Омбудсманът Мая Манолова и граждански организации внасят днес в деловодството на Народното събрание пакет от законодателни промени, които дават повече гаранции за защита правата на длъжниците.
Част от предлаганите промени са свързани с отпадане на възможността за бързо снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжници, без възможност за възражение и с намаляване на таксите на частните съдебни изпълнители. Целта е да бъдат ограничени правомощията им, както и на монополите, фирмите за бързи кредити и др.
Това ще бъде точно „мерителна черта“, която ще покаже волята и желанието на бъдещия парламент да работи за българския гражданин, а не в защита на лобистки интереси, счита адвокат Светла Миланова от движение „Покана за доброволно изпълнение“.
В ефира на Националното радио, Миланова даде пример с установени фрапиращи нарушения спрямо длъжници, като подчерта, че такива случаи трябва да се разглеждат като криминални практики:
Тези случаи са добра илюстрация за това какво се случва в България чрез заповедното производство, което се е превърнало в маша за всеки, който има престъпни намерения или престъпен ум, може да се възползва от този инструмент да осъществи своите намерения и те да бъдат абсолютно законни. Належащо е да има промени.
Въпросът за законността на заповедното производство и дали то не противоречи на Конституцията, е повдиган още през 2012-та от предишния омбудсман. Юристите, които се сблъскват със заповедното производство, виждат, че има невероятни злоупотреби и невероятни нарушения на правото на гражданите, счита Миланова.
Но, когато погледнем какво предписват законите у нас, всичко изглежда, че е наред. Това са лобистки интереси,категорична е адвокатката. По думите й – намесени са и банките и монополите.
Не просто нарушения, а това са престъпления в по-голямата част от случаите, и се вижда, че те са скрити зад една привидна законност, но в крайна сметка се вижда, че са престъпления. Ако към този момент наистина Народното събрание не обърне внимание на този изключително наболял проблем, се вижда, че просто нашето общество е разделено на политическа олигархия и обикновени граждани, а и изобщо липсва гражданско общество.
Става дума за злоупотреби с чл. 410 и чл. 417 от ГПК. Те позволяват на всеки без писмено доказателство или с елементарен за фалшификация документ (напр. запис на заповед), без съдебно решение да предявява материални претенции към дадено лице. Ако мишената не реалира бърозо, се оказва в дълга процедура на диказване, че не дължи нищо. Междувременно съдия-испълнител може да разпродеде част или дори цялото имущество на жертвата.
