Ако сте французин, чието семейство е пострадало жестоко във Втората световна война, как щяхте да се чувствате през годините след края на войната? Щяхте ли да искате съюз с хората, които са ви съсипали живота, или щяхте да искате да ги изличите от лицето на Земята?
Как щяхте да се чувствате?
А ако бяхте холандец, белгиец, англичанин?
Европейските държави са имали избор между две възможности – да продължат враждата и омразата, която да ги доведе до нова световна война, или да направят мирен съюз, като оставят миналото зад себе си.
След Първата световна война са избрали първото. Всички знаем резултата – нова световна война.
След Втората световна война са избрали второто. Всички виждаме резултата – Европейския съюз. И искаме да сме там, защото е еталон за демокрация.
Друг пример. Англия и САЩ правят съюз със Сталин, за да спрат Хитлер. Въпреки че Сталин е бил съюзник с Хитлер преди това. И даже са си поделили Полша. И е очевиден диктатор. Прегледайте спомените на Чърчил, за да видите ясното осъзнаване на западните лидери с какъв човек се съюзяват. И да, след 1945 г. пътищата им се разминават и започва Студената война.
Приликите:
създаване на съюзи при тежки обстоятелства и с цената на много компромиси, но с мисълта за по-добро бъдеще.
Разликите:
Германия ясно разбира каква вина носи за трагедията, която е съсипала живота на стотици милиони, и иска да се промени. Докато Русия, или по-точно Съветският съюз не се е интересувал от съдбата на хората, а само от закрепване на управляването на политическата си класа. Което води до липса на реформи, до по-голям терор, до отдалечаване от демократичните ценности.
Очевидно е защо единият съюз е просъществувал само няколко години, докато другият – с десетилетия.
Примерите не са съвсем съотносими към ситуацията днес в България. Но показват как в много по-тежки ситуации са се взимали много по-тежки решения. И все пак има аналогии.
Разсипана държава, нефункциониращи институции, липса на реформи, застой, остър завой с прокремълска ориентация, загърбване на основите на нормалната демокрация, плюс няколко кризи от различен произход и естество. Решението на ПП-ДБ да направят правителство с ГЕРБ е тежко и носи много рискове.
Има три възможни развития на ситуацията:
- ГЕРБ ще се опитат да се възползват от ситуацията за лична изгода и за изпиране на функционерите си за всичко, което са направили или не през последните 15 години. Точно както направиха през 2015 г. и излъгаха Реформаторския блок, а и всички избиратели, които очакваха реформи.
- ПП-ДБ ще се опитат да се възползват от ситуацията, за да натрупат политически актив преди местните избори. Или просто от неопитност да пропуснат да забележат какво прави ГЕРБ в ситуацията.
- Или пък и двете водещи формации ще успеят да уцелят точния и единствено правилен тесен прозорец на възможностите, за да направят нужните реформи в себе си, в институциите, в законите, в държавата, в имиджа, който имаме пред чуждестранните партньори и инвеститори. Да, има такъв тесен прозорец, които се смалява с всеки изминал ден.
Да, можем да направим нормална европейска държава. Ясни са основите:
- Равенство пред закона
- Отговорност за действията на всеки
- Работещи независими институции
- Изчистване от агенти на кремълските служби
- Свобода за частната инициатива
- Правоохранителни органи, които знаят, че трябва да ни пазят и служат
- Нулева толерантност към корупционни практики
- Нормални закони, подготвени с мисъл за бъдещето
- Всичко друго, което е необходимо за нормален живот в нормална демократична държава.
Отговорностите също са ясни:
- ПП-ДБ да не се разпиляват, да се фокусират върху важните реформи, да се не главозамайват, да държат ситуацията под контрол, да дават гласност на всичко, което се случва по върховете. Иначе ще изчезнат като Реформаторския блок.
- ГЕРБ да проумеят, че са били част от проблема за загубените години, да изчистят редиците си, да се смирят, да не бламират реформите, да съдействат за търсене на отговорност от виновните, да разберат, че „партиен другар“ не винаги е равнозначно на „невинен“, да разкажат какво се случи през последните 15 години, да се извинят, че са спомогнали за старта на яростната анти-европейска кампания още с опита за ратификация на Конвенцията срещу домашното насилие, да убедят своите фенове, че либералната демокрация няма да им вземе децата, нито ще ги направи „гей“, изобщо – да станат нормална про-европейска партия. Защото сега не са. И това се вижда ясно от коментарите на техните фенове. Ще цитирам един: „Да благодарим на г-н Борисов, че ще ни вкара в Шенген и така ще ни спаси от джендърите!“. А както беше казал самият генерал Борисов през 2012 г. „Остава само една ограда да боядисаме и сме в Шенген“. И така вече 11 години.
- А ние, феновете на различните политически сили, да намерим разумната разлика между конструктивната критика и политическата крайност. И да сме готови за нови протести, ако пак останем само с „исторически компромис“.
Има много рискове, има много възможности, има как да се намери правилен път. Само трябва да има разум и отговорност.
И да имаме български Конрад Аденауер.
Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
