Българският президент успешно изпълнява ролята, за която го издигнаха навремето позитанци и решетници – да бъде разделител. Сам по себе си разделителят е полезно пособие, с него можеш да си отбелязваш прочетените страници в книгата, без да загъваш крайчетата, както правеха нашите баби.
Но това е книжният разделител. А Радев е безкнижен, той е само разделител на обществото. При него не става дума за книги и за прочетени страници, а за власт. И за повече власт.
Толкова обсебен от властта държавник България не е имала. Иначе е интелигентен като сержант, чувствителен като старшина, визионер колкото фатмак на рота.
По всякакъв повод, щом излезе от кабинета си понавънка, щом види пред себе си събрана тълпа зяпачи, телевизионни камери и микрофони, Радев скача срещу правителството и го кълве – то все му е виновно. Най-вече затова, че не той го е назначил.
В последната си реч – дали беше на старопланински връх или на нива /Петрова/, президентът сложи на управляващите диагнозата „властовата булимия” . Вероятно е подсказана от личната му психиатърка Цветеслава Гълъбова.
Но въпросната диагноза не подхожда ли повече за него? Не е ли той един политически „булимик” , който привикна да лапа големи парчета от порциите на властта? И не може да се засити само с конституционните си правомощия, а иска да има цялата власт в държавата – поднесена му като торта, на поднос със син ръб (по О.Бендер).
Депутатите в парламента се опитват да ограничат правомощията му с промени в конституцията.
А колко по-просто беше, когато приемаха бюджета, да му ограничат разходите. Орежат ли парите на президентството, ще се намалят порциите, ще се намалят и „булимиците”, които преяждат около „Дондуков”2.
Кои са тези буби, които непрекъснато се множат? Повечето министри от последното правителство на Радев се преместиха в отсрещните канцеларии, просто пресякоха булевард „Дондуков” – от номер 1 отидоха на 2.
Служебният премиер Гълъб Донев стана президентски съветник, правният министър Крум Зарков ще съветва държавния глава по правни въпроси, вътрешният Демерджиев – и за него се намери съветническа длъжност.
Знае ли изобщо някой колко съветници има Радев? Кой за какво го съветва и каква заплата получава? А какъв е „щабът” на вицепрезидентката Йотова? Нужно ли е и тя да има свои щатни съветници по разни въпроси – социални, правни, икономически, политически…
Навремето, в началото на миналия век, Царство България е публикувало всяка година свой справочник с щатовете и заплатите на държавните служители.
Не може ли сега финансовият министър Асен Василев да извади пред обществото списък с щатните бройки и възнагражденията на всички чиновници, съветници – тайни и явни, които се хранят и размножават на „Дондуков”2, в сянката на Радев-Йотова?
Покрай това ще излязат и интересни зависимости – най-вече с бившата ДС.
М. Вешим
