Иван Велков е роден през 1970, в София, семеен, има четири деца. Икономист, учил и работил дълги години в Далечният изток и региона на Югоизточна Европа, управлявал международни проекти и мултинационални компании.
Той е университетски преподавател, търговски медиатор и член на управителните органи на професионални и браншови български и международни организации. Владее английски, руски и китайски. Председател на „Интерактивна България”.
След местите избори през 2015, Иван Велков е избран за общински съветник като водач на листата на Зелените в София. Понастоящем е заместник председател на Столичният общински съвет.
Г-н Велков, София като че ли се развива добре откъм сграден фонд, но има ли достатъчно инфраструктура за гражданите – тротоари, градинки паркове? Виждаме големи проекти, но като че ли в ежедневието си гражданите се затрудняват да се придвижват – какво се прави в тази посока?
Така е за съжаление. Градът се развива неравномерно и небалансирано. Той расте във всяко едно отношение – градът става все по-пълен с хора, с автомобили, дори с възможности за още повече ръст и в икономически, и в социален и демографски план.
Публичната инфраструктура, която ни е основен проблем, като че ли не успява да насмогне на тези темпове и това не е нещо, което се случва в последните години. Проблемът в тази сфера е сериозен, той е фундаментален и даже бих казал концептуален.
Градските управи, които влагат много повече в развитието на инфраструктурата си, са успели в други сравними на София европейски столици да поставят общината в ролята на двигател на процесите, а не на вагон, който се движи след събитията.
Какво имам предвид? За да се получи възможност да се строи някаква нова сграда в някоя от другите столици или в нормалните европейски градове, всички необходими комунални, битови, инфраструктурни, транспортни дейности трябва да са задължително налични. В някои случаи самата община ги изгражда за своя сметка предварително, като това след това се отразява върху себестойността на земята, върху която след това ще се строи и в таксите и разходите за разрешенията за строеж.
Ние тук, може би по инерция от началото на прехода, сме решили, че за нас най-важното е да е евтино и от това евтино започваме да страдаме всички. Когато е евтино и няма средства, за да се инвестира предварително, ние непрекъснато се блъскаме в недовършени проблеми и това го вижда всеки, където и да излезе в града.
Дори да е в центъра, ще види криви тротоари и не съвсем подредени плочки, които станаха още по-известни в последните месеци. В по-крайните квартали буквално има липса на каквито и да било удобни улици, широки тротоари, а да не говорим и за някои съвсем онеправдани квартали, в които дори елементарни удобства като градски транспорт, канализация и водопровод изглеждат като някаква обещавана близка перспектива, която все още не се случва.
Мисли ли се как това да се промени, има ли инициативи за това?
Не е като да няма идеи, не е като да няма решения, не е като да няма добри примери и практики. Ние с колегите ми в консултантския сектор смятаме, че, ако се инвестира малко по-смело от името на града, това може да се превърне в добър пример и за другите общини и това да послужи като мост за евентуална промяна в законодателството и нормативната уредба.
Точно това не е изземване на функции от частния сектор, а по-скоро предоставяне на задължителни услуги и възможности, които публичната власт би трябвало да може да осигури. Като че ли залитайки в идеята, че частният сектор и свободният пазар ще решат от само себе си въпросите, като че ли тези теми, които са свързани с дългосрочни инвестиции и нисък процент на печалба, тези, които изискват много по-мащабни усилия, ги оставихме или на частния сектор, или на европейските фондове. А по средата има една огромна територия, която си е наш проблем и ние трябва да си го решаваме – като общество, община и общински съвет.
Обществото обърна голямо внимание на ремонта на ул. „Граф Игнатиев”, който се оказа не особено качествен, както всички знаем. Поправимо ли е това, което се случи там и очаквате ли да има щастлив изход от ситуацията?
За съжаление част от „тъгата”, която този злощастен казус породи у всички ни, няма как да бъде излекувана бързо и лесно.
Това е знакова улица в абсолютния център на града, имаше достатъчно ресурси. На пръв поглед това би трябвало да бъде един достатъчно изпълним и доста проследим проект. Там като че ли всички участници в проекта си свършиха през пръсти работата.
