ВМРО-ДПМНЕ е македонският вариант на СДС. Партията беше основана през 90-а с идеята да постигне независимостта на Македония от Сърбия и да преодолее пораженията от комунистическото наследство. От 90-а досега е печелила 6 пъти парламентарните избори и не е била управляваща едва 8 от последните 27 години.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
През 2002 ВМРО записа една от малкото си изборни загуби и лидерът-основател Любчо Георгиевски подаде оставка. Замести го Никола Груевски, който от 2006 досега работи министър-председател. При Любчо партията беше европейска и демократична, при Груевски заприлича повече на ГЕРБ – здрав чиновнически гръб и многоброен електорат на хранилка.
Любчо се вбеси и пробва да я разцепи, но не му достигна характер. Той е мека и чувствителна душа, стихове пише. Как си представяте Иван Костов да пише стиховце?
Както и Георгиевски, през 2001 Костов загуби изборите и подаде оставка. Както и Георгиевски той се надяваше да запази контрола върху СДС и посочи Катя Михайлова за наследник. Но седесарите по си харесаха другата Михайлова – Надежда.
Костов не можа да понесе да му е лидер човек, когото интелектуално презира, и разцепи партията. Направи го прагматично и хладнокръвно – от 51 души парламентарна група повече от половината го последваха. Това беше обезкървяване, съвсем съзнателен опит за убийство.
Любчо смяташе, че като развее чистото и свято знаме, партията ще го последва по естествен път. Костов възприе друга стратегия. Той сметна, че ако оргиналният СДС умре, избирателите няма къде да идат. По същество тази концепция е комунистическа. Избирателите са твои, просто трябва да оглавиш партията.
При БКП това работи. При СДС – не.
Другата част от Костовата концепция също е първобитна – когато конкурентът за някое благо умре, за тебе ще остане повече.
Поради тази причина, отделяйки се от СДС през 2003, Костов кле СДС както комунисти не са го клели и през 2005 влезе в парламента със 17 депутати. СДС обаче имаше 20 и „войната за испанското наследство“ продължи и през 2007 на изборите за Европейски парламент.
Залогът беше огромен и за двете крила – което от двете минеше бариерата и излъчеше поне един евродепутат, печелеше и ставаше легитимно за сините избиратели.
Не мина нито едното. Заедно щяха да имат два мандата в европарламента. Поотделно – нито един.
Същата история се повтори и на тазгодишните избори. Всяко от СДС-парчетата смяташе да възкръсне за сметка на другите.
Заедно трите парчета биха имали поне 20 депутати. Ама политиката не е аритметика. Ефектът от общото явяване вероятно щеше да увеличи бройката.
Но всяко от парчетата се надяваше – знам го от първа ръка – другите да умрат и джапотът да остане за него. Даже не толкова, че ще извлекат непосредствена полза и ще влязат във властта. Колкото за бъдещето. Ще вземат цялото дясно – или както там му викат сега – градското дясно.
Това от много ум и от стратегическо мислене.
А българите просто им биха шута. Щото може и да са прости толкова, колкото ги мислят лидерите на градската десница. Ама не са чак толкова прости.
А иначе „синята идея“ не е умряла. Идеите не умират.
Само търговците на идеи оттичат в канала. Което все пак е добра новина.
