Преди няколко кратки дни тук, във Великобритания, отбелязахме Деня на примирието. Сигурна съм, че тези церемонии се случват също и в много други части на света, но някак Великобритания изглежда точното място за почитане на служба, жертви и как „малката страна, която може“ да събере своите приятели в могъща коалиция, за да победи чудовищна тирания, не само в Първата световна война, но отново във Втората световна война.
Отбелязването на Възпоменателната неделя е ежегодна процедура на смирение, почит, благодарност и най-вече гарантиране, че толкова много жертви никога няма да бъдат забравени.
Да си свидетел как кралицата и членовете на кралското семейство, министър-председателят, и всичките му живи предшественици, лидерите на всички политически партии, лидерите на повече от една дузина религии, въоръжените сили и десетките народи от Британската общност, всички идващи заедно в една студена, слънчева неделна сутринта, за да положат кървавочервени макови венци в подножието на Кенотафа в Уайтхол, е ярко напомняне за нашите племенни времена на споделена човечност, колективна общност, с общи ценности и цели. Това ярко рисува картината на това как нашите демокрации са оцелели.
Винаги съм емоционална, но за мен причината това да е толкова важно, е защото това е така и за мъжете и жените в моята професия, журналисти, които никога не са напускали първите линии на битката за истината.
Нашите паднали не са възпоменавани при тези служби, но без истината, която търсим, няма демокрация, а само диктатура. Без истината, която носим, няма законна власт, а само анархия и разрушение. Без истината има само лъжи, които ни водят в опасна мъгла на объркване – без да знаеш по кой път да тръгнеш или към кого да се обърнеш. Деспотичният кошмар днес е особено остър.
Всяка година много от нас са ранявани и убивани в тази велика битка. Само преди няколко месеца в Малта един безстрашен репортер на име Дафне Каруана Гализия беше взривена при атака, обикновено запазена само за военна зона – импровизирано взривно устройство. Представете си го за момент.
Беше една нормална, разследваща корупцията журналистка, насочена както към правителството, така и към опозицията. Последното й съобщение включваше безсмъртните думи: „Има глупаци навсякъде, където гледате сега. Ситуацията е отчайваща.“
Половин час по-късно тя беше разкъсана на парченца от кола бомба. Извън дома й. В Европа. Помислете за това: в Европа.
Не трябва да е, но изглежда е много по-неприемливо от ареста и убийството на нашите колеги и атаките срещу свободата на словото сред обичайните заподозрени: всичко това се развива в Турция, Русия, Мексико, Филипините, Иран, Саудитска Арабия , Индия, Мианмар и списъкът продължава.
Когато журналистите не бъдат убивани хладнокръвно, те залитат под тежестта на цензурата и фалшиви правни действия.
А това нападение срещу истината и фактите сега е пропътувало до земята на Първата поправка, конституционно свободната преса, четвъртата власт.
През годината, откакто Доналд Тръмп бе избран за президент на Съединените американски щати, той и неговите кохорти използваха „фалшиви новини“ като политическо оръжие, с което да ни подкарат да се подчиним.
Няма да се предадем, нито да се покланяме, но главите ни са окървавени.
Има два вида фалшиви новини: Първо, типът, който също е известен като „лъжи“; второ, типът, който е системата за „Не ми харесва това, което казваш за мен“.
Нито единият, нито другият е законен. И двата са станали вградени в нашия разговор. Речникът Колинс определи „фалшиви новини“ като дума на годината по-рано този месец. Най-ужасяващото развитие е, че това работи с мнозинствата в някои държави, които просто отказват да вярват на фактите.
Всяка седмица изглежда, че се събуждаме с още по-лоши новини за използването на оръжия на социалните медии, с Фейсбук допускащ свързана с Кремъл ферма за тролове, да се насочи към 150 милиона потребители, на които се опитва да повлияе по време на изборите през 2016 г.
CNN току-що разкри, че руските тролове са нахлули в пространството в деня на референдума за ЕС, 23 юни 2016 г., прокарвайки настроенията за Брекзит, докато хората подават гласовете си.
Според един доклад, едно от най-опасните места за репортер в Америка днес е на митинг на Тръмп. Предполагам, че това не е изненадващо: В края на краищата той ни определи всички нас медиите като „врагове на американския народ“.
По това време на годината би било добре да си спомним, че всъщност сме най-добрите приятели на хората. Не забравяйте, че навсякъде по света само истината, за която се борим, гарантира свободата.
И необяснимите лъжи водят само до поробване.
Ние, журналистите, ще продължим да водим тази битка.
Свободната преса не трябва да бъде демонизирана.
____________________
Кристиан Аманпур, CNN
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
