Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си образование получава в Университета в Екзитър във Великобритания. Завършва бакалавърската си степен “История и международни отношения” през 2016 година, през 2017 година вече е магистър по “Икономическа и социална история”. През 2022 година става доктор по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история.
Д-р Соколов, в последните дни, особено след изборите, сме свидетели на политически събития, които са сериозни по мащаба си – ГЕРБ правят тридневни консултации и в събота национално съвещание, на което да решат ще продължат ли да подкрепят правителството. В същото време имаше разместване на пластовете в управлението на ДПС. Има ли връзка между тези събития?
ГЕРБ и ДПС си раздават нови „ръце“. Какво имам предвид? Г-н Борисов в момента влиза в любимата за него позиция да се прави на луд, да иска да преговаря, но да не казва за какво иска да преговаря. Беше сигурно, че след изборите той ще се опита по някакъв начин да увеличи влиянието си в настоящото правителство.
За съжаление резултатът му на изборите не е достатъчно добър, тъй като ГЕРБ от 22 областни града през 2015 г. и 17 през 2019 година, сега са на 13 и губят още общини.
Да, първа политическа сила са, но със сигурност не са онзи хегемон, който г-н Борисов му се иска да управлява. И съответно, сега с един много удобен вот на недоверие, в неговото навечерие, г-н Борисов започва да анализира и да прави някакви дълбоки равносметки.
От другата страна г-н Пеевски пък много трескаво се опитва да наложи себе си, като някакъв авторитетен образ, който взима отношение по всички актуални въпроси, стана председател на парламентарната група на ДПС – ще видим след конгреса на ДПС дали няма му бъде отредена и някаква друга роля – и аз очаквам след няколко месеца, когато на г-н Борисов отново му дойде аналитичната муза, г-н Пеевски да поиска нещо, което никой друг не би бил склонен да направи компромис и да му го даде и правителството да падне.
Тоест, г-н Пеевски да бъде една удобна топка, която ще се вдигне за ГЕРБ и те да кажат, че в крайна сметка няма как да се работи така.
Не мога да се обясня по друг начин тази неистова нужда от г-н Пеевски да бъде навсякъде, да взима някакви ръководни позиции, вече да не е в сенките, а, напротив – да бъде под светлината на прожекторите, а в същото време ГЕРБ да изглеждат „умислени“.
Макар че тяхното поведение, конкретно поведението на г-н Борисов, напомня на една девойка от гимназията, която иска да бъде увещавана, ухажвана за това да продължи да бъде във връзка, което за толкова дългогодишен лидер и мачо ми се струва доста необичайно и нехарактерно.
Но този театър – защото това си е политически театър, има някаква цел. Това е дълга игра, която, за съжаление, до голяма степен „Продължаваме промяната“ не успяват да я отиграят, защото тази игра цели да ерозира подкрепата в тях, цели да ги омаскари.
Защото г-н Пеевски и г-н Борисов вече са достатъчно омаскарени, те разчитат на един друг тип гласоподаватели, но при „Продължаваме промяната“ не е така. И съответно, до момента тази стратегия, колкото и глупаво да изглежда, сработва.
Може ли да се говори за това, че ГЕРБ и ДПС съзират някаква опасност за политическите позиции, които са имали до момента като хегемони и да се стремят да преструктурират силите си така, че да са готови за едни предсрочни парламентарни избори?
При всички случаи се подготвят и тази подготовка е взаимна – взаимно си помагат. Не знам дали се чувстват застрашени, но със сигурност са изнервени.
Има напрежение в ГЕРБ и ДПС. В ГЕРБ напрежението се казва „Варна“ и съответно сега паническите действия по разграничаване от Дънката – един местен феодал и освобождаването на Славена Тончева от депутатския ѝ пост.
А в ДПС напрежението се казва „Пазарджик“, като там този пробив никой не го очакваше. Това е едно феодално владение на ДПС, което в момента обаче вече има друг кмет, и то кмет на ПП-ДБ.
Това няма как да бъде добре прието и тук мисля, че хвръкна главата на г-н Мустафа Карадайъ. Това е цената, която той лично ще трябва да заплати за това, че позволи това да се случи.
Разбира се, г-н Пеевски отново е целият в бяло, нищо, че конкретно този кмет в Пазарджик по-скоро се свързваше с него, но, в крайна сметка, г-н Пеевски в момента очевидно единствено може да бъде представен в добра светлина.
