СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Мика Зайкова: Пари има, но не знаем как да ги харчим

Мика Зайкова е родена на 2 февруари 1942 г. в София. С две висши образования, доктор на икономическите науки. Понастоящем е икономически експерт в КТ „Подкрепа“. Работила е като началник на управление в Министерство на промишлеността.

По време на заседанието си в понеделник, министрите очаквано одобриха Бюджет 2018г. Предстои неговото гласуване в пленарна зала. Видяхме, че за догодина са предвидени повече пари за образование, здравеопазване и сигурност. Според вас, този проектобюджет по-социален ли е?

Да, правителството е предвидило доста мерки в тази посока. 700 млн. повече са предвидени за заплати в бюджетната сфера. Тя не касае само държавните чиновници, тя засяга работещите в полицията, учителите, лекарите, военнослужещите и работещите в социалното подпомагане. Друга социална мярка е, че се завишават с малко някои обезщетения – за раждане, майките ще получават вместо 340лв., както беше досега, 380лв. Повишават се детските добавки с 3 лв. за едно дете и с 5 лв. за две деца. Вдига се и таванът за достъп за тези обезщетения – хората, които имат заплати между 400-500 лв. ще получават 80% от това увеличение.

Казвам го с ирония, защото аз не мога да си представя какво може да направи една майка с 40 лв. Това не е и на половината от таксата за детската градина. Има и опит за дискриминация – така или иначе, минималната заплата става 510 лв., ще нарасне и прагът за бедност, който сега е 314лв., а догодина ще е между 326-330 лв.

При тази ситуация, хората с доходи под минималната заплата, трябва да вземат 80% от увеличението.

Да не говорим и за увеличението на заплатите.  Скоро бяха увеличени заплатите на зам.-министрите и шефовете на кабинетите с около 50-80% или от 1500-2000 лв. За сравнение, на среща имаме увеличение не повече от 5% за тези, които ни пазят от престъпниците, които ще борят корупцията и организираната престъпност.

Под 10% ще е увеличението и на онези момичета и момчета, които рискуват живота си, във връзка с нашето членство в НАТО. А тези, които възпитават подрастващото поколение ще взимат около 15% повече, а училището и учителите се нуждаят от други пари за повишаване на тяхната квалификация.

Живеем в XXI век – говорим за дигитализация, говорим за дигитална икономика. Децата ни трябва да получат образование, съответстващо на очакванията на пазара на труда. А учителите ни са в предпенсионна възраст, а младите учители, които разбират от тези неща, изобщо не отиват в училищата.

Нали образованието, здравеопазването и сигурността са приоритети. Като погледнете в бюджета, във консолидираната фискална програма, какъв процент от БВП се заделя се тези приоритетни области, ще видите нещо много интересно. Оказва се, че най-приоритетната област е икономиката, за която се заделят 5,6% от Брутния вътрешен продукт.

След това е здравеопазването – 4,5% от БВП, 4,2% за отбрана и сигурност, а чак накрая е образованието с 3,6%.

Да, БВП ще расте и парите ще бъдат повече, но отношението към приоритетни области се вижда от разпределението на парите.

По данните, които казвате, излиза така, че се правят едни политики на парче. От думите Ви става ясно, че в бюджета не се залага нито на увеличаване на доходите, нито на технологично развитие.

Абсолютно сте права. Това се дължи на липсата на мисъл за политики, които биха довели до реформи. Ако сте забелязали, нашият ръст на БВП е 3,9% и това се забелязва в консолидираната фискална промяна.

3,9%, та дори и 4% ръст не са достатъчни България да прави догонващи крачки. На нас ни трябва повишаване на Брутния вътрешен продукт в порядъка на 6-7%, за да започнем да се приближаваме към Европа и европейските страните. Румъния има ръстове от 5-6%. Не го правим, защото ние се намираме в апогея на капацитета на нашата икономика. Нашата икономика толкова си може – с тази техника, организация и кадровия потенциал.

Инвестициите, независимо дали са български или чужди заобикалят България. Ние продължаваме да изнасяме продукти и стоки с ниска добавена стойност. Печалба и ръст на БВП се прави от стоки с висока добавена стойност. Затова трябват инвестиции – нови технологии, които да произвеждат нови продукти с висока добавена стойност.

Не може да финансовият министър Владислав Горанов да пише, че моторът на ръста на БВП ще бъде потреблението и по-точно частното потребление, тоест на домакинствата.

Питам Ви, толкова ли ще забогатеем с това увеличение на заплатите? Не! Тоест, и потреблението си има таван на възможностите. На нас ни трябват инвестиции. През 2016-та те са били 4% от БВП или 870 млн. лв., а през 2008г. бяха 3 млрд. и 300 млн.

Никой не инвестира в България, защото има корупция, контрабанда и сива икономика. А това е така, защото няма реформи в съдебната система, а тя е една от най-корумпираните системи. Не може да има контрабанда в големи размери, без политически чадър.

Ние сме корумпирани от главата до петите. В политическата класа на България никой не е невинен. Пропити сме от корупция. Как ще я борим? С Антикорупционния закон? И опозиция, и управляващи спорят кой да назначава тези, които ще ги хващат. Така не се бори корупция!

За да имаме хубаво образование, което да отговаря на пазара на труда, ни трябват реформи, а не мимикрия.

Сега чрез делегираните бюджети зад бройката дете вървят едни пари, а от догодина ще вървят зад целия клас.

В здравноосигурителна система, например, колкото и пари да се наливат, след като самата й конструкция е дълбоко погрешна, никога няма да има успеваемост и държавните болници винаги ще бъдат на дефицит. Това е така, защото се използват едни клинични пътеки – едни са финансирани, а другите не са чак толкова. Пари има. Непрекъснато расте бюджетът на НЗОК и на министерството на здравеопазването, но парите потъват. Реформата, която трябваше да стартира през 2014г. за Спешната помощ, ще започне през 2018г.

Без реални реформи в образование, здравеопазване, съдебна система никога няма да просперираме и ще тъпчем на едно място, а инвестициите, които ни трябват, за да просперираме, ще ни заобикалят.

Прави впечатление, че нищо не се споменава за бюджета за общините. Защо?

Всички лекичко го заобикалят. Говори се за децентрализация и макар че бюджетът расте, общините западат. Не само, че се променя структурата на населението, но хората вече ги няма. Имаме вицепремиер по демографската политика, но политика реално няма.

С всяка изминала година, собствените приходи на общините спадат, защото няма кой да развива бизнеса, няма и инфраструктура. Нищо не се прави в тази посока. Има Оперативна програма развитие на регионите, но като се раздават парите само на роднини, няма как нещо да се промени.

В малките градове не останаха млади хора – те избягаха или в големите градове, или в чужбина.

Разтревожена съм като гледам накъде отиват нещата. Имахме всички предпоставки да бъдем като Чехия, Полша, Словения, Словакия. Но те не си ограбиха онова, което имаха. Сигурно и там е имало корупция и приватизация, но хората запазиха потенциала си, запазиха селското си стопанство.

Не е достатъчно само да се дават пари. Нужна е политика и мисъл как тези пари да се похарчат най-ефективно. Да не забравяме – нужен е контрол на разходването на средствата.

Пари има, но не ги харчим ефективно. Икономиката върви, въпреки политиците.