базата на 45 години стаж. Във Франция пенсия в пълен размер и без значение колко години си работил може да се получи при навършване на 67 години.
Ако се вземе предвид размерът на пенсията, възрастта за пенсиониране и това колко дълго тя се получава, условията за френските пенсионери изглеждат доста привлекателни в сравнение с много други страни по света, включително Германия.
Франция – висок стандарт и на старини
Т.нар. „нетен коефициент на заместване“ измерва каква част от последния нетен доход получават хората след пенсиониране. През 2020 г. този коефициент във Франция е бил 74,4%. Това означава, че лице със средно възнаграждение от 2500 евро на месец като работещ ще получава пенсия в размер на около 1860 евро. Нетният коефициент на заместване във Франция е с 14 процентни пункта по-висок от средния за страните от ОИСР. Само за сравнение – в Германия на пенсионерите им остават само 52,9% от нетната средна заплата – с около 540 евро по-малко, отколкото във Франция при горния пример.
Но във Франция нетният коефициент на заместване може да се понижи за много хора в бъдеще. Причината е, че с минималната възраст трябва да се увеличи и броят трудови години, от които човек ще може да получава пълна пенсия, преди да навърши 67 години. Това би могло да засегне най-вече хората с ниски доходи, които обикновено започват и да работят по-рано. От друга страна лицата, започващи да плащат пенсионни вноски едва на 25-годишна възраст, например защото са учили, след 42 работни години вече ще са на 67 години и ще имат пълната пенсия.
Компенсиране на определени групи
Като компенсация пенсионната реформа във Франция предвижда увеличение на минималната пенсия на самотните хора до около 1200 евро. В момента тя е 961,08 евро. Германия е сред малкото страни, които нямат минимална пенсия, а онези с много ниски пенсии могат да кандидатстват за увеличение.
В много страни хората са склонни да получават и непълен размер на пенсията, за да могат по-рано да спрат да работят. Във Франция мъжете се пенсионират средно на 60,4 години, а жените – на 60,9 години.
В същото време продължителността на живота във Франция е особено висока и хората получават сравнително дълго пенсия – средно 23,5 години за мъжете и цели 27,1 години за жените. Само в Люксембург мъжете пенсионери вземат по-дълго пенсия – 24 години, а при жените Франция изостава по този показател само от Гърция и Испания – съответно с 28,4 и 27,7 години средна продължителност на получаване на пенсия.
Макрон иска пенсионна система, устремена към бъдещето
Това е и една от причините правителството в Париж да иска тази реформа, коментира експертът по социално право Бекер. „Франция трябва да намери решение, което да отчита демографските тенденции“, обяснява той.
Проблем за пенсионните фондове е, че хората живеят все по-дълго, а пенсията трябва да се изплаща повече години при същите пенсионни вноски. В добавка към това раждаемостта намалява и все по-малко работещи хора финансират допълнително вноските на растящия брой пенсионери.
В страните от ОИСР никоя пенсионна система не може да се издържа само от вноските на осигурените. В Германия например пенсионните права за посещаване на училище или университет, както и за отглеждане на деца се поемат от федералния бюджет, вместо от пенсионните вноски. Много пенсионни фондове реализират и загуби, които се налага да бъдат компенсирани с данъчни средства.
Във Франция държавните пенсионни субсидии – измерени като дял от брутния вътрешен продукт – са сред най-високите в ОИСР, като единствено в Италия те са по-големи. „С проекта представяме гаранция за финансово балансиране на пенсионните фондове до 2030 г.“, обясни френската министър-председателка Елизабет Борн.
Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
