Икономиката на Германия се свива за втора поредна година – тенденция, която се проявява първи път от повече от две десетилетия. Пред това предизвикателство ще бъде изправено следващото правителство след предсрочните избори през февруари.
Докато гласоподавателите се подготвят да гласуват на фона на повишената политическа несигурност в най-голямата икономика в Европа, официалните данни показват спад на брутния вътрешен продукт с 0,2% миналата година след спад с 0,3% през 2023 г., пише The Guardian.
Цифрите показват второто двугодишно свиване на германската икономика от 50-те години на миналия век, след като тя се сви през 2002 и 2003 г.
„В началото на 2000-те Германия за последен път получи много ласкавата титла „болен човек на Европа“, коментира Карстен Бжески, анализатор в холандската банка ING.
Германската икономика е подложена на силен натиск, тъй като промишлените компании в страната намаляват производството заради намалено вътрешно търсене, рязко нарастващите цени на енергията и засилената конкуренция от китайския внос.
Последните данни показват, че производството е намаляло значително през 2024 г., като брутната добавена стойност е спаднала с 3% в сравнение с предходната година. Спадът се дължи на резкия спад в автомобилостроенето, химическата и енергоемката индустрия.
В края на миналата година един от най-големите работодатели в страната, Volkswagen, се съгласи със синдикатите да съкрати повече от 35 000 работни места до 2030 г. след спад в търсенето – въпреки че автомобилният производител се отказа от плановете си да затвори заводи, което щеше да е прецедент.
Строителната индустрия се сви с 3,8%, тъй като по-високите цени на суровините и високите лихвени проценти натежаха върху строителните проекти, особено за жилищните схеми. В сферата на услугите се наблюдава ръст с 0,8%, където водеща е търговията на дребно, докато продажбите на автомобили, търговията на едро и дейностите с храни и напитки са намалели.
Въпреки че едва избегна техническа рецесия – дефинирана от икономистите като две тримесечия на свиващ се БВП – Германия се люлееше между растеж и свиване през всяко тримесечие през последните две години. Икономическите борби допринесоха за разпадането на коалиционното правителство на Олаф Шолц и предсрочните избори следващия месец.
Германските гласоподаватели ще се отправят към урните на 23 февруари, като „Алтернатива за Германия“ набра скорост в социологическите проучвания, поставяйки крайнодясната партия зад само консервативния алианс ХДС/ХСС.
Очаква се Европейската централна банка да продължи да намалява лихвените проценти тази година, тъй като икономическият растеж се забавя в традиционно мощните страни на еврозоната, въпреки опасенията относно продължаващата инфлация и перспективата второто президентство на Доналд Тръмп да поднови глобалния инфлационен натиск.
Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната в консултантската компания Pantheon Macroeconomics, каза: „Тези цифри рисуват мрачна картина, особено в инвестициите в частния сектор, които сега са в рецесия.
„Спадът на лихвените проценти и облекчаването на условията за банково кредитиране ще осигурят известно облекчение през 2025 г., но новото правителство след изборите през февруари ще бъде изправено пред незабавен натиск да се справи с тази тенденция“, допълва той.
