Граничещата с Русия и Беларус Латвия провежда важни парламентарни избори. Социологическите проучвания сочат, че центристката формация „Обединена листа“, оглавявана от настоящия служебен премиер Андрис Кулбергс, ще спечели най-много депутатски мандати в 100-местния Сейм. Това означава, че е малко вероятно тази политическа сила да си осигури абсолютно мнозинство в парламента, така че най-вероятно на Кулбергс ще се наложи да преговаря с други партии, за да състави коалиционно правителство.
Въпросите, свързани със сигурността и разходите за живот,
доминират в предизборния дневен ред на изборите в Латвия – страна член на НАТО и Европейския съюз. Последното проучване на общественото мнение, направено от Центъра за социологически проучвания – СКДС, и Латвийското радио и телевизия – ЛСМ, показва, че 7 от 14-те партии, регистрирани за изборите, имат шанс да спечелят над 5% от гласовете и по този начин да влязат в парламента.
Кулбергс оглавява служебно правителство, в което като коалиционни партньори влязоха бившата управляваща партия „Ново единство“, Националният алианс (с официално наименование Национално обединение „Всичко за Латвия!“) и Съюз „Зелени и фермери“.
Тази коалиция бе сформирана, след като редовното правителство на Евика Силиня – лидерката на „Ново единство“, падна от власт заради конфликт около реакцията на нахлулите за първи път в латвийското въздушно пространство дронове. Служебното правителство на Кулбергс встъпи в длъжност две седмици по-късно – на 28 май.
През следващия месец, бе дадено началото на предизборната кампания.
В знак на обществено разочарование от правителствената политика като цяло обаче една трета от анкетираните в последното проучване на СКДС и ЛСМ заявяват, че не са решили за кого да гласуват или че не възнамеряват да гласуват изобщо. Това прави резултата от изборите неясен.
Големият дял от имащите право на глас, които няма да отидат утре /събота/ в избирателните секции, както и разпиляването на вота в партии, които, изглежда, няма да преминат 5-процентния праг за влизане в парламента, означават, че партиите в новия сейм в крайна сметка ще разполагат с повече депутати, отколкото им „дават“ социологическите проучвания, пише БТА, цитирайки Ройтерс.
Призивът на президента
„Знайте повече, решавайте мъдро!“, призова в сряда латвийският президент Едгарс Ринкевичс, цитиран от ЛСМ. Той посъветва съгражданите си да гласуват за партията, на която имат най-голямо доверие, независимо от нейната численост и влияние.
На пресконференция след среща с министър-председателя Кулбергс Ринкевичс прикани латвийците да отидат утре до урните, дори ако се чувстват разочаровани.
Президентът напомни на обществеността, че гласуването дава възможност за влияние върху политическите процеси. Той насърчи хората да не се поддават на скептичните твърдения, че е безсмислено да се гласува за партии, които не достигат 5-процентния праг според социологическите проучвания.
Важно е да дадете гласа си за партията, на която имате най-голямо доверие“, каза Ринкевичс.
Според него, колкото повече хора участват в изборите, толкова по-силен е Сеймът, който представлява обществеността, посочи ЛСМ. Съответно, според него, даденият глас позволява да се търси отговорност от народните представители, обръща внимание националната медия.
Кулбергс на свой ред потвърди тезата на държавния глава, че онези, които изразят позицията си на изборите, имат право да критикуват Сейма, докато онези, които не отидат до урните, нямат такова право, информира ЛСМ.
Нека бъдем отговорни, да направим своя избор и отидем да гласуваме“, заяви министър-председателят, цитиран от Латвийското радио и телевизия.
Той се обърна специално към младите хора, за които това ще бъде първата възможност да отстояват себе си, написа в сайта си ЛСМ.
Основен момент в изказването в сряда на служебния премиер е, че на тези избори, на които предварителното гласуване започна в понеделник, мерките за киберсигурност са изключително строги.
Избирателните секции за вота за 15-ия Сейм отварят утре в 8:00 ч. сутринта местно (и българско) време и затварят в 20:00. Гласуването ще бъде възможно във всяка избирателна секция.
Кулбергс подчерта, че кибератаките са част от най-реалните заплахи за сигурността.
„Събития като изборите представляват изкушаващ момент за нашия съсед да опита злонамерени действия. На това е способен нашият съсед. Трябва да бъдем подготвени, тъй като са възможни провокации“, каза министър-председателят, визирайки Русия.
Латвия, с население от над 1,8 милиона души, е разположена между Балтийско море и двата си балтийски съюзника от ЕС и НАТО – Естония и Литва (на север и юг), а на изток граничи с Русия и Беларус.
