Известният в цял свят писател Паулу Коелю навършва 70 години! Той е роден на 24 август 1947г. в Рио де Жанейро. Баща му е инженер, а майка му – домакиня и ревностна католичка. Малкият Паулу расте като момче, което сякаш се е родило с поезията, но родителите му нямат сетивата да оценят това. До степен, че го смятат за… душевно болен.
Жестокостта, с която се отнасят към неговото особено светоусещане, го отблъсква от тях. Докато обаче е под опеката им, те три пъти го пращат в психиатрични клиники, в една от която го подлагат на електрошок. Невеж лекар се произнася с диагнозата шизофрения, а „лудият” Паулу бяга от клиниката и се завръща у дома.
По-късно драмата му ще получи своето превъплъщение в книгата му „Вероника решава да умре”, екранизирана през 2009г. от Емили Янг. Откъси от романа са прочетени по време на обсъждането на отказа от насилствена хоспитализация в Бразилия.
Свикнал идеите му да не се възприемат, Паулу се лута в света на изкуството, където търси убежище за наранената си душа. Постъпва в любителски театър и иска да се занимава с журналистика. Неразбирането от страна на най-близките, го превръща в бунтар. Записва се да следва право, но става хипи и за известно време – наркоман.
Пътешества в Мексико, Перу, Боливия, Чили и Северна Африка. След като се завръща в Бразилия, започва да пише текстове за песни, в които се говори за свобода и бунт. Работи с изпълнители като много популярния през 70-те Раул Сейшас.
Текстовете му са изтълкувани като заплаха за диктатурата в Бразилия, и дори веднъж го арестуват. А ето и каква е предисторията на този арест:
Коелю се увлякъл по мистиката на английския езотерик и маг Алистър Кроули и станал член на т.нар. „Алтернативно общество”, чиято цел била изграждането на анархистично общество в щата Минас-Жерайс. Логото на анархистите било взаимствано от идеята на Кроули „Прави, каквото искаш – това е единственият закон!”
Бразилските военни, които идват на власт след преврата през 1964г., виждат този проект като подривен и арестуват няколко от членовете на групата, сред които са Паулу Коелю, жена му Кристина и Раул Сейшас. По време на разпитите, обаче, военните стигат до заключението, че тримата не са опасни, а… невменяеми, и ги пускат. След години сам разказва през смях тази история.
В онези хипарски години музиката е главното в живота на Коелю. Той започва работа в звукозаписната компания CBS, дори се издига до шефско място в нея, когато по неизвестни причини го уволняват. С приятелката си тръгва да пътешества. Изминава старинен маршрут между Франция и Испания, известен като Пътя към Сантяго, по време на който намира и пътя към Бог. В Сантяго де Компостела се намират мощите на апостол Яков Зеведеев, покровител на Испания.
Дали патриотичната вълна, или това, че е въпитаван от майка католичка, надделява в него, но вярата и мистиката завладяват съзнанието му. Коелю става член на католическа група, известна под името RAM /Regnus Agnus Mundi/, и написва първата си книга – „Дневникът на един маг”.
Звездният му миг като писател е излизането на „Алхимикът”, през 1988г. Романът е обявен за най-продаваната книга на всички времена, написана на португалски език. След излизането на романа, писателят заминава на 40-дневен поклоннически туризъм в американската пустиня Мохаве и описва пътушествието си в романа „Валкирии”. Цитати от него се чуха в речта на експрезидента на САЩ Обама, при посещението му в Бразилия. Това се възприе като още един реверанс към популярността на Коелю.
До днес Паулу Коелю е продал над 100 милиона копия от книгите си, на 70 езика в 150 страни. Бразилският носител на Златно перо и посланик на ООН, член на Бразилската литературна академия и носител на множество награди, е оценен и у нас – Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България. От последните му книги, по-познатите за българските читатели са: „Петата планина” /1996г. /, „Вероника решава да умре” /1998 г./, „Захир” /2005 г./, „Алеф” /2011 г./, „Изневяра” /2014 г./ и др.
Писателят посреща юбилея си в Рио де Жанейро, където живее със съпругата си Кристина. Двамата имат имот и във Франция.
Името на Коелю не е в списъка на Форбс, като имената на Стивън Кинг, или Даниел Стийл, но той е толкова признат, че изобщо не се нуждае от това. Успехът на Паулу Коелю е истински феномен на масовата култура.
