Бившият български цар и бивш премиер, който по времето на мандата си успя по доста спорен начин да си върне по-голямата част от претендираните от него имоти, осъди България за 1, 6 млн. евро. Тази сума ще бъде платена от парите на българския данъкоплатец. Повод за иска на царя беше наложеният мораториум през 2009 г. от парламента върху разпореждането с царските имоти, докато не бъде приет специален закон за тях. Въпреки това Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постанови днес, че България е нанесла щети на Сакскобургготски и сестра му и им присъди въпросната сума.
По делото, заведено от семейството на Сакскобургготски, е присъдено първоначално обезщетение от над 1,6 милиона евро заради налагането на мораториум върху използването на горски имоти. В съобщение на съда се пояснява, че делото е по наложените през 2009 г. ограничения за прехвърляне и търговска употреба на собственост.
През септември 2021 г. ЕСПЧ определи действията на българските власти като повод за понесена несъразмерна тежест от жалбоподателите. В днешното решение единодушно е присъдено обезщетение от 1 635 875 евро за имуществени вреди и 184 евро за разходи и разноски, които ще зависят от съдебно дело, разглеждано от българския съд.
По повод на спечеленото дело на Сакскобургготски срещу държавата нека припомним, че той неведнъж е твърдял, че най-много обича България и българите.
Европейският съд по правата на човека се произнесе и по още едно дело, заведено от Лютви Местан. Според решението България е нарушила правото на изразяване, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека. Съдът постановява, че държавата ни трябва да плати на Местан 1200 евро за неимуществени вреди и 3200 евро за разходи и разноски.
Делото се отнася до административна глоба срещу ръководител на политическа партия, подкрепяна обичайно от избиратели от турски етнос. Глобата е била наложена заради това, че като кандидат на българските парламентарни избори през 2013 г. Местан е говорил на турски език по време на предизборната кампания. Според българските власти той е нарушил Изборния закон, който предвижда абсолютна забрана за използването на всеки език, различен от официалния (българския) в предизборната кампания.
Според съда въпросната забрана не съответства на целите, описани в българската конституция и определя като ненужна намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя. Допълва се, че съответната разпоредба от българския изборен закон е била многократно критикувана от Консултативния комитет по рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според които ограниченията лишават малцинствата от възможност за ефективно участие в обществените дела чрез избори.
Още новини от деня – четете тук