Уязвимостта на страната е особено осезаема в Даугавпилс – град с 94 000 жители, разположен на 24 километра от Литва и на 33 км от Беларус, отбелязва Ройтерс.
Рига, намираща се съвсем близо до балтийското крайбрежие (където е Юрмала), изглежда далечна. Етническите руснаци съставляват около една трета от населението на Рига и половината от жителите на Даугавпилс – втория по големина град в Латвия.
Ройтерс подчертава и факта, че продължаващата вече над 4 години и половина война в Украйна е разделила етническите латвийци и рускоезичното малцинство.
Една от причините Кулбергс вероятно да запази властта си след общите парламентарни избори в събота е, че много избиратели се опасяват от евентуална руска агресия на фона, най-вече на все по-честите навлизания на дронове във въздушното пространство на страната.
Четиридесет и седем годишният служебен премиер, бивш автомобилен състезател, твърдо подкрепя Киев. В същото време Ройтерс припомня, че макар и повечето дронове, навлезли в Латвия, да бяха украински, официалните представители на властта обвиниха Русия, че ги е отклонила от курса им със средствата на радиоелектронната борба.
Русия твърди, че подобни обвинения, както и опасенията от директно нападение на силите на Москва срещу балтийските републики (Литва, Латвия и Естония) са неоснователни и са резултат от антируска истерия.
По време на предизборната си кампания Кулбергс потвърди, че и в бъдеще ще гарантира „непоколебимата латвийска подкрепа за Украйна“ и увеличаването на капацитета за противодействие на дронове.
Разпределението на силите
„Обединената листа“ води в проучванията, макар и с едва 14,4% от гласовете, което значи, че абсолютното мнозинство в парламента е нереално.
Войната в Украйна раздели обществото ни. Много хора не споделят едни и същи възгледи“, заяви Кулбергс пред Ройтерс в столицата Рига в сряда. „Значителна част от обществото не възприема Русия като заплаха и не разбира защо правителството влага огромни средства в отбрана… Тези хора грешат“, категоричен е премиерът.
Проруската партия „Суверенна власт“, която черпи подкрепа от значителното рускоезично малцинство в Латвия, заема второ място в социологическите проучвания с 9,4% подкрепа.
Тя обещава да спре помощта за Украйна, а лидерката ѝ Юлия Степаненко отказа да заяви дали подкрепя икономическите санкции срещу Русия.
„Нашите избиратели искат мир“, каза тя пред Ройтерс. Популистката крайнодясна партия „Латвия на първо място“, основана от бизнесмена Айнарс Шлесерс, е трета в проучванията и също изглежда привлича все повече проруски настроени избиратели.
„Латвийските руснаци по принцип са настроени проруски, но на изборите през 2022 г. масово не гласуваха, тъй като се чувстваха неудобно заради войната“, коментира социологът Арнис Кактинш, директор на Центъра за социологически проучвания СКДС.
Ако този път отидат до урните, партиите с проруска ориентация ще постигнат добри резултати“, смята той.
Според споменатото проучване на СКДС и ЛСМ, проведено в периода 4–16 септември, следните партии имат най-голям шанс да спечелят места в парламента на изборите утре:
„Обединена листа“ (14,4%)
Тази центристка група от по-малки партии постигна скромни резултати на изборите през 2022 г. и беше по-малък коалиционен партньор в периода 2022–2023 г., посочва Ройтерс. Популярността ѝ в проучванията рязко нарасна, след като през май тази година редовият депутат Кулбергс беше назначен за министър-председател.
„Суверенна власт“, която се явява на изборите заедно с Алианса на младите латвийци (9,4%)
Формация с левоцентристко ориентация е създадена през 2022 г. от политици, изключени от други партии заради отказа си да осъдят руската инвазия в Украйна. Тя се стреми да привлече гласовете на етническото руско малцинство.
„Латвия на първо място“ (9,2%)
Основателят и лидер на крайнодясната партия „Латвия на първо място“ – ветеранът популист и бизнес магнат Айнарс Шлесерс – е поддържал бизнес връзки с руски олигарси. Той се опитва да спечели и рускоезичните избиратели, като привлича в партията си политици от етнически руски произход и обещава по-помирителен подход към най-голямата етническа общност след латвийците.
„Прогресивните“ (6,2%)
Тази партия от хора с леви убеждения, учредена през 2017 г., се ползва с подкрепата предимно на млади избиратели със социално прогресивни възгледи. Тя беше част от управляващата коалиция до месец май тази година, след като спечели места в парламента на изборите през 2022 г.
