Най-често прегледът на класирането на училищата на различните изпити се фокусира върху най-добрите и най-желаните училища. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, въпреки че именно в тях са заключени истинските проблеми и провали на образователната система. По тази причина в настоящия текст правим кратък преглед на най-долния край на разпределението, в опит да представим някои важни наблюдения.
На пролетната сесия на зрелостния изпит по български език и литература училищата със среден резултат чисто Слаб (2)[1] са 21. Броят им е намалял с 6 спрямо предишната година, но въпреки това самото им съществуване е белег за наличие на системни провали. Докато в няколко от тях на изпита се явяват по 1-2 деца, в други има по 10-12, където вече трудно причината за провала на зрелостния изпит може да се търси в отделните ученици. Общият брой на учениците, положили изпита в такива училища, пък е бил 115.
Трудно може да се търси регионално разпределение –
сред училищата с пълни двойки са
и такива в села като Хитрино и Якимово, в по-малки областни центрове като Благоевград и Кърджали, но и едно училище в Пловдив и две в София. Много ясно обаче личи, че слабото им представяне не е ограничено само до изпитите по български език и литература – средният им успех и на почти всички други зрелостни изпити е чисто Слаб (2), а нито един ученик от тях не се е явил на ДЗИ по математика. Не може и да се направи и ясно разграничение по типа на училището – доколкото 42-ма от 115-те ученици са се явили на изпит по професионална квалификация, то можем да допуснем, че останалите са учили в профилирани паралелки.
Леко увеличение има обаче в броя на училищата, в които средната оценка е под Среден (3) – тоест тези, в които има ученици с оценка, различна от Слаб (2), но училището взето заедно не би издържало зрелостния изпит. Такива са 318 училища през 2023 г., леко повишение спрямо 307-те миналата година. Общият брой на учениците в тях е бил 7702 или приблизително 16% от всички, положили изпита в страната.
Разпределението на тези ученици между областите в страната ясно демонстрира много
големите различия между резултатите
на отделните регионални образователни системи (с всички, разбира се, уточнения доколко матурите са подходящ измерител за това). Очаквано, номиналните струпвания на ученици в училища със средна оценка под Среден (3) са в големите области – в Бургас в такива са учили 730 зрелостници в 22 училища, в Пловдив – 598 в 26 училища, във Варна – 501 в 18 училища.
Дяловете сред всички ученици, положили изпита обаче, са далеч по-показателни – докато в Смолян в училища с под средна оценка Среден (3) са учили едва 1,9% от всички ученици, в Габрово – 4,2%, в столицата – 4,8%, то в Ловеч същият дял надхвърля 39%, в Шумен – 38%, в Кюстендил достига 35%. Това означава, че достъпът до училищно образование, което осигурява поне покриването на минимума, е изключително неравномерно разпределен между отделните части на страната.
Показателен е и изборът на втори зрелостен изпит в най-слабите училища на страната. Сред всички 7,7 хиляди ученици в училищата с под Среден (3) да се яви на матура по математика е избрал само един. Това навежда на възможните изводи, че този фундаментален предмет или практически не се преподава в профилирана подготовка извън специализираните елитни училища, или нивото му извън тях е изключително ниско, а интересът на учениците – нулев. Същевременно
значителна част от учениците в най-слабите училища
са се явили на някой от трите изпита за професионална квалификация – почти 5,5 хиляди[2], което отново посочва към значителна разлика между качеството на образованието по общообразователните предмети в средните и професионалните училища и паралелки.
Това разбира се не означава, че и извън областните центрове и елитните училища няма интересни позитивни примери, които следва да бъдат анализирани, а опитът им – възприет. Тъкмо обратното – прегледът на данните откроява училища като профилираната гимназия в Елхово, която постига най-високия среден резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца. Всички те постигат много високи резултати сред достатъчно голям брой ученици, че да няма как да се отрече видимото влияние на образователния процес и преподаването в самото училище върху тях. Именно върху тези примери следва да се съсредоточи анализът, а реформата в училищното образование да приложи техните практики върху най-изостаналите училища.
Въпреки това, представеният тук бърз преглед много ясно посочва един от основните проблеми, от които страда българското училищно образование. Докато водещите училища в страната обучават най-добрите ученици и са в състояние да се конкурират на световно ниво,
почти 1/3 не са в състояние
да осигурят базисна грамотност на учениците си. Именно фокус върху изоставащите училища и ученици обаче може да доведе до рязка промяна както в средното качество на образованието, така и впоследствие върху знанията и уменията на работната сила и стопанското развитие на страната.
[1] Това означава, че всички ученици, явили се на изпита, са получили оценка слаб (2).
[2] Тук трябва да вземем предвид и обстоятелството, че професионални паралелки има и в училища, които формално не са определени като такива.
Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика.
Още актуални анализи – четете тук
Аз съм учител в основно училище, което се намира в едно българско село. Децата в нашето училище са от малцинствен – ромски произход, непедагогическият персонал – също. Когато вляза в училището, се чувствам все едно се намирам в друга държава, понеже на български се говори само от учителите и ръководството. Независимо от всички мерки, които ни е позволено да предприемем, те отказват да говорят на български език. Едно дете от нашето училище говори на български средно около 10-20 минути на ден – когато учител му зададе въпрос или обратното и когато посещава медицинската сестра. Речникът им, както можете да предположите, е изключително беден, съответно на тестове, контролни, изпити, устни изпитвания и пр. не се справят добре, дори текстовете от учебника не разбират. На НВО 7 и 4 клас за поредна година изкараха пълни двойки, за сметка на това, когато връчвахме дипломите на 7 клас, пред училището имаше представители на 4 гимназии и средни училища в района, които ги чакаха само да излязат с дипломите и да ги запишат – това също се случва всяка година. Децата се записват да продължат образованието си, защото им обещават безплатна шофьорска книжка. Повечето селски училища са така, също и тези с преобладаващ брой деца от ромски/турски произход. Сами си правете изводи.
Подкрепям написаното, защото и аз всеки ден съм в същата среда. Тъжно,но факт!!!
И едно градско училище в Перник. Учениците са само от ромски произход. Няма различна оценка от Слаб 2.