„Ню Йорк Таймс”: Диктаторът Мадуро

Анализ, на елитното американско издание „Ню Йорк Таймс“, на ситуацията във Венецуела, която от ден на ден се влошава все повече.

След спорния вот в неделя, който постави Венецуела на пътя на истинската диктатура, Съединените щати наложиха санкции, насочени лично срещу прокомунистическия президент Николас Мадуро. И така той се нареди до лидери като сирийския президент Башар Асад, севернокорейския ръководител Ким Чен-Ун и този на Зимбабве Роберт Мугабе. Алчността на всички тях доведе до разруха в страните им.

Вече е ясно, че мястото на Мадуро е точно до тях.

Никоя нация не заслужава да страда с такъв лидер. И Венецуела – държавата с най-големите петролни залежи в света – имаше шансът да бъде една от водещите демокрации в Южна Америка.

Прекалената зависимост от петрола обаче доведе до политически и икономически сътресения, които се превърнаха в катастрофа щом Мадуро пое властта, подражавайки на предшественика си Уго Чавес. Безцелното и непрекъснато харчене на публични средства срина цените на петрола, а лошото държавно управление доведе до ситуацията днес.

Днес Венецуела е в задънена ситуация. Инфлацията за 2017г. ще достигне 720%. Около 80% от населението живее в бедност, страда от недохранване и болести, а корумпираните полици и техните военни съюзници забогатяват все повече.

Мадуро се опитва да укроти уличните протести, използвайки оръжия и да разруши властта на Народното събрание, в което опонентите му имат мнозинство.

Повече от 120 души са загинали при продължаващите над 4 месеца протести. Най-смъртоносният ден беше неделя, когато Мадуро свика избори, с които да си осигури пълната власт да избере Учредително събрание, което пък да напише нова Конституция и по този начин да си осигури абсолютен държавен контрол.

Опозицията бойкотира изборите, позволявайки на Мадуро да претендира за победа, въпреки ниската избирателна активност.

Във вторник сутрин двама от опозиционните лидери пък бяха арестувани.

Опитите на Мадуро да наложи диктатура във Венецуела притеснява сериозно международните му опоненти. Ако те бойкотират венецуелския петрол или продуктите, свързани с него, това би довело страната до хуманитарна криза. От друга страна, ако Мадуро остане, опонентите му във Венецуела може да се радикализират, а оттам да произтече безконтролно насилие и дори гражданска война.

Усилията на Организация на американските държави да се намесят във Венецуела бяха осуетени от идеологическите съюзници на страната и от някои карибски държави, които получават от Каракас евтин петрол.

Всички санкции, наложени от САЩ дадоха основание на Мадуро да нарече американския президент Доналд Тръмп „император”, който се опитва да смаже Венецуела.

Индивидуалните санкции срещу Мадуро, при които всичките му американски активи са замразени, а на американците е забранено да правят бизнес с него, са подобни на санкциите срещу други венецуелски държавни служители. САЩ заплашва, че ще има още.

Натискът единственото от Съединените щати обаче не е достатъчен – европейските и латиноамериканските държави трябва да се присъединят към санкциите срещу Мадуро. Въпреки това трябва да продължат да настояват за преговори с опозицията, да се организират мирни и честни и избори, да се зачита демокрацията, да бъдат освободени политическите затворници и да бъде предоставен коридор за доставяне на спешна хуманитарна помощ.