отношения

Срещата между висши служители на администрацията на американския президент Джо Байдън и техните китайски колеги бележи първата възможност да се оцени динамиката на отношенията между двете най-важни световни сили.

Държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан ще се срещнат с висшия дипломат на Китай Ян Джиечи и външния министър Ван Йи в Аляска този четвъртък.

В екипа на Байдън няма илюзии

Преди срещата Блинкен отбеляза, че това „не е стратегически диалог“ и “ засега няма намерения да поемат конкретни последващи ангажименти“.

„Тези ангажименти, ако въобще последват, ще трябва да се основават на това, че виждаме осезаем напредък и осезаеми резултати по въпросите, които ни вълнуват в отношенията ни с Китай.“ каза той.

Отношенията между САЩ и Китай са най-лошите от много години и има изгледи, че ще продължат да се влошават. Още преди назначаването си, Джейк Съливан беше съавтор на статия в списание Foreign Affairs със съветника на Байдън по азиатските въпроси – Кърт Кембъл, в която заедно твърдят, че „ерата на ангажиментите с Китай наближава“.

Вече стана обичайно отношенията между САЩ и Китай да се описват като нова „Студена война“.  Препратка към съперничеството между САЩ и Съветския съюз, което хвърли сянка върху втората половина на 20-ти век.

Ако под „Студена война“ се разбира голяма титанична борба, включваща всички аспекти на националната власт, водена между две несъвместими политически системи, тогава очевидно съперничеството между САЩ и Китай има отзвук от конфронтацията между САЩ и Съветския съюз.

Предизвикайте Китай, когато е необходимо и си сътрудничете, когато е възможно, е мантрата в Белия дом на Байдън

Както се отбелязва в междинната външнополитическа стратегия на администрацията на Байдън, публикувана по-рано този месец, един по-категоричен „Китай“ е единственият конкурент, който е потенциално способен да комбинира своята икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ, за да попречи на безпроблемното преминаване към стабилна и отворена международна система „.

От своя страна Китай заема подобна позиция, като сигнализира за желанието си за конструктивни отношения. Но същевременно продължава да отстоява собствените си позиции – антидемократичният натиск в Хонг Конг и безсрамното отношение към мюсюлманското уйгурско малцинство (описано от  Блинкен като „геноцид“).

Пекин рядко пропуска възможност да посочи злините на американската система. Той се възползва от катастрофалното боравене с пандемията Covid-19 по време на управлението на бившия президент Доналд Тръмп и щурмуването на Капитолия на САЩ, за да посочи собствения си социален и икономически модел за по-добър.

В повърхностен план може би етикетът „Студена война“ изглежда подходящ, но колко полезен е всъщност?

В първоначалната Студена война Съветският съюз и неговите съюзници бяха до голяма степен изолирани от световната икономика и подложени на строг контрол на износа. За разлика от него, Китай е дълбоко интегриран в световната икономика, както и в тази на Съединените щати.

Докато първоначалната Студена война имаше важно технологично измерение – преди всичко в оръжията и космическата надпревара, новото съперничество между САЩ и Китай включва основните технологии, които движат и ще управляват нашите общества в бъдеще, като изкуствен интелект и 5G.

Глобалният контекст също е различен. По време на Студената война светът беше разделен на два статични лагера, плюс значителен необвързан блок (на който Западът гледаше като фаворизиращ Съветския съюз). Днес имаме по същество многополюсен свят, но такъв, в който институциите на либералния световен ред са под заплаха, като никога досега. Това дава на Китай възможност да наложи собствения си мироглед.

Но моделът на Студената война е дълбоко опасен във фундаментално отношение.

Студената война беше политическа борба с нулева сума, при която всяка страна отричаше легитимността на другата. Докато САЩ и Съветският съюз рядко се сблъскваха пряко, огромен брой животи бяха загубени в прокси конфликти по целия свят. В крайна сметка едната страна всъщност беше победена – съветската система беше пометена.

Китай обаче не е Съветският съюз. Той е значително по-мощен. В своя пик съветският БВП беше около 40% от този на САЩ. Китай ще има същия БВП като САЩ още през това десетилетие. Китай е по-мощен конкурент от всички, с които са се сблъсквали САЩ от 19-ти век насам. И отношенията между двете държави ще трябва да се направляват много внимателно през следващите десетилетия.

Това ще  бъде основното съперничество на нашето време.

Китай вече е конкурент на САЩ в много области. И макар все още да не е световна суперсила, тя до голяма степен е военен съперник на САЩ в областите, които имат най-голямо значение за сигурността на Китай.

„Китайският проблем” на президента Байдън е сложен. Неговите външнополитически цели предизвикват противоречиви подходи към Пекин. Как може да притисне Китай за въвеждане на по-справедливи търговски практики, за демокрация или за правата на човека, като същевременно се надява да си сътрудничат за справяне с изменението на климата и осигуряване на стабилност в азиатско-тихоокеанския регион? Всичко ще бъде свързано с управлението на стратегическата конкуренция.

Мързеливото клише за изгряващ Китай и западащ САЩ – както всички клишета – има елемент на истина. Но не разказва цялата история.

Може ли САЩ да се възстановят от  хаоса по време на администрацията на Тръмп и да съживят собствената си демокрация? Може ли да убедят съюзниците си, че САЩ се завръщат завинаги като надежден играч на световната сцена? И могат ли бързо да разширят собствената си образователна и технологична база?

От друга страна, може ли Китай да се справи със забавящия се икономически растеж и застаряващото население? И ще може ли комунистическата партия да запази лоялността и подкрепата на китайското общество в дългосрочен план?

Китай има много силни страни, но и много уязвими места. САЩ имат големи слабости, но също така забележителна динамика и способност да се съвземат отново и отново след всяка криза. Но както пандемията Covid-19 демонстрира категорично, случващото се в Китай, не остава в Китай. Това е световен играч, който има и ще има значение за целия ни живот.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!