Американският журналист и писател Уолтър Айзъксън говори за новата биография на ренесансовия художник и изобретател Леонардо да Винчи, която той описва в най-новата си книга. Айзъксън и преди е изследвал в свои книги живота на известни фигури, като Ада Леверсън, Алберт Айнщайн, Бен Франклин и Стийв Джобс.
Интервюто е за радио предаването Recode Decode на Кара Суишър.
Вие сте писали за жени-изобретателки, а преди това за Стийв Джобс и очевидно Франклин и Айнщайн. Защо повечето Ви книги са фокусирани върху изобретатели, създатели на технологии?
Да, обичам да пиша за умни хора. Човек трябва да бъде изобретателен, иновативен. Трябва да сте творчески настроен и да имате въображение. Едно от нещата, които научих докато изследвах Стийв Джобс, беше, че той винаги показваше пресечната точка между изкуството и технологиите.
Той казва: „Това е в ДНК-то на всеки. Когато човек умее да бъде на това кръстовище в живота си, между изкуствата и науките или между красотата и инженерството – тогава е най-креативен”.
За мен Леонардо е човек, който най-добре е свързал красотата с технологиите и науката. Затова реших, че това би било комбинация от всички тези книги за „Какво е творчеството и как го постигаме?”
Разкажете малко повече за себе си, как ще се представите на читателите, които все още не Ви познават?
Израснах в Ню Орлиънс. Работих в списание „Таймс” почти от началото му, когато хартиените седмични списания всъщност процъфтяха.
Преди всичко, за известно време бях това, което се наричаше „плаващ журналист” . Това означава, че една седмица пишех в секцията лекарства, следващата – която в музикалната секция. След това, една седмица развивах теми за бизнес, следващата седмица за технологии, а след това и международни новини. Виждах много различни дисциплини.
Разкажете ни малко повече за последната си книга, биографията на изобретателят Леонардо да Винчи.
Работих върху нея около 20 години. Информацията, с която разполагах беше огромна и трябваше да я пресея.
Дълго ме интересуваше образът му.
Той е известен и с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството. След дълги проучвания и търсения, успях да стигна до бележниците му. Те са странни, защото всичко е описано в огледален вид, а причината е, че е бил левичар.
Всъщност има прекрасна страница, която много обичам, имам я в книгата, така че да можете да я видите. На тази страница той пише за кипене на някои видове ядки, които при специална термична обработка, можете да използвате, за да боядисате косата си руса. И това е било писано в началото на 30-те години…
Освен иноватор, той е и художник. Имал е голям талант в рисуването. Но това, на което се научих, докато писах за него, е че всички ние имаме способността му – да задаваме въпроси и да бъдем любопитни всеки ден. Леонардо е наблюдавал по-внимателно – да се рови в детайлите, да изучава водните кончета – крилата на водните кончета, за да види дали те се редуват при махане с тях или дали те се движат в унисон. Не е нужно да бъдем гений, за да го направим. Просто трябва да имаме воля да бъдем внимателни и наблюдателни.
Всички ние можем да имаме воля да бъдем по-внимателни, да се наслаждаваме на фантазията си и да не се опитваме да я изтръгнем от нашите деца и себе си по начина, по който понякога правим. Нека се отдадем на любопитство, дори не само за „полезното“ любопитство, като например трябва да знам точно как този нов микрочип работи. А да бъдем любопитни към живота.
Какво мислиш за развитието на технологията? Казваш, че си се водил от негови бележници. Днес вече хората употребяват компютърните технологии вместо това.
Хартията не е лоша „технология”. Това е наистина добра технология за съхранение и извличане на информация. След 500 години все още можем да обърнем страниците на тетрадките на Леонардо. От 90-те години на миналия век, Стийв Джобс имаше някои бележки на NeXT Computer в дома му. Дори и с технологичните му способности не можехме да го извлечем, защото операционната система NeXT вече не може да извлича документите добре. Така че от време на време, един от уроците, които научих, е да правите бележки на хартия в бележника. Те ще останат и след 50 години, и след 500 години.
