Европейските лидери отчаяно искат да спрат корупционната криза в парламента, която разрушава демокрацията. Късно ли е вече?
Една типична зимна петъчна вечер в обширната централа на Европейския съюз в Брюксел. Хилядите дипломати, официални лица и политици, които населяват белгийската столица през седмицата, отдавна са се прибрали по домовете си. Но в стъклените офиси на Европейския парламент на площад „Люксембург“ се оформя драма, която ще разтърси самите основи на демокрацията в блока.
С падането на здрача на 9 декември белгийската полиция и служителите по сигурността на парламента се придвижват крадешком по празните коридори на сградата, запечатвайки стаи и офиси. В същото време детективите се готвят да започнат серия от обиски на домове и апартаменти в столицата.
В следващите часове са арестувани шестима заподозрени, включително Ева Каили, бляскава 44-годишна гръцка евродепутатка, която като вицепрезидент на ЕП бе един от най-високопоставените политици в Европейския парламент.
Задържани са и нейният партньор и бившия му шеф. Обиските са най-малко 20 – в Белгия, Италия и Гърция. Конфискувани са 1,5 милиона евро в брой, иззети са компютри и мобилни телефони като доказателства. Полицията откри 150 000 евро в банкноти в апартамента, който Каили споделя с партньора си, а баща й беше хванат да носи куфар, пълен с пари, докато напускал хотел Софител в центъра на града.
Каили и нейният партньор са в белгийския арест, докато текат разследванията. Те са сред четиримата заподозрени, задържани по предварителни обвинения в корупция и пране на пари. Подозрението, според официалните документи, е, че те са приемали плащания в замяна на лобиране в парламента за Катар и може би също и за Мароко.
Въпреки че подробностите за предполагаемите престъпления са все още недостатъчни, случаят шокира Европейския съюз до основи. Това е най-големият корупционен скандал, засягащ ЕС от почти четвърт век – и може би най-сериозният. Малкото, което се знае досега, постави под въпрос целостта на демократичния процес, който е в основата на цялата политическа машина на блока.
„Европейската демокрация е атакувана“, каза Роберта Мецола, президент на Европейския парламент, когато се обърна към колегите си по време на кризисна сесия.
А кризата вече е извън контрола на ЕС.
Този, който държи в ръцете си репутацията на демокрацията в Европейския съюз, може би е колоритната фигура на Мишел Клез, съдия-следователят, който води делото. Изоставен като бебе пред пекарна, Клез е един от най-успешните прокурори на своето поколение.
Наречен „шерифът“ заради това, че никога не се отказва, той постигна значителни резултати в случаи на сложни финансови престъпления, сред които пране на пари в белгийски футболни клубове, трафик на наркотици и укриване на данъци от банкери. Той е известен и с това, че в свободното си време пише криминални трилъри.
„Тиктакаща бомба“
Когато скандалът избухна, възникна усещането, че това е криза, която е чакала да се случи. Анализатори предупреждават за небрежните правила в институцията и слабото им прилагане от години.
Европейският парламент отдавна е магнит за лобисти и гостуващи високопоставени лица, желаещи гласовете им да бъдат чути. Въпреки че парламентът е може би най-малко влиятелният от институциите на ЕС, неговата власт нарасна, откакто му бяха дадени нови правомощия през 2009 г. Седемстотин и петте евродепутата сега имат правомощията да оформят законодателството – обикновено в последните му етапи.
По принцип Парламентът предлага високопоставен форум за обществен дебат. Неговата зала е мястото, където законодателите от 27-те държави от блока изнасят речи в името на каузи, близки до сърцето им, които не би трябвало да могат да се купят с пари.
В седмицата, последвала скандала, се появиха допълнителни подробности относно предполагаемата кампания за влияние от страна на Катар. Страната до момента отрича да е замесена в скандала.
Каили посети Катар в началото на ноември, където се срещна с министъра на труда на страната и други политически лица. Скоро след това в Европейския парламент тя произнесе блестяща реч, в която определи Катар, като „фаворит в трудовите права“ и похвали „историческата трансформация“ на страната. Това е крайно непопулярна гледна точка, която противоречи на острата критика към страната, за която се твърди, че е третирала като роби работниците, строили футболните стадиони за Световното първенство по футбол.
Бързо възникнаха въпроси относно ролята на неправителствените организации. Една от тях бе подложена на интензивно наблюдение – Fight Impunity – мозъчен тръст, ръководен от Пиер Антонио Панцери. Той е бивш евродепутат и близък сътрудник на партньора на Каили, Франческо Джорджи. И двамата са обвинени в корупция, заедно с Каили, и остават в ареста, докато разследванията продължават.
Мозъчният тръст не е вписан в официалния регистър на лобистите за прозрачност, но успява да получи значителен достъп, включително чрез парламентарната подкомисия по правата на човека.
Когато парламентът се събра за последната си сесия за годината в Страсбург, шокът сред членовете му беше осезаем.
„Всички ние стоим в средата на местопрестъпление със запечатани офиси, колеги в затвора, изправени пред твърдението, че поне един от нас се е превърнал в троянски кон на корупция и чуждестранна намеса“, каза германският депутат Хана Нойман, отразявайки чувствата на мнозина.
Заплахата се разпространява
По време на последното за годината заседание на Европейския съвет, лидерите бяха нападнати от журналисти, настояващи да знаят какво ще направи ЕС, за да преодолее корупцията. Когато вратите се затвориха президентите и премиерите се обърнаха ужасени един към друг.
Холандският премиер Марк Рюте призова групата да координира своите съобщения до медиите, подчертавайки сериозността на кризата.
Румънският президент Клаус Йоханис каза, че проблемът заплашва да отрови целия проект на ЕС.
Следващите избори за Европейски парламент трябва да се проведат през 2024 г. Тревогата на мнозина в Брюксел е, че скандалът ще увеличи евроскептицизма и ще тласне избирателите в ръцете на антиевропейски партии.
Роберта Мецола обеща нов план за засилване на етичните стандарти, включително защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, и ограничаване на достъпа до парламента.
Фон дер Лайен, председателят на ЕК, обеща да ускори плана си за наблюдение на целия ЕС, който тя предложи преди повече от три години. Като се има предвид известният бавен процес на вземане на решения в ЕС, малцина са затаили дъх.
Има още една причина, поради която лидерите на ЕС може да се притесняват. В момента ЕС зависи все повече от Катар за ключови доставки на газ.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел присъства на откриването на новото посолство на ЕС в Доха през септември и говори за необходимостта от конструктивно ангажиране с катарците, особено в светлината на енергийната криза, изострена от инвазията на Владимир Путин в Украйна.
Министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек поиска да запази доставките на газ от Катар, въпреки корупционния скандал.
Каквото и да се случи по-нататък в разследването на Мишел Клез, за основната жертва на кризата – подкопаното доверие в ЕС – може вече да е твърде късно.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
