Грехът ни е в това, че не само пяхме, а и повярвахме, че времето е наше. Искахме да е наше и сгрешихме. Времето е на всички. И това разделение в обществото ни пречи и съсипва вече десетилетия. Това заяви поетът Александър Петров в специално интервю за ДЕБАТИ БГ.
Той е човекът написал най-емблематичните песни на демокрацията
, които бяха изпяти от стотици хиляди на улицата. Сред тях са „Времето е наше“, „Последен валс“, „Развод ми дай“. Но освен това е автор на стиховете на десетки от най-хубавите български песни като „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“, “Оловният войник“, „Жулиета“, „Бъди какъвто си“, „В друго време, в друг свят“, “Последен валс“ и много други.
Разделението се подхранва от несправедливостта, с която се сблъскваме ежедневно: от двойните стандарти, от лицемерието, което често се превръща в норма на поведение, от половинчатите истини и явните лъжи, които цъфтят и връзват всеки сезон, споделя той
Петров прави равносметка и на началото на прехода. Според него много хора не са осъзнали драматургията на промяната, след което вече е било много късно.
Тогава помислихме, че има много по-важни неща от това да си купим цветен телевизор или кола на старо без да чакаме с години. Не сме заблуждавали младите, но не им предложихме ценностна система, разрушавайки старата.
По думите му в България има достойни хора. Има доблестни българи и сред политиците, но за съжаление партийните интереси доминират, а когато политиците трябва да избират между честта, достойнството и интереса, честта и достойнството не винаги печелят. Затова и на този етап не би посъветвал дъщеря си са се завърне от САЩ, въпреки че
като българския розов домат няма да намери никъде по света
Какво е най-важното за един творец, за да спечели сърцата на хората; каква цена е плащал, когато не е следвал мечтите си, с кои политици все още поддържа връзка и какво всъщност е „най-голямото богатство“ – четете ТУК.
