Америка се завърна

На конференцията по сигурността в Мюнхен Джо Байдън провъзгласи съживяването на трансатлантическия съюз с дневен ред, който поставя демократичната устойчивост на първо място. Но САЩ все още имат какво да докажат на една Европа, която в момента е доста предпазлива.

„Америка се завърна.“

Джо Байдън не можа да устои на изкушението да повтори своята мантра, определяща външната политика на САЩ, по време на дебюта си на (виртуалната) международна сцена на Мюнхенската конференция по сигурността. И все пак той надхвърли собствените си обещания, които даде по време на своята инаугурация – да поправи разрушените съюзи и да възвърне лидерството. Посочвайки, че САЩ не гледат назад, а напред, той очерта визия за международен ангажимент, която поставя демократичната устойчивост в основата на западната сигурност. По този начин той постави основите за нови начини на трансатлантическо сътрудничество.

Байдън е наясно, че и от двете страни на Атлантическия океан гражданите не копнеят за възстановяване на „западния ред“, в който САЩ ръководеха, както материално, така и морално, а Европа ги следваше.

Вътрешнополитическите разделения на Америка, съпротивата на нейните граждани срещу ролята на „световния полицай“, очертават невъзможността за връщането към тази роля. С предизборното си обещание за „външна политика за средната класа“ Байдън заяви, че подходът му към външната политика ще издигне над старите разделителни линии между международната, вътрешната и икономическата сфера и тази на сигурността.

Европа е предпазлива и изтощена

Въпреки че в речта си на Мюнхенската конференция Байдън направи само учтива и лаконична препратка към бюджетните вноски на НАТО, стана ясно, че той очаква неговите международни партньори да използват и подкрепят американските ресурси, споделяйки тежестта не само за разходите за отбрана, но и за здравето, климата, търговията – и най-вече в отношенията с Китай.

Европейците обаче са изтощени и предпазливи, добре съзнавайки, че в дълбоко поляризираните Американски щати днешният рестарт може внезапно да спре след четири години. В неотдавнашна реч в Държавния департамент Байдън увери света, че след нападението на Капитолия на 6 януари САЩ са станали „по-подготвени да обединят света в една борба за защита на демокрацията – защото ние сами сме се борили за нея“.

Дали германският канцлер Ангела Меркел и нейният френски колега Еманюел Макрон ще хванат ръката, която Байдън протяга, зависи от това доколко френският президент вижда стремежа си за стратегическа автономия като съвместим с идеята за трансатлантически мултилатералилзъм. А също и от това дали партньорите сериозно искат да засилят сътрудничеството си не само със САЩ, но на първо място и помежду си.

Фактът, че Франция и Германия в момента спорят за това какъв е делът на съответните им отрасли в разработването на нов боен самолет, едва ли повишава увереността, че Общата европейска политика за сигурност и отбрана или ОПСО е нещо повече от акроним.

Освен това лидерите на ЕС често не искат да бъдат въвличани в биполярни конфликти от типа „или си с нас или против нас“ с Китай и Русия. В своята реч по време на Конференцията Байдън се опита да успокои европейците по този въпрос, като потвърди, че при дългосрочната стратегическа конкуренция с Китай не става въпрос само за Запада срещу Изтока: Не можем и не трябва да се връщаме към разделението от времето на Студената война, конкуренцията не трябва да пречи на сътрудничеството ни по въпроси, които засягат всички нас. “

Възстановяване на трансатлантическите връзки

Има области, които са благоприятни за американско-европейски взаимодействие. Те включват съгласувани действия в областта на климата и здравето, както и сътрудничество в областта на търговията – реформиране на СТО и увеличаване на трансатлантическия принос към стандартите за цифровите технологии. От нарастващо значение в трансатлантическия дневен ред е дигиталната политика като цяло – регулирането, данъчното облагане и конкуренцията като средство за смекчаване на заплахите за сигурността, произтичащи от концентрацията на онлайн власт, както и дезинформацията и други „хибридни“ мерки, които подкопават демокрацията. Всички ще извървят дълъг път към справянето с рисковете, породени от изгряващия Китай и реваншистка Русия, без нито САЩ, нито Европа да бъдат обявени за регионален съперник.

И четирите области бяха посочени от трансатлантическото трио на виртуалната сцена на Мюнхенската конференция. Те бяха обединени във виждането, че това, което организаторите на конференцията наричат ​​„полипандемичен“ свят, създава вирусни обществени заплахи, изискващи това, което канцлерът Меркел нарича „концепция за мрежова сигурност, взаимосвързана сигурност“.

След упадъка, предизвикан от Тръмпизма, тези действия изглеждат като началото поне на обновление на трансатлантическите връзки.

Коментарът е преведен от Дойче Веле.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!