Оставката на зам.-кмета Крусев аз и моите колеги от нашата политическа група поискахме още в началото на скандала. За нас това беше повече от символично и симптоматично явление. Не може да кажеш, че ще изхарчим над 200 млн., за да подобрим градския център, и да се върши работата през пръсти.
Това трябваше да е лицето на града, това трябваше да се превърне в един позитивен разказ за това как всъщност може да се използват кохезионни фондове и програми, за да се подобрява градската среда. Вместо това видяхме нещо половинчато, направено през пръсти и съвсем заслужено ремонтът отнесе толкова много критики.
Друг е моментът, че преди години подобно нещо би се случило и при все още скромния дефицит от медийно внимание и внимание от социалните мрежи, може би този проблем щеше да е поредният компромис, който всеки един от нас, бидейки гражданин и жител на който и да било град на България, би казал „ами да, като е публично, като е обществено няма да е като на частния обект, при който всяка плочка ще е по конец и ако нещо не е направено както трябва, ще се връща по три пъти”.
Сега въпреки уверенията, че ще се ремонтира докрай и няма да бъде приет обектът, да се влагат толкова много време, ресурси и усилия да се преправя нещо 4-5 пъти изглежда много неграмотно и непрофесионално.
Друг проблем, който има столицата ни са бездомните кучета. В останалите европейски градове не можем да видим скитащи животни и не се чуват новини за нахапани хора. Прави ли общината достатъчно по въпроса според Вас?
Очевидно е, че след като задавате въпроса, той все още не е решен. Общината прави немалко. Тук не съм в ролята на неин адвокат – аз като общински съветник имам съвсем друга роля, по-скоро да „надзиравам” процесите и да се опитвам да съм полезен или пък да упражнявам някакъв контрол като представител на хората, които са ме избрали.
Ако обаче аз имах много повече възможности и власт като човек, който би организирал част от бюджета, може би щях да се опитам да въвлека много по-сериозно тези НПО, които от години работят по темата с безкрайно полезния им опит и възможност за координация с техни европейски и международни организации и партньори точно за подобни добри примери и решения. Просто липсва достатъчно ресурс и смелост да се работи в тази посока.
Ако трябва да сме обективни обаче, преди години проблемът беше много по-голям. Трябва да се отчете, че и отношението на хората към този въпрос е доста полярно. Има немалко граждани на София, които живо се интересуват от този въпрос и се опитват да са полезни. Грижата за животните едно хуманно и добродетелно дело.
От друга страна има и немалко хора, които не се стараят да спазват някакви общоприети и валидни правила за живеене в големия град. София не е само градът. София като община има 4 града и повече от 30 села, в които контролът не е на нужното ниво. Възможността с лекота да влизат в улиците на града животни, които не са родени на тези улици, а са дошли някъде отвън, като че ли не е докрай изчерпана.
Тези няколко организации, които имат ангажимент от общината като „Екоравновесие”, приютите, програмите за кастриране, нещата, които би трябвало да са част от поети ангажименти по международни и други програми, те се спазват, но се спазват на санитарния минимум. Според мен може да се работи много по-сериозно.
Част от проблемите, които имаме е, че част от нашето законодателство в тази посока – нещо, което е приоритет и на изпълнителната, и на законодателната власт, би могло да бъде оптимизирано и да позволи много повече възможности децентрализирано да се насочат към хората, които биха могли да ги изпълняват. Това не са само общините, това са и публично-частни партньорства във всяка една сфера.
Общината се опитва да работи по този въпрос, но не постига големи резултати. Темата с животните е част от въпросите, които и софийският зоопарк трябва да решава. Там нуждите и съвременните условия, които би трябвало да се предоставят за животните, също заслужават много повече внимание.
Като че ли вечното оправдания „нямаме достатъчно пари, нямаме достатъчно ресурс” на фона на огромния бюджет, който предстои да бъде гласуван след месец в общината, за много хора изглежда все едно тя нищо не може да направи.
Има резултати в сравнение с минали години, но дефицитът от това, което може да се направи в сравнение с най-добрите примери и практики от Европа все още е наличен и е все по-дразнещ.