Пак казвам, според мен в един момент той ще поиска нещо, което няма да може да му бъде дадено и това ще събори правителството. Тогава ГЕРБ и ДПС се надяват пак да бъдат в добра позиция и правят тези вътрешни чистки, които са малко в стил Корнелия Нинова.
Сега ли г-н Борисов осъзна, че Иван Портних управлява с благословията на този конкретен олигарх с псевдоним на дреха? Не мисля, че това е новина и сега се взеха мерки, когато загубиха Варна.
В Пазарджик също не мисля, че някой е бил изненадан, тъй като там за палатите на кмета говорят и хора, които не са от Пазарджик. И пак това явно се е забелязало чак сега и очевидно г-н Карадайъ плаща цената за това.
Но ще предстоят още много такива събития, тъй като, очевидно, в двете партии се случва някакво пренареждане. ДПС може би искат по-висок резултат. Те се надяват на по-висок резултат, за да могат в едни предсрочни парламентарни избори, тези 430 хил. глса, които им трябват, да са им достатъчни за едно самостоятелно правителство с ГЕРБ.
При ГЕРБ има друг проблем. При тях подкрепата, макар и да не ерозира бързо, ерозира, защото ГЕРБ издържаха всичко това, което наричат политически удари през последните години на тяхното корупционно управление заради контрола им над местната власт, но никога не са имали по-слаб контрол над местната власт от явяването им на първите местни избори.
Просто, защото в случая губят областни градове, губят общини. В техния случай при едни предсрочни избори това означава и загуба на гласове, защото някои общини вече няма да са подопечни, няма да са под контрол и тези гласове няма да могат да влязат. Пък, ако искаш правителство от две партии, тези гласове ти трябват, те са ти жизненоважни.
И съответно сега ставаме свидетели на различни маневри, на кадрови смени, но това ще е дълъг процес. Затова според мен сега събаряне на правителството е малко вероятен ход, защото и ГЕРБ, и ДПС имат нужда да се прегрупират.
Има спад при ПП-ДБ, но въпреки всички тези удари и това, че основно те поеха репутационната щета от правителството, те успяха да вземат четири областни града. Това позволява на ПП-ДБ всъщност да продължат да бъдат фактор в националната политика – защото говорим за столицата и „морската столица“, където живеят може би 1/3 от жителите в страната.
Относно внесения вот на недоверие – той е вероятно да бъде използван от ГЕРБ, за да водят политически пазарлък. Чухме Борисов да говори, че иска в бюджета да се върнат големите инфраструктурни проекти – магистралите, с които той така много се гордее. Как ще бъде използван вотът на недоверие в този случай?
Това е един подарък, който, основно „Възраждане“ и ИТН правят на ГЕРБ. Те им дават един лост в преговорите, който в момента е нужен, за да даде на ГЕРБ допълнителни ходове.
Защото резултатите им на местните избори не са достатъчно добри, за да отидат и да тропнат по масата и да кажат: Сега трябва да се разберем за някоя магистрала и т.н.
Тоест, г-н Борисов, няма как да стане следващият Гроздан Караджов (министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Кирил Петков и излъчен от ИТН, бел. ред.) и да започне открито да се пазари за едни пари, за едни фирми, близки до него.
Налага му се да използва проксита като „Възраждане“ и ИТН, които да му повдигнат една топка за вот на недоверие, който е втори в рамките на месец. Този лост сега ГЕРБ удобно ще използва, за да каже: вие знаете какво следва, сега, ако искате да остане правителството, ще трябва да се поразберем нещо.
Според мен тук правилният ход е, за нищо да не се разбират и предполагам, че нещо такова ще се случи.
Нека ГЕРБ и ДПС бутнат правителството. Те не са готови за избори. Никой не готов за избори, между другото. Казвам го абсолютно категорично, защото при такава ниска избирателна активност, при такава апатия, при такива отстъпващи ядра, особено при ГЕРБ, да, ще нанесат щета на „Продължаваме промяната“, но ще могат ли да управляват?
Тук въпросът вече не е да се смачка ПП-ДБ или другите партии, с които не са съгласни, а как да се направи така, че да управляват без да трябва едни по-малки партии да са с тях.
ГЕРБ и ДПС са наясно, че не са в състояние да го постигнат това и им трябва време, а вотът на недоверие е сега. Малко прибързана е тази стратегия, по-скоро е блъф, а дали този блъф ще проработи, зависи вече от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и как ще се справят с тази ситуация.
