Людмил Рангелов е роден на 21 февруари 1947 г. в с. Конска – Пернишка област. Завършил е юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е цели 17 години като следовател, а след това става адвокат.
Г-н Рангелов, нормално ли е след смяна на правителството, да се оказва, че трима от ръководителите на специалните служби са в неплатен отпуск за 3 месеца? Означава ли това, че службите могат да работят и без ръководители?
Не, не е нормално ръководителите да излизат в неплатен отпуск за целия мандат на служебното правителство. И то в период, когато предстоят избори. Изборите са натоварени с емоции и проблеми и винаги службите са носили отговорност за реда, прозрачността и честността на вота и са сигурността.
Не намирам за случайно, че са взели такова решение самостоятелно или по нечий указания. С каква точно идея трудно може да се каже. Едното е евентуално, за да не могат да бъдат уволнени, другият вариант е по-тежък и по-неприемлив – идеята е по този начин да пречат.
Службите не могат да работят без ръководители. Това може да става само за и оперативна ситуация. Председателите си имат друг ред на назначаване и друг ред на прекратяване на правомощията. Това може да се прави за кратък период от време. Когато си шеф на специална служба, цялото ти време е работно време и всяка опуска трябва да се планира много прецизно. Формално не е незаконно за използват тази отпуска след като им е разрешено и въпросът е бил уреден с предишния министър-председател. Те са на негово подчинение.
Обичайно ли е такъв тип отпуск да бъде разрешен едновременно и на тримата от вече споменатия от вас бивш премиер?
Това не е обичайно и редно. Защото, например, ако шефът на ДАНС или ДАТО е в неплатен отпуск, например, и възникне спешна ситуация, която изисква използване на СРС,няма кой да го направи. Например има стандартно слушане на неколцина в подготовка на терористичен акт и изведнъж излезе информация, че времето за извършване на този акт е съвсем близко. Тогава е необходим ангажиране на още средства, координация и т.н, която няма да има кой да осъществи. Те сами по себе си не са длъжни да се координират помежду си. Това го прави министър-председателят. Да предоставиш възможност за неплатен отпуск на всички. Думата „саботаж” не е неподходяща. ПО този начин се затруднява работата на ръководителите на държавата.
След този конкретен случай, какво е посланието към българското общество, какво трябва да мислят гражданите по повод работата на тези служби? Дали те са политически назначения или работят в услуга на гражданите и защитата на държавата?
Въпросът ви, особено в първата си част, защото отговорът от това поведение следва почти автоматично. Да, те са политически назначения, обслужват и политически интереси, само че на конкретни хора и на конкретна партия. Изобщо не обслужват интересите на обществото, за което всъщност получават заплата и изпълняват такива високи длъжности. А това са изключително високи длъжности. Нито една от тези служби не е за подценяване, но ДАНС концентрира в себе си огромен обем от важна информация – политическа, икономическа, криминална. И това им е работата – ред, сигурност, борба с престъпността, анализ на обстановката, а не според това кой ги е назначил и кой им дава поръчките. Трябва да се държат като независими държавни органи. Имат всичката възможност да го правят. Защото те имат и санкцията на президента, която допълнително ги защитава. Имат и мандат, защото те не са назначени, и в този пет годишен мандат предпоставките, които законът е предвидил за да бъдат правомощията им прекратени предсрочно, са много ясни и специално, ако не са по чисто възрастова причина или здравословна, изискват доста сериозни нарушения, за да могат да бъдат отстранени като ръководители.
Вътрешният министър каза, че не би могъл да работи с тези хора след това поведение. Как може да се излезе от тази ситуация, в която от началото доверието е разрушено?
Сътрудничеството между МВР, ДАНС, ДАР и ДАТО е абсолютно незаобиколим фактор, не може да има недоверие. Ако не се стигне до компромис – има два варианта, но и двата включват или министъра или шефовете.
Вариантите са два. Или министърът да каже, че не може да работи с тези хора и да си подаде оставката или, което е теоретично възможно, но няма данни да се случи. Другият вариант е правомощията да им бъдат прекратени предсрочно. Ако министърът на вътрешните работи и вицепремиер на страната остане категорично на тази позиция, няма смисъл да казвам кои ще са отстранените хора.
Какво ви е мнението по повод предложението за закриването на специализирания съд и прокуратура? Това предизвика и протести.
Моето мнение не е възникнало сега и не е конюнктурно. Още 2010 г., когато се обсъждаше в една по-напреднала фаза създаването на специализирания съд и специализираната прокуратура, аз смятах, че те са вредни за правосъдието, че не бива да бъдат създавани. И че много наподобяват извънредни съдилища, особено като съобразявах към този момент кое е лицето, което придвижва тази реализация и какви са задачите и интересите на това с лице. Това беше категорично Цветан Цветанов. Тогава и адвокатурата по време на „кръглата маса” за решаване на този въпрос, беше против. Годините потвърдиха тази позиция. Те се превърнаха не в място за правосъдие, а в място за решаване на отношение между големи стопански субекти и за изземване на бизнеси. Там сериозни присъди не се получиха. Смятам и че ще се постигне парламентарен консенсус, когато се създаде новия парламент, за закриване на тези съдилища. Още през 2013-та мнението на депутати беше, че при друга политическа конфигурация, те ще бъдат закрити. Един от първите законопроекти в 45-тия парламент беше именно заради това. Макара и да трябва да се прецизира, той беше достатъчно добър. Отбелязвам, се ако тези съдилища се закрият, никой от съдиите там няма да остане без работа – няма такава идея. Убеден съм, че и една немалка част от съдиите, ще почувстват и облекчение, защото наистина ще могат да раздават правосъдие по морал, а не под натиск. Но най-невярното е, че закриването им е намеса на законодателната власт в съдебната – те са създадени именно чрез нея.
