Войната в Близкия изток стана повод Министерството на финансите да ревизира очакванията за икономиката за тази и следващите три години. Въпреки че се очаква възходяща тенденция по отношение на икономически растеж и то основно по линия на поскъпването на горивата, очакванията за инфлацията са тя да се повиши.
Това става известно от Есенната макроикономическа прогноза, публикувана в понеделник на интернет страницата на финансовото ведомство.
Конфликтът в Близкия изток продължава да бъде водещ фактор за развитието на външната среда. Първоначалните очаквания бяха, че военните действия и блокирането на Ормузкия проток ще продължат до средата на 2026 г., след което ще има плавно нормализиране на средата. След временно успокояване в края на юни и началото на юли, обаче, конфликтът отново се изостри, пораждайки допълнителен ценови натиск, пише в прогнозата.
От финансовото министерство очакват „нормализиране“ на международните цени на петрола и природния газ през следващата година, но без да се посочва период, в който това би се случило. „Достигнатите високи ценови нива и порестриктивната парична политика ще имат ограничаващо въздействие върху икономическата активност, основно в Европа“, пише още в документа.
Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да нарасне с 3 на сто през тази година. Това представлява повишение на прогнозирания ръст спрямо Пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, която предвиждаше реален ръст на БВП за тази година от 2,6 на сто.
По отношение на ръста на БВП през 2027 г., 2028 г. и 2029 г. обаче очакванията са първоначално предвижданите стойности да не бъдат достигнати. Според МФ те ще се движат съответно 2,5 на сто, 2,4 на сто и 2,4 на сто, докато предходните предвиждания бяха заложили ръст на икономиката съответно 2,5 на сто догодина, 2,5 на сто през 2028 г. и 2,6 на сто през 2029 година.
България е с третата по големина годишна инфлация в еврозоната през август, отчита Евростат
Министерството на финансите предвижда средногодишната инфлация у нас през 2026 г. да
достигне 4,8 на сто, след което да спадне до 4 на сто през 2027 година.
Това представлява ревизия във възходяща посока спрямо пролетното издание на прогнозата, в което се очакваше средногодишната инфлация за двете години да бъде 4,3 на сто и 3,8 на сто, пише БТА. Възходящата ревизия на оценката основно се дължи на повишението на цените на горивата, се посочва в документа.
За 2028 г. и 2029 г. финансовото ведомство очаква средногодишна инфлация от 2,6 на сто и 2,4 на сто. За сравнение, в пролетното издание на прогнозата се очакваше инфлация от по 2,5 на сто.
Очаква се през 2026 г. заетите да се увеличат с 0,5 на сто,
а през 2027 г. – с 0,2 на сто. Очакванията за коефициента на безработица в прогнозния период са той да се колебае около достигнатото ниво от 3,4 на сто.
Номиналният растеж на компенсацията на един нает достигна 7,1 на сто през първото полугодие на 2026 г., като се очаква темпът на повишение на показателя да достигне 8,5 на сто средно за 2026 г., а през 2027 г. да се забави до 6,2 на сто.
Кризата в Близкия изток остава основен рисков фактор за прогнозата,
като допълнителна ескалация на геополитическото напрежение би могла да задържи цените на енергоносителите на високи нива за по-дълъг период.
Във връзка с това е разгледан алтернативен сценарий с по-високи международни цени на енергийните продукти и влошено външно търсене в сравнение с допусканията за развитие на външната среда, които са използвани в базовия сценарий.
Резултатите показват, че при по-неблагоприятния развой през 2026 г. инфлацията в България би била по-висока с 0,6 процентни пункта (пр.п.) тази година, а през 2027 и 2028 г. – с по 0,3 пр.п. за всяка от годините. Несигурната външна среда и по-скъпите суровини ще ограничат инвестиционната активност в страната, а ефектът ще е с известно забавяне спрямо останалите компоненти на крайното търсене.
Реалният растеж на БВП ще бъде по-нисък с по 0,1 пр.п. спрямо базовия сценарий през 2027 и 2028 година, сочи още алтернативният сценарий.
В условия на стабилно вътрешно и ограничено външно търсене, през прогнозния период се очаква дефицитът по текущата сметка да превиши отчетените средни стойности през последните години. Прогнозният баланс ще достигне 6.4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно намаление до дефицит от 5.1% в края на прогнозния период, се посочва в прогнозата.
От МФ се позовават на очаквания за международните цени на суровините, основани на фючърсите към 3 септември тази година. Според тези данни средната цена на петрола сорт Брент се очаква да се повиши с 31.6% в сравнение с 2025 г. до почти 91 щ.д./барел за 2026 г. В сравнение с пролетната прогноза сегашното допускане за поскъпването на суровината е с 10.1 пр.п. по-високо.
През следващите три години се очаква цената на петрола сорт Брент да намалява – от
80.5 щ.д. през 2027 г. до 72.4 щ.д. през 2029 г. При природния газ се предвижда средно повишение на цената от 47.2% през 2026 г., последвано от поевтиняване в годините до края на прогнозния хоризонт, се посочва още в документа.
