Очевидно е, че бизнесът с горивата и по-конкретно техният износ, ще бъде водещ за българската икономика през следващите месеци. В този смисъл конфликтът в Близкия изток, заради който цените на суровините устойчиво държат високи нива, ще се отрази добре за приходите в българката хазна, но вероятно не и за джоба на потребителите.
Общият индекс на цените на износа през второто тримесечие на 2026 г. е 109,2 на сто, което е увеличение с 11,1 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2025 година. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на интернет страницата на институцията.
Според Стандартната външнотърговска класификация най-голямо увеличение на индекса на средните цени при износа е отбелязан в сектор „Нефт и рафинирани нефтопродукти“, а най-голям спад се наблюдава в сектор „Газ, природен и промишлен“, обобщава статистиката БТА.
Общият индекс на цените на износа през първото тримесечие на 2026 г. е бил 104,3 на сто, или с 2,7 процентни пункта повече спрямо същия период на 2025 година, сочи справка в НСИ.
През второто тримесечие на 2026 г. общият индекс на цените на вноса е 105,6 на сто, което е с 5,1 процентни пункта увеличение спрямо същото тримесечие на предходната година. Най-голямо увеличение на индекса на средните цени при вноса е отбелязан в сектор „Нефт и рафинирани нефтопродукти“, а най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Кафе, чай, какао, подправки и продукти от тях“.
Справка в НСИ показва, че индексът на цените на вноса за първото тримесечие на годината е достигнал 103,7 на сто, като спрямо първото тримесечие на предходната година е белязал ръст от 2,9 процентни пункта.
По окончателни данни на НСИ, също публикувани на интернет страницата на институцията, общият индекс на цените на износа през 2025 г. е 100,6 на сто и бележи увеличение с 4,6 процентни пункта в сравнение с предходната година. Показателят за вноса през 2025 г. достига 101,1 на сто, което е увеличение с 3,9 процентни пункта спрямо 2024 година.
Златна ера за петролните компании: Как войната в Близкия изток промени пазара
Именно цените на горивата станаха причина правителството да промени очакванията си за ръста на икономиката и очакваната инфлация, като се аргументира именно с конфликта в САЩ-Иран. Въпреки, че в новата прогноза са изразени очаквания той да бъде решен през 2027 година, засега е ясно, че нефтопреработвателните индустрии печелят добре.
Петте най-големи западни петролни компании – Би Пи (BP), „Шеврон“ (Chevron), „ЕксънМобил“ (Exxon Mobil), „Шел“ (Shell) и „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies), се очаква да отчетат обща печалба за третото тримесечие от около 53 милиарда долара, според оценките на „Ар Би Си Кепитъл маркетс“ (RBC Capital Markets), което е увеличение спрямо 48 милиарда долара през второто тримесечие и повече от двойно по-голямо от печалбата през същия период на миналата година.
Вероятно подобни резултати се очакват и за българската рафинерия в Бургас, която към момента е изключена от списъка с бизнеси, които да бъдат обложени с данък „свръхпечалба„.
Според анализа на българското Министерство на финансите под въздействието на кризата в Близкия изток, през 2026 г. растежът на БВП в ЕС и в света се очаква да отчете забавяне спрямо 2025 г. до 1.2% и 3% от БВП.
Очакванията са средната цена на петрола сорт Брент се очаква да се повиши с 31.6% в сравнение с 2025 г. до почти 91 долара за барел за 2026 г. В сравнение с пролетната прогноза сегашното допускане за поскъпването на суровината е с 10.1 процентни пункта по-високо.
През следващите три години се очаква цената на петрола сорт Брент да намалява – от 80.5 през 2027 г. до 72.4 щатски долара през 2029 г. При природния газ се предвижда средно повишение на цената от 47.2% през 2026 г., последвано от очаквано поевтиняване през следващите години.
Властта охлади оптимизма си и ревизира очакванията за инфлацията и БВП
Именно заради тези прогнози на 23 септември 2026 г. българският парламент отмени временната забрана за износ и вътреобщностни доставки на определени нефтопродукти към други държави от ЕС.
Решението беше прието със 121 гласа „за“, при 42 „против“. Не е ясно обаче как това решение ще се отрази на цените у нас. Според изчисления на Mediapool само потенциалният износ на дизел, който се освобождава с отпадането на забраната, е за над 73 млн. долара
Секторът вече не може да си позволи просто да задържа парите си.
Засега инвеститорите все още приветстват по-високите доходи под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции, но с течение на времето големите петролни компании ще трябва да представят ясна визия за това, как ще се справят в тази променена среда.
Победителите през следващото десетилетие няма да бъдат енергийните компании, които просто се възползват от днешните неочаквани печалби. Това ще бъдат онези, които са ги използвали, за да се подготвят за един свят с по-висок геополитически риск, по-дълги вериги на доставки и глобален натиск за енергийна сигурност.
