Вече около 10 дни говорим, че в цяла Европа се подкрепят работниците, които са ударени от кризата, като целта е да запазят своята заетост и да има по-рязък рестарт на икономиката в нормални времена.
Стана ясно, че и тук идеята е държавата да покрие 60% от заплатата на засегнатите, така че да не загубят работата си – пак биха легнали на НОИ в този случай, но вече без работа.
Този механизъм вече трябваше да е в сила, а не да се обсъжда безкрайно, сякаш всичко е наред. Проблемът обаче не е само в липсата на скорост. В черновата на постановлението има суперрестриктивни текстове за обхвата на механизма и (кратък) списък с допустими икономически дейности. Цялата промишленост я няма.
Ако не се съвземат съвсем скоро, тази седмица може да е рекордна по брой на съкращенията.
Две неща:
1) Трябва да се премахне схващането за директна (нормативна) връзка между акт на държавен орган (заповед) и удар върху конкретния бизнес – такава има за баровете, но няма за предприятието, което произвежда автомобилни компоненти и в момента има огромен спад.
2) Механизмът трябва да е отворен за всички сектори – доказваш удар и имаш достъп. Това за платените данъци и осигуровки също може да е много рестриктивно в някои случаи.
Заб: Авторът Петър Ганев е изследовател в Института за пазарна икономика по темите икономически цикъл, публични финанси, икономическа свобода, конкуренция, климатични промени и крайна бедност.
Текстът е публикуван във „Фейсбук“ преди обявените от премиера Бойко Борисов икономически мерки за справяне с кризата.
Заглавието е на „Дебати.бг“.
