140-годишният български лев вече е история. Еврото няма да направи хората по-богати, но ще ги пази от катастрофални политически решения. И президентът Радев не подмина темата в новогодишната си реч.
140-годишният български лев вече е история. От 1 януари България смени „предпазния колан“ на валутния борд с „въздушната възглавница“ на еврото. Въвеждането на новата валута едва ли ще мине гладко , но след няколко месеца пазарът и доходите ще се адаптират.
Еврото само по себе си няма да направи хората по-богати , но ще ги пази от катастрофални политически решения. По-богати могат да ги направят инвестициите и по-строгият контрол върху публичните разходи – заедно със стабилната валута, по-ниските лихви и изсветляването на икономиката.
Преход на амортисьори
Еврото не може да спре корупцията и разпределянето на публичните ресурси в партийни „обръчи „. Но фискалната дисциплина, а и надзорът върху банковата система на България вече са под европейски контрол – бариера срещу финансови кризи като тези от 1990-те и срутването на четвъртата най-голяма банка през 2014 година, в каквато се превърна КТБ .
За България, която прекара във валутен борд почти 28 години , преминаването към еврозоната при фиксирания курс от 1.95583 лева за 1 евро беше възможно най-мекият и безопасен преход. Ако страната се беше освободила от ограниченията на паричния съвет по-рано, съдбата на националната валута щеше отново да попадне в ръцете на политици и БНБ. Кой може да е сигурен, че нямаше да се случи поредната девалвация!
Националната катастрофа през зимата на 1996-1997 и налагането на валутния борд беше в резултат на решенията на безотговорен и алчен политически елит. Силно зависимата от този елит БНБ позволи прекомерното кредитиране, включително към държавни дружества и пръкнали се частни банки, и пусна печатницата за пари.
Днес България влиза в еврозоната без бюджет за 2026 година. Това не е идеалният вариант, но е по-малкото зло, отколкото лош старт с проекта, отприщил протестите. Удължителният бюджет ограничи политическите разхищения в най-рисковия момент.
Така първият бюджет в евро ще се подготви след като се види реалният ефект върху приходите и разходите на държавата.
Президентски манипулации
Нямаше как президентът Румен Радев да подмине еврото в новогодишната си реч. Той оцени въвеждането му като „последния жалон от интеграцията на България в ЕС“, но акцентът беше, че е трябвало да стане след „допитване до народа „.
Радев представи отказа от референдум като симптом „за дълбокия разрив между политическата класа и народа, който се потвърди от масовите протести в цялата страна“. Така президентът манипулативно приравни многохилядните протести на проевропейски настроени граждани със собствената си резервираност към еврото. Това е опит да се използва общественото недоволство като легитимация за теза, която то реално не подкрепя. Малобройни противници на еврото се появиха на първия протест в София на 26 ноември, отделни групички пробваха и в други градове, но на следващите демонстрации вече ги нямаше.
Когато казва, че управляващите не са пожелали да чуят гражданите за еврото, президентът игнорира факта, че през 2024 Конституционният съд (КС) се произнесе, че няма нужда от такова допитване. Мотивите на конституционните съдии бяха, че законът забранява с референдум да се решават въпроси, уредени в сключени от България международни договори. Плебисцитът е бил възможен преди ратификацията им, тоест преди 2007, когато страната се присъедини към ЕС.
Евро за политическа употреба
В последната година на последния си президентски мандат Радев пробва да обедини противниците на еврото, повечето от които симпатизират и на режима в Русия, с протестиращите срещу корупцията и завладяната държава граждани. Това е опит за съшиване на несъвместими каузи, при който проевропейското обществено недоволство се използва като параван за легитимиране на антиевропейски внушения.
Румен Радев уж се фокусира върху демократичните дефицити, споменавайки липсата на референдум за еврото. В действителност обаче подменя разговора с внушения, които поставят под съмнение направения още през 1997 стратегически избор – след като левът потъна.
Радев вече не е арбитър , а търси поле за влияние след президентството. Темата за еврото му позволява да се позиционира „срещу“ статуквото, без формално да е срещу ЕС, и да говори от името на „народа“ срещу управляващите. Освен това се опитва да събере несъвместими публики – евроскептици, системно недоволни, и проевропейски протестиращи срещу корупцията. Това е класическа стратегия за политическа коалиция, без още да е излязъл на терен с партия и да е намерил съюзници.
Макар и темата за еврото да е приключила с присъединяването към еврозоната, тя все още може да бъде инструментализирана.
За гуверньора на БНБ Димитър Радев еврото „не е само валута – то е знак за принадлежност: че мястото ти не е в периферията, а в пространство на общи правила, доверие и отговорност“. А президентът се опитва да го представи като наложено по недемократичен начин решение на властта. Но вече нито той, нито който и да било може да попречи.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални коментари – четете тук
