Решението на служебното правителство да изтегли 1,4 млрд. евро от капитала на Българската банка за развитие (ББР) отвори нов фронт между изпълнителната власт и държавната банка. Кабинетът представя мярката като възстановяване на публичен ресурс и антикорупционен ход, а ББР предупреждава, че това ще затрудни важни държавни програми.
Случаят надхвърля чисто финансовия спор. Той поставя въпроси за ролята на ББР, за начина, по който се управляват държавните средства, и за това дали банката служи на икономиката или се използва като политически инструмент.
Какво реши правителството
Министерският съвет обяви, че връща 1,4 млрд. евро неусвоен капитал от ББР обратно в държавния бюджет. По думите на финансовия министър Георги Клисурски средствата няма да бъдат харчени от служебния кабинет, а ще останат на разположение на бъдещото редовно правителство.
Технически операцията представлява прехвърляне на средства от една държавна сметка в друга – от ББР към бюджета.
Според кабинета тези пари стоят блокирани в банката от месеци, без ясен план за използването им, докато държавата плаща лихви по заема, с който ресурсът е осигурен.
Какво показват цифрите
Правителството отговори на критики от страна на ръководството на банката. От Финансовото министерство припомнят, че реализацията на Инвестиционната програма за общински проекти е сред основните приоритети на служебното правителство, а средствата за изплатите по нея са осигурени.
1,4 млрд. евро – това е основната сума в спора. Тя представлява неизползвана част от капиталово увеличение на ББР, направено през 2025 г. Ако се преизчисли в левове, сумата е приблизително 2,74 млрд. лева.
Ресурсът е сравним с няколко годишни бюджета на средно големи министерства, значителна част от капиталовите разходи на държавата или мащабна програма за пътища, болници или общински инвестиции.
Близо 2 млрд. евро е било общото увеличение на капитала на ББР през 2025 г. Според правителството банката е използвала около 600 млн. евро, а останалите 1,4 млрд. евро не са били усвоени.
460,2 млн. евро пък е максималният размер на разходите по инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г. до приемането на редовен бюджет. Средствата следва да се разплащат чрез ББР.
На практика това означава финансиране за ремонти, ВиК проекти, улици, детски градини, социална и местна инфраструктура.
Средствата по схемата за саниране и обновяване на жилищни сгради е 246,6 млн. евро. Те идват основно от европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, с национално съфинансиране.
Тоест, това не са пари на ББР, а средства, които банката администрира.
Защо ББР отново е наричана „касичка“
В политическия дебат ББР от години е наричана „касичка“, защото вместо да изпълнява класическата си роля на банка за подкрепа на малкия и средния бизнес, често е обвинявана, че концентрира ресурси в ограничен кръг големи компании или се използва за непрозрачни държавни схеми.
Премиерът Андрей Гюров заяви, че част от заемите, изтеглени през 2025 г., са били „заключени“ в ББР – банка, която според него е „касичка на модела Борисов-Пеевски“.
Той допълни и остра критика, че това е банка „с широки пръсти и къса памет, която раздава огромни кредити и забравя да си ги потърси“.
Тези думи показват, че спорът е не само счетоводен, а политически и институционален.
Министерството на финансите подчертава, че фискалната политика се определя от Народното събрание и Министерския съвет, а изпълнението ѝ е задача на правителството.
С други думи – кабинетът твърди, че държавната банка не може самостоятелно да задържа значителен публичен ресурс без ясно възложени политики и контрол.
От ведомството уверяват още, че плащанията по общинската програма и санирането са обезпечени и няма риск за текущите разплащания.
От ББР реагираха остро, като заявиха, че намалението на капитала е направено без предварително съгласуване с ръководството на банката и без приет редовен бюджет за 2026 г.
Според банката това може да доведе до шест преки негативни ефекта, сред които ограничаване на възможностите за плащания към общините, затруднения при изпълнение на държавни програми, по-слаба способност за реакция при кризи, включително ценови шокове при енергоносителите.
С други думи – ББР твърди, че капиталът не е пасивен резерв, а инструмент за бърза държавна намеса при нужда.
По темата „Свободна точка“ отбелязва, че средствата са част от държавен заем, взет през 2025 г., и че осем месеца банката не е представила концепция как ще използва останалите 1,4 млрд. евро.
Изданието цитира аргумента на кабинета, че докато ресурсът стои неизползван, държавата плаща лихви по него. Именно затова средствата се връщат в бюджета.
Този детайл е съществен: ако заемните пари не работят икономически, а генерират разходи по обслужване, натоварването остава за данъкоплатците.
По-широкият въпрос: каква трябва да е ролята на ББР
Българската банка за развитие е единствената държавна банка у нас. По замисъл тя трябва да подпомага малки и средни предприятия, износители, иновации, регионално развитие и антикризисни програми.
Когато обаче ресурсът ѝ се използва непрозрачно или стои неизползван, логично възниква въпросът дали банката изпълнява предназначението си.
Сблъсъкът между правителството и ББР е спор за контрол върху милиарди публични средства. Кабинетът твърди, че освобождава блокиран ресурс и спира неефективно управление. Банката предупреждава, че така се отслабва ключов държавен инструмент.
Истинският проблем обаче е по-дълбок: липсата на доверие, прозрачност и ясна стратегия за ролята на ББР. Докато държавната банка периодично попада в политически скандали и е наричана „касичка“, обществото ще продължи да се съмнява дали тя работи в интерес на икономиката или на властта.
){kind=link}