Едновременно въздействащ и лек като перо, дебютът на Илиан Метев „3/4” е деликатен семеен филм, който е по-близо до честния, освободен от задръжки стил на Азия ( наум ни идва „Хонг Санг – соо”, но без алкохола), отколкото до последните заглавия идващи от България.
Придобилият популярност с документалния си филм от 2012-та година „Последната линейка на София”, талантлив режисьор Метев, заедно със сътрудничката си Бетина Ип, смениха стиловете и се обърнаха към реалистичните филми, избягвайки драмата. Те ни разказват за едно лято, изпълнено с промени за две деца и техния баща.
Във филма участват непрофесионални актьори. Лентата е заснета с лека камера, за да е по-правдоподобен.
„3/4” ще накара някои зрители да свият рамене в учудване, а мнозина изтънчени познавачи ще се впуснат в нежните ритми на филма. Голямата награда на фестивала в Локарно определено ще помогне за популяризирането на лентата.
Метев не е заинтересован от трактати: той ни захвърля директно в света на неговото семейство и не се интересува от миналото на героите си.
Най-напред ни запознава с Ники (Николай Машалов), младо момче с много енергия и желание за игра във всичките й познати форми.
Той придружава по-голямата си сестра Мила (Мила Михова) на уроци по пиано, които се провеждат в дома на симпатичната учителка Симона (Симона Генкова).Мила е изгряваща звезда, но нейната екстремна стеснителност (всеки път щом натисне грешния клавиш) може да застраши приемните изпити в престижно Немско музикално училище.
Бащата Тодор (Тодор Велчев) е професор по физика, който по-скоро витае в облаците, отколкото да подкрепя децата си.
За майката се говори само веднъж – когато двете деца си спомнят за нейната тъга. Според тях, майка им ги е напуснала, но не става ясно дали се е самоубила или си е стегнала багажа.
Социалният живот на Тодор се върти около срещите му в кръчмата с колеги и студенти и желанието му да изпрати в чужбина протежето си Сашо (Александър Куртенков).
Една вечер Ники се загубва, така че Мила и Тодор започват да обикалят квартала в търсене на малкия палавник.
„3/4” не е филм, който ще проследи една история от точка А до точка Б. Както може да разберем и от заглавието, тук намираме вдъхновение и от три-четвърти в музиката, но и от факта, че остава една-четвърт незапълнено пространство в картинката (майката).
Един от последните моменти в лентата проследява коментара на Мила към Ники:
„Трябва да се движим в един ритъм”, имайки предвид неразбирателствата в семейството, но внушавайки чувство на оптимизъм, че в края на краищата всичко ще се синхронизира в една приятна мелодия.
