Какво е „Куцото куче“ и как е помогнало за развитиена на полярната ни база на остров Ливингстън? Завесата вдигна проф. Христо Пимпирев. Оказва се, че „Куцото куче“ е контейнер, пригоден за живеене на Антарктида.
Председателят на Българския антарктически институт и ръководител на българските полярни експедиции проф. Христо Пимпирев откри фотоизложбата „От „Куцото куче“ до научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“, с която се отбелязва пролетната пленарна сесия на Европейския полярен борд.
Експозицията беше открита в централното фоайе на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Снимките показват развитието на българската полярна програма – от първите две малки къщички – контейнери, които бяха поставени през 1988 г. на Антарктида, до наши дни – до плаването на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ до остров Ливингстън.
„Куцото куче“ представлява един контейнер,
една къщичка, пригодена в нея да живеят двама души. То обаче вече е музей и е част от културното историческо наследство на целия континент. Известно е под името „Куцото куче“ и в международен мащаб“, поясни професорът.
„През тази година на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ започна изграждането на новата лаборатория, като се очаква тя догодина да бъде „затворена“, за да издържа на бурите и виелиците през зимата. Ако оставим лабораторията недовършена, тя ще бъде разрушена от суровото време на Антарктида“, добави ръководителят на българските полярни експедиции.
Проф. Пимпирев разказа пред БТА и за Европейския полярен борд, който координира дейността на държавите от Европейския съюз (ЕС) в полярните региони – в Арктика и в Антарктика.
„България е постоянен член в Европейския полярен борд от 20 години. Европейският полярен борд е важна структура, която е към Европейската комисия и координира научните полярни програми на държавите от ЕС. Целта е да има координация между научните проекти, за да не се дублират те. Европейският полярен борд се занимава и с това какви са перспективите за
развитие на полярните изследвания в ЕС,
защото полярният регион е един от най-важните в момента за развитието в бъдеще – на науката, но и на икономиката“, заяви проф. Христо Пимпирев.
Той съобщи, че сега Европейският полярен борд обсъжда научноизследователската програма за следващите пет години – по какви теми да се работи в полярните изследвания. Сред тях са темите за изследвания на климата и на океаните.
„Сега е първата година на нашия научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който плава до Антарктида и сега се връща обратно. Ние сме отворени за сътрудничество с такива нации, които имат голям опит в изследването на океаните и специално на Южния океан, където е Антарктика. Не всички страни, които участват в полярни изследвания на Антарктика и на Антарктида, имат кораби. Но повечето от държавите, участващи в полярни научни изследвания, имат кораби.“, каза проф. Пимпирев.
Вчера група от 24-ма курсанти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна пристигнаха във военноморската база в испанския град Картахена. Те се качиха на борда на „Св. св. Кирил и Методий“. Придружавани от трима военноморски офицери и един цивилен преподавател, бъдещите военни моряци ще проведат двуседмична плавателна практика с НИК 421 по време на пътя му от Испания обратно до България, подобно на първата група курсанти в началото на мисията на кораба.
Практикантите бяха посрещнати от екипажа на кораба, начело с командира – к-н II ранг Николай Данаилов, който им проведе инструктаж за поведение на борда и ги запозна с вътрешния ред на кораба.
Междувременно приключи процесът по презареждане на НИК 421 с гориво, хранителни продукти и прясна вода по време на престоя в Картахена. Корабът ще вдигне котва днес, за да продължи към Пирея (Гърция) по повод обсъждането на взаимно сътрудничество между ВВМУ и гръцката военноморска академия. Очаква се корабът да приключи изцяло плаването си на 2 май, когато ще застане на морската гара във Варна.
Още любопитни новини – четете тук
