Днес един местен главен прокурор се сравни с войводата Георги Бенковски. Защо и как – няма значение. По стечение на обстоятелствата това се случи, докато някъде на североизток един друг войвода се хвърли да вдига народа си на въстание. И се почувствахме длъжни да направим сравнение.
Той е красив и мъжествен – същ Бенковски. Синеок и тъмнокос руснак, между 30 и 40-годишен. Очевидно интелигентен и речовит. Позивната му е Цезар. Кръвна група 0, резус фактор +, пише го на бойната му униформа. На ръкава си носи шеврон с новото руско знаме – бяло, синьо, бяло (червеното го няма, край с червеното). Връзва си косата на опашка, определя себе си като „крайно миролюбив човек“ и има излъчване на рокзвезда, а дали е такъв – не знаем. Името му също няма да кажем – заради безопасността на близките му в империята на злото.
Но той и не крие лицето си.
Бяга от Русия още през март 2022 г., в началото на войната. На запад. Но не към далечния, уреден Запад, а към близкия – в обстрелвания от всякакви руски ракети Киев.
Веднага предлага на украинските власти да воюва за Украйна. Преминава през сложна система от разпити, полиграфи и тестове, за да докаже, че не е подъл шпионин, а доблестен руснак. Издържа ги.
Става един от създателите и командир на руския легион „Свобода на Русия“, заедно със свои сънародници и съмишленици, напуснали държавата на Путин поради сходни причини. Колко са на брой – знаем, но не казваме. Легионът му се бие рамо до рамо с украинските защитници в не една и две кървави битки. Включително и край Бахмут, включително срещу „вагнеровците“ и „кадировците“ – срещу тези две групировки те се биха „с особено удоволствие“ (по думите на Алексей Арестович, б.р.). Реално тези мъже, в битка срещу „своите“ сънародници, доказаха себе си и честта си, и че Русия не се състои само от Путин, олигарси и зомбита.
На 22 май 2023 г. през нощта Цезар, начело на легиона „Свобода на Русия“, заедно с Руския доброволчески корпус (РДК), се „върнаха“ в руските Белгородска и Брянска области. С малко калашници, но с много мотивация те нахлуха през пробитата граница. Целта им са складовете за оръжие на руската армия, с чиито оръжия искат да екипират готови да въстанат срещу империята на Путин местни честни хора.
Дали ще им се получи? Да се надяваме, че няма да ги сполети съдбата на нашия Бенковски.
Но ето какво каза преди тръгване Цезар. Записа го на видео в нощта, в която той и другите истински руснаци потеглиха към поробената си родина:
Ние искаме нашите деца да живеят в мир и да бъдат свободни хора. Да могат да пътешестват, да учат и просто да бъдат щастливи в свободна страна.
Но за това няма място в съвременна путинска Русия. В диктаторската страна, в която заради призив към мир децата ги отнемат от родителите им, а тийнейджъри биват осъждани на доживотен затвор. В страна, прогнила от корупция, кражби, цензура, ограничения на свободата, цензура и репресии. В тази страна, в която животът струва по-малко от портфейла на чиновника. В тази Русия, в която строят лична жп линия до резиденцията на бункерния старец, вместо да ремонтират пътищата в региона.
Дойде време да сложим край на путинската диктатура. Благодарим на всички, които ни подкрепят и пушат там, където трябва. Вашата подкрепа ни напомня всеки ден за нашата крайна цел: Червения площад.
Бъдете смели и не се страхувайте. Защото ние се връщаме у дома.
Русия ще бъде свободна.
Звучи като кърваво писмо, нали? Тържествено и смело, като писано от Каблешков или казано от Гаврил Хлътев пред Хвърковатата чета. Историята помни героите. И тираните. Измекярите – не.
А ето какво каза същият този Цезар преди 9 дни по украински тв канал, когато никой и не предполагаше какво предстои:
Мога да ви гарантирам, че граждани на Украйна с оръжие няма да влязат на територията на Русия. Но аз мога, като гражданин на Русия, да се върна в родината си, нали? Това е мое право. Представители на Руския доброволчески корпус също могат да се върнат – това не е никаква агресия по отношение на Руската федерация. Това са си наши, вътрешнополитически работи. Войната, както е известно, е продължение на политиката с други средства. Ние спокойно можем да се върнем, за да пообщуваме с бъдещите си избиратели, така да се каже.
Ние ще се върнем. Естествено – въоръжени. Защото разбираме, че путинският режим няма да си отиде просто така. Всичко, което прави този проклет диктатор, е опит да отложи своята политическа смърт. Той е готов да вкара в гроба стотици хиляди руснаци и украинци заради самия себе си – един страхлив мерзавец.
Ние сме длъжни да прекратим това.
И ще го прекратим.
Дали тези думи са знак за нещо, което започва? Нищо чудно.
Но ние няма как да знаем, по-добре питайте ген. Валерий Залужний.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
Браво!