Меглена Антонова е ръководител на програмата и офиса на „Грийнпийс“ – България. Била е координатор на кампании за екологично земеделие, възобновяеми източници и навременно и последователно премахване на въглищата в България, както и за чист въздух в Централна и Източна Европа. Има магистърската степен по международно право на околната среда и познания за различните правни действия, които хората биха могли да предприемат срещу замърсители като въглищните централи.
– Тази седмица стана ясно, че след приключването на договора с държавата ТЕЦ Марица-изток – 3 ще заработи на пазарен принцип, като търси и съответните механизми за преструктуриране на производството на енергия от други източници. Кога това може да се случи и с останалите големи въглищни централи у нас?
– Това, което виждаме е, че в момента, в който няма сто процента гарантирана цена и изкупуване на енергията, те автоматично се влияят от ситуацията на пазара. А ситуацията е такава, че цената в момента е ниска, понеже има достатъчно енергия.
Това, което все още не виждаме, е че Марица-изток 3 заяви, че ще се ориентира към търсене на други горива за производство на енергия. Доколкото знам се говори за инвестиции във фотоволтаици, но и други технологии, които обаче са малко спорни – газ и изгаряне на отпадъци, което се надявам, че няма да се стигне до него, тъй като не смятаме, че е по-екологично от въглищата.
При Марица-изток 2 – единствената държавна въглищна централа, не сме чули все още да се дискутират подобни алтернативни решения. Единственото, което съм чувала, е за инсталация за улавяне на въглерода. С други думи, да продължи централата да работи на въглища.
Самата технология за улавяне на въглероден диоксид е много скъпа, не е много добре развита и вероятно няма да могат да улавят количествата въглероден диоксид, които централата емитира, ако иска да работи не пълен потенциал.
Срокът, който дава държавата до 2038 година да бъдат закрити тези централи, е нереалистичен.
Дори в момента Марица-изток 2 не работи на пълен капацитет. В деня, в който спря работа централата на „Контур Глобал“, Марица-изток 2 работеше с два блока почти на пълна мощност и още два блока – под половината.
Това означава, че дори няма нужда от тази енергия, за да се задоволяват нуждите на пазара.
Така че ми се струва нереалистично да се мисли, че чак след 2038 година ще започне някакъв преход. Трябва да се започне сега, трябва да има план и да се предвиди как да се намаляват тези мощности.
След 2038 година вероятно може да има от някакви резервни мощности, при случаи на екстремна нужда, както беше при започването на войната в Украйна.
– Пазарният механизъм ще се прояви ли преди 2038 година и да принуди държавата да спре другата централа единствено заради нейната неефективност и неизгодната цена на електроенергията, която произвежда?
– Той вече се проявява и видимият факт е, че цяла централа спира да работи за неопределен период от време, защото не може да си пласира енергията. А държавната ТЕЦ, единственото нещо, което може да я спаси, това са „инжекции“ под формата на публични средства, което не е устойчиво във времето. Да не говорим и че се създава нелоялна конкуренция на пазара на електроенергия.
Това го наблюдавахме преди енергийната криза в Европа – Марица-изток 2, на която не се изкупуваше цялата електроенергия от НЕК, имаше нужда от няколко заема от БЕХ, за да си заплаща квоти и изобщо да продължи да съществува, така че да не изпадне във фалит. И тези големи печалби, които бяха натрупани в края на кризата, голяма част от тях отидоха да се погасят дълговете към БЕХ.
– Придвижват ли се вече някакви проекти по т.нар. Териториални планове, които предвиждат преход?
– Сега стартират такива проекти, но може да се каже, че сме закъснели, тъй като сега тепърва ще се прави оценка на това каква е структурата на работната сила, кои хора могат да бъдат преквалифицирани и т.н. Това щеше да е добре да се случи по-рано, но все пак е добро начало.
За съжаление, много дълго време институциите абсолютно отричаха необходимостта от преход и се обещаваха много нереалистични неща заради това, че едва ли не имаме въглища до 2050 година. Което пък даваше усещането за това, че ще се работи с въглища до 2050 година. Това беше посланието по времето на министър Теменужка Петкова.
– Какви са предимствата и ползите от енергията, която се придобива от ВЕИ? Все пак говорим за оборудване, което може и да не е вече толкова скъпо, но се нуждае от поддръжка и има живот на годност. С какво тези технологии водят до ползи за крайния потребител?
– Това, което предстои, всъщност е, че както бизнесът трябваше да излезе от регулирания на свободния пазар, домакинствата също ще взимат енергия от там. С други думи, цената на електроенергията няма да е фиксирана и планът е до 2026 година домакинствата да бъдат повлияни от тази промяна.
Ролята на ВЕИ в тази ситуация е, че позволяват да се комбинират тези източници, така че да се постигне една много ниска цена. ВЕИ все пак не използват суровина, за чието производство трябва да плащаме. Ако сравним една въглищна централа и една с ВЕИ – въглищната централа също се нуждае от поддръжка и това го виждаме много добре при централите, свързани с енергийния консултант Христо Ковачки, на които им личи, че доста са пресрочили този срок, в който биха могли да бъдат експлоатирани.
Затова непрекъснато са в извънреден режим, имат нужда от ремонти и т.н. Разликата е, че те трябва да плащат за горивото си и това допълнително оскъпява цената.
При ВЕИ решението няма да бъде едно-единствено. Това, което си представяме, то по-реалистично, е комбинация от няколко неща. На много места например ще бъде необходимо да се подобри енергийната ефективност.
Знаем, че по-голямата част от консумацията в България идва от домакинствата, т.е. имаме много да направим по отношение на това колко консумираме като домакинства, за да може постепенно, ако увеличаваме консумацията на национално ниво, това увеличение да идва от развиващата се индустрия, не от домакинствата.
Първо намаляване генерално на консумацията, след което има различни източници на енергия, които работят по различно време и самата консумация да се променя спрямо тях.
Например слънчевите панели са най-ефективни през светлата част на деня, съответно има много бизнеси, които могат така да си преструктурират дейностите, че да консумират най-много енергия тогава, за да може тя да им излиза максимално евтина.
Имаме енергия от водноелектрически инсталации, които се влияят сезонно – в България това е през пролетта и есента. Също така имаме геотермална енергия, която не се влияе от сезоните. Вятърните централи пък, в зависимост от локацията, могат да играят ролята и на базов източник на енергия.
При навлизането на повече възобновяеми източници възниква въпросът със съхранението на енергията, което все още не е толкова добре развито в България и има още какво да се направи. Не е задължително съхранението да става в литиево-йонни батерии, които имат своите препятствия и като цена, и като ресурс, за да могат да бъдат изграждани.
Според мен там трябва да се инвестира и ако има държавна помощ и нужда от субсидии, за да се развиват тези технологии повече, за да станат по-евтини и по-достъпни, там е мястото, където има повече смисъл да се влага ресурс. Съхранението е бъдещето на това да измислим как да произвеждаме и консумираме енергия по ефективно.
Има и чисто практични решения, като гъвкавост на производството и консумацията. По-разбираем пример е, когато има пик на консумацията, може за момент някои консуматори да се изключат.
Например в един голям супермаркет може за малко да намали консумацията на ток от хладилниците си, когато хората се прибират от работа и се увеличава консумацията от домакинствата. Това няма да попречи на системата, но ще се балансира, за да не е нужно в 7.00 часа вечерта през зимата, когато е пикът на консумацията при домакинствата, да се включват допълнителни мощности, които често в този момент са на газ.
– Тоест, ако търсим екологичния и икономическия ефект от това, трябва и ние като консуматори да имаме култура на потребление?
– Ние можем да го задвижим. Това позволяват ВЕИ. Не може човек да си построи АЕЦ в двора, но със сигурност може да си сложи соларен панел на покрива. И това ни позволява да сме по-активни.
Естествено не можем да очакваме всеки един от нас да бъде активен в този процес, но технологията го позволява. Има хора, които например харесват идеята за умните домове, които да са така програмирани, че да следят какви са цените на електроенергията и в зависимост от това да прецени кога да бъдат пуснати определени електроуреди у дома, или пък да бъдат изключени.