Национален алианс (5,6%)
Това е националистическа партия, основана през 2010 г., която води кампания с обещание за защита на семейните и традиционните ценности. Тя участваше в управляващите коалиции в периода 2019–2023 г., а тази година се присъедини към коалицията на Кулбергс. Партията отстоява твърд подход спрямо Русия и руското малцинство в Латвия.
Съюз „Зелени и фермери“ (4,8%)
Коалиция от консервативни формации, която е част от управлението от 2023 г. насам.
„Ново единство“ (4,3%)
Десноцентристката партия спечели изборите през 2022 г. и държеше поста министър-председател до май 2026 г., когато правителството на Силиня падна. Съществува риск партията да не спечели нито едно място в парламента.
Над 83 000 латвийци вече гласуваха, мерките за сигурност са изключително строги
Над 5,6% от латвийците са дали вота си в предварителното гласуване в периода понеделник-сряда, информира ЛСМ. Иначе казано, в рамките на три дни над 83 000 души са се възползвали от възможността да дадат вота си за 15-ия Сейм в историята на Латвия предварително, а още близо 5000 граждани са подали заявления за гласуване по пощата – практика, която Централната избирателна комисия също отчита като част от избирателната активност.
Така общият дял достига 5,66%, съобщава ЛСМ.
В столицата Рига (с население близо 600 000) повече от 33 000 избиратели (или 8,48% от имащите право на глас) са гласували предварително.
Във Видземе числото е 25 000 граждани са гласували предварително; в Земгале – около 9300; а в Курземе – около 8300. Най-ниска е избирателната активност в Латгале, където предварително са гласували най-малко 6800 души.
Държавната службата за сигурност (ДСС) на Латвия следеше отблизо предизборната кампания в Латвия, както ще направи и по време на изборите утре, отбелязва Латвийското радио и телевизия.
Във фокуса ѝ е „случващото се в обществото и в информационното пространство“, за да предотврати опити за незаконно въздействие върху хода и резултатите от изборите за парламент, се посочва в изявление на ДСС от 28 септември.
По време на изборите ДСС, в сътрудничество с Държавната полиция и други държавни и местни институции, ще прилага засилени мерки за сигурност, за да гарантира свободни и честни избори“, заявиха от службата.
Компетенцията на ДСС включва идентифициране и предотвратяване на опити, както от страна на чужди граждани, така и на граждани на Латвия, за незаконно въздействие върху произвеждането и резултатите от изборите.
„Според ДСС е възможно Русия да засили кампаниите за дезинформация срещу политически сили и кандидати за парламента, които категорично се противопоставят на руската агресия и подкрепят Украйна, с цел да повлияе на общественото мнение и изборните резултати в информационното пространство на Латвия. Към момента Държавната служба за сигурност не е установила значителни и системни усилия от страна на Русия или други враждебни към Латвия държави за оказване на влияние върху резултатите от изборите за Сейм в полза на конкретна политическа партия или кандидат. Същевременно службата е регистрирала и в момента анализира изолирани опити за разпространение на дезинформация, свързана с изборите и конкретни политически партии“, се отбелязва в изявлението на ДСС, цитирано от ЛСМ.
От там допълват, че „не могат да бъдат изключени провокации, инициирани от Русия или Беларус, по време на изборите в събота – действия, целящи да привлекат вниманието и да повлияят на хода или резултатите от вота“.
Едновременно с това ДСС не изключва и опити за незаконно въздействие върху избора на гласоподавателите, включително чрез купуване на гласове. Въпреки че до момента не са регистрирани подобни опити, службата за сигурност призова гражданите да предоставят информация за случаи, в които са обещани заплащане или други материални или нематериални облаги срещу гласуване за определена политическа партия или конкретен кандидат за депутат, или пък свободата на избор е била повлияна по друг незаконен начин – например чрез заплахи или насилие, обръща внимание ЛСМ.
„В такива случаи службата призовава да се запише възможно най-подробна информация за обстоятелствата около инцидента и участващите лица. При преценка на възможностите е особено важно евентуалното нарушение да бъде документирано чрез аудиозапис, снимка или видеоклип. Службата призовава и да се запишат данни за самоличността на лицето, замесено в нарушението: име, фамилия, телефонен номер или профил в социална мрежа, кореспонденция (под формата на екранна снимка или запазен файл), регистрационен номер на превозно средство и други“, съветват от ДСС.
Накрая Държавната служба за сигурност отправи апел към обществеността да предоставя информация за установени случаи на създаване или разпространение на умишлено невярна и дискредитираща информация за политическа партия или кандидат за депутат чрез използване на технологията „дийпфейк“.