Все повече притеснения предизвиква и решението за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци на фона с проблема със замърсяването на въздуха. Какви ще бъдат икономическите и екологичните последици от изграждането на тази инсталация?
Аз и моите колеги от опозицията бяхме категорично против продължаването на изграждането на една такава инсталация за оползотворяване на отпадъци. Всъщност в начина, по който се предлага ще представлява една огромна скара, на която ще се горят до 180 хил. тона годишно отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани в Завода за сортиране и третиране, който е извън града.
Ние предложихме няколко варианта и ги предлагаме откакто сме общински съветници. Единият от тях е да се помисли за алтернативи.
Йерархично най-високо поставената пред ЕК задача е да се търсят варианти за разделно събиране и рециклиране на ниво домакинства. От там количеството отпадък, който трябва да бъде обработван, да се сведе до някакъв абсолютен минимум, така че да не се хаби излишно ресурс и енергия и разходи да се транспортират бали и камиони с боклуци из целия град, да се сортират на едно място, да се карат на друго и да се изгарят.
Най-примитивният способ за справяне с отпадъците е да се заровят в земята, което сме правили преди време. Сега сме малко по-напред в тази концепция. Но да ги изгаряме просто защото така видите ли ще помогнем на топлофикация, ще намалим разходите за природен газ и ще подпомогнем около 30 хил. домакинства, както е по проект с производството на топлоенергия, според мен и голяма част от колегите ми, а и според много експерти не е най-умното решение, което един град с претенции да е модерен, европейски и да кандидатства за престижни европейски класации, не е достатъчно.
Трябва да направим нещо добро, иновативно и да се оттласнем от дъното на всички класации по мръсен въздух и по иновативно зелено мислене. Да избираш не най-доброто, не най-новото, а някакво решение, което вече се прилага от 40-50 години в други държави, не е най-добрата рецепта за София. Така ние винаги ще бъдем изоставащи, винаги ще трябва да догонваме някого, което трябва да спре да ни е цел и програма.
Едно от нашите предложения беше искане за референдум, на който всички граждани на София да решат дали те искат да бъдат част от този процес, в който около 300 млн. лева да бъдат вложени точно в изгарянето на отпадъци и то точно в ТЕЦ – София, който е буквално зад Централна гара.
Това е една от зоните, които поне по плана за развитието на града би трябвало да се превърне в едно бъдещо административно сити със сгради за бизнес и администрация. Дали това е най-умното решение? Това че преди 10 години се е взело подобно решение, че това е трета фаза от процес, който вече е финансиран с европейски средства, не би трябвало да е проблем и той може да бъде предоговорен.
Исканията на част от колегите бяха като минимум поне да се помисли дали тази инсталация да не бъде изградена извън града, там, където в момента се сортира боклукът. Това е близо до гара Яна и съвсем логично е там да има в пъти по-малко вредни, недай си боже при инцидент или при авария, щети за въздуха.
Ако в обратния вариант инсталацията се изгради в района на ТЕЦ-София, буквално на метри от тази инсталация ще живеят хора. Вятърът, който духа от време на време в града, ще го носи точно към кварталите „Надежда” и „Свобода”, в които живеят все повече хора заради наличието на метрото.
Неравномерното развитие на града с решаването на парче на част от проблема решава само този детайл: ще можем да оползотворим част от боклука на. Но дали няма да създадем друг проблем на нови хора и райони? Това като че ли остава на заден план.
Ако целта е просто да подобрим финансовото състояние на Топлофикация, която наистина е с огромни дефицити и като управление, и като дългове, изглежда че решението да превозваме боклука и да го горим там, има финансов смисъл. Това е основата на аргументацията „за” проекта.
Нашият аргумент против е, че дори да има финансови ползи, екологичните, здравословните и концептуалните ползи, които можем да имаме, ако направим нещо далеч по-интелигентно и различно, ще са в пъти повече и дългосрочният ефект ще е много по-голям.
Това че имаме гарантирано финансиране от ЕК като грант от над 90 млн. и заем от ЕЦБ за 67 млн., ще е съвсем маловажна тема, защото има варианти да бъде финансирано неща различно като третиране на отпадъците пак по европейски проекти и програми или още по-смели схеми. Това въобще не беше обсъдено, което за мен е обидно.